Evgeniy_Daynov (1)Всички се разделиха на русофили и русофоби, ама всъщност знае ли някой за какво иде реч?

Онзи ден във Фейсбук попаднах на група русофили. Попитах ги: Какво е това да си русофил? В какво вярваш? Кое ти е важно и кое – не? И пр. Започнаха се пост след пост, обвинение след обвинение, но отговор – никакъв. Освен: „А вие защо горите хората живи в Одеса?”.

Липсата на отговор, реших след полунощ, сам по себе си е отговор. И тъкмо да се замисля как да го интерпретирам, на следващата сутрин отговор дойде. Цитирам: русофил е всеки, който харесва Достоевски, Булгаков, Лермонтов, Есенин, Илф и Петров, Шостакович.

Това е обичайната реакция на русофилите, но в нея има поне два логически капана.

Първият: ако не харесвам някой руски музикант/писател/художник, това русофоб ли ме прави – след като харесването ме прави русофил? Например, изобщо не харесвам Стравински. Смятам го за музикална зараза. Неговият приятел Скрябин пък е очебиен предтеча на естетиката на фашизма. Това мое мнение за тези двама руски музиканти прави ли ме русофоб?

Вторият логически капан е също толкова очевиден. За всеки руски музикант/писател/художник, когото харесвам, харесвам по един германец/англичанин/американец/французин и т.н. Ако подредим тази мисъл в табличен вид, стъпвайки върху горецитираното самоописание на русофил, ето как изглежда тя:

Писатели: Достоевски (руснак) / Мърдок (англичанка) / Пинчон (американец) / Хесе (германец) / Мориак (французин)
Поети: Лермонтов (руснак, ама и малко шотландец – Learmonth) / Мичел (англичанин) / Бодлер (французин) / Вапцаров (българин) / Лонгфелоу (американец)
Музиканти: Шостакович (руснак) / Ленън (англичанин) / Малер (австриец) / Морисън (американец) / Бетовен (германец)
Да добавим и художници: Кандински (руснак) / Ван Гог (холандец) / Моне (французин) / Търнър (англичанин) / Рокуел (американец) / Узунов (българин).

Усещате накъде бия, нали? Ако това, че харесваш някакъв творец, те прави „-фил” на държавата, от която е той, значи аз според горния списък съм едновременно: русофил; англофил; американофил; германофил; автриецофил; франкофил; българофил; холандофил; и малко шотландофил.

Очевидно е, че няма как да бъда „-фил” едновременно на толкова много държави. Което пък очевидно означава, че няма как да е верно стандартното твърдение на русофилите, че ако харесваш някой руски творец, си русофил.
Продължавам да не знам какво е това да си русофил. Вече знам обаче едно нещо. Че не са прави тези, които казват: „Харесвам Шостакович и затова съм русофил, ама мразя Путин.” Ясно е, че работата не опира до харесването на някой композитор.

Къде тогава да търсим отговора на въпроса „какво е това да си русофил“? Медийните русофили не ни го дават, както видяхме в анализа дотук. Може би „организираните” русофили имат отговор?

Влизаме в страницата на Национално движение „Русофили”. Има ли тук отговор, що е то да си русофил?
Намираме следното, под рубриката „Идеология”:

„Национално движение Русофили е гражданско, неправителствено сдружение, юридическо лице, по смисъла на Закона за юридическите лица с нестопанска цел, приемник и продължител, в условията на съвременния свят, на идеите и традициите на русофилството, възникнало през Българското възраждане.”

Това няма как да е верно. Всички онези възрожденци, чиито портрети намираме във всяка класна стая, са смятали руския ботуш за по-тежко иго от османското владичество. Става дума поне за Раковски, Левски, Ботев, Каравелов, Захарий Стоянов. Бягали са от Русия като от прокажен. Може би някои второстепенни фигури са били русофили (каквото и да значи това), но не и онези, които са конструирали софтуера на нацията, в която живеем днес.

Движение „Русофили” се позовава на Вазов като водещ възрожденски русофил. И това не е точно така. Нека го чуем този Вазов:

О, руси, о, братя славянски,
защо сте вий тука? Защо сте
дошли на полята балкански
немили, неканени гости?

Желали би вас възхитени
да срещнем со сълзи и с китки…
Но идете вий настървени,
на грозни зовете ни битки!

И пак не ви мразим (не крия:
обича ви още народа);
но любим и свойта свобода,
стократно по любим я ния.

За тоз кумир ние се бием
и с чужд, и със близък упорно
и няма ний врат да превием
пред никакво иго позорно!

О, колко ви, братя, жалея!
О, как би желал, братя клети,
свобода и вам и за нея
кат нас да живейте и мрете.

Ще се съгласите, че при това положение е крайно проблематично Вазов да бъде слаган в графата „русофили”. Камо ли, когато описваш своята идеология, да казваш – е, ми аз съм като Вазов…

За жалост, това е всичко, което организираните русофили ни казват относно своята „идеология”. Тук пак има някаква скрита картинка, която не ни показват. Защото „идеология” – това ще рече такова обяснение за света, което да очертае неговите дефекти, предложи рецепти за тяхното поправяне и посочи ролята на всеки човек в това поправяне. Нито русофилите, свободно бродещи из медиите, нито пък организираните русофили ни предлагат идеология, ще рече – отговор на въпроса: Какво е това да си русофил?

Както и да го погледне човек, русофилите – както свободно шляещите се, така и организираните – нещо крият. Ако си заел публична позиция като еди-какъв, веднага си длъжен да обясниш на публиката: аз съм еди-какъв, защото вярвам в еди-какво, боря се за еди-какво, което е добре за еди-кого. А точно русофилите, които инак напоследък са доста шумни, не ни предлагат такова обяснение на себе си.

В такива случаи анализаторите действат по принципа на аналогията. Задават си въпроса: на какво ни прилича (или – от какво се отличава) даденото нещо, за което не знаем нищо? Защото, ако разберем на какво прилича/не прилича това нещо, ще можем да придобием поне някаква представа какво е то.

Очевидно е, че от 19-и век и до днес в българското общество има поне две категории „-фили” – русофили и западнофили. Така е и днес. Може би, ако видим в какво вярват западнофилите, ще разберем, по аналогия, какво е това да си русофил?

Основната разлика се натрапва веднага. Докато русофилите изглежда, че са „-фили” на една отделна държава (Русия), то западнофилите явно са „-фили” на нещо повече от една отделна държава. Не се изживяват нито като германофили, нито като франкофили, нито като шотландофили и пр.

Не е трудно, като се вгледа човек, да види, на какво са „-фили” западнофилите. Те са „-фили” на определен вид подредба на обществените отношения – на определен модел на човешко общо-живеене. За наше щастие, този модел е кодифициран в десетки международни документи и е, следователно, лесен за намиране и обобщаване.

Става дума за начин на общо-живеене, основан на равенството между хората, еднаквото налагане на закона, закрилата на индивида от тормоза на по-силните, гарантирането на свободата на индивида да предприема всичко, което може в името на своя просперитет, стига да не пречи на останалите да правят същото.

Всичко това (ако погледнете Декларацията за правата човека на ООН от 1948 година) е основано върху абсолютните права на всеки отделен човек, във всяка точка на света, които права произтичат не от неговата принадлежност към някакъв колектив (нация, религия, държава, езикова група, профсъюз), а от това, че съществува като индивидуално човешко същество. А правата произтичат от неотменимото достойнство, което е присъщо на всяко човешко същество в качеството му на такова.

Който посяга на правата, той посяга на достойнството. А това е недопустимо, според модела на „Запада”. Затова там отделният човек е по-важен и по-силен от държавата, например. Защото той, човекът, има достойнство и права. А тя, държавата, няма нито достойнство, нито права. Защото тя е създадена от човеците, за да им служи.

Или, според краткото обобщение на философа Карл Попър: „Западът вярва в обикновения непознат човек”.

След всичко, казано дотук, е детска игра да разберем какво е това да си „западнофил”. Това е – да смяташ, че моделът общество, изграден върху достойнството и правата на отделните хора, е по-добър, отколкото са други модели. И да искаш да подредиш своето общество по този, а не по някакъв друг начин. Западнофилите не са „-фили” на някаква отделна държава, а на вид схващане за същината и предназначението на човешкото същество като такова.

Следвайки аналогията стигаме до заключението, че това да си „-фил” не опира до харесване на някакви композитори. А опира до това, да искаш в твоето общество да „внесеш” модели на подредба, които си видял в обществото, на което си „-фил”.

Ето, изскочихме от капана „да си –фил, значи да харесваш”. Не, да си „-фил” означава да искаш да живееш по определен начин, вече постигнат другаде.

И сега да се върнем на въпроса: какво е това да си русофил? Вече е ясно – какво. Да си русофил, означава да искаш да подредиш българското общество по модела, постигнат в обществото, на което си „-фил” – руското.

Самите руснаци – които русофилите би трябвало да приемат като автентични свои говорители, както западнофилите приемат Попър за свой говорител – непрестанно потвърждават тази теза. А именно: че руското общество е цялостна алтернатива на западния модел, по всичко различно от него.

Ако се вслушаме в руското говорене, веднага ще разберем за какви различия в модела на общо-живеене иде реч. Според руснаците „Западът” е място на пълно морално разложение; и затова „на Запад” живеят само педерасти, кръвосмесители, изнасилвачи, педофили и подобни. В руския модел, по дефиниция, такива няма.
Или, според плаката, опънат в Донецк от две баби: „Не искаме при европедерастите, искаме с руските братя славяни!”

Откъде, според руснаците, идва моралното разложение на Запада? Точно от неговата сърцевина – от убеждението, че отделният човек е по-важен от всякаква колективност (вкл. от държавата); и от обществената конструкция, в основата на която са правата на отделния човек, а не на колективности от човеци. Така, оставен сам на себе си, убедени са руснаците, човек се покварява. Става педераст и педофил.
На това руснаците противопоставят православно-славянски модел на общество. Славяните, според руската теория, не са като западните хора. Те са групови същества и животът на всеки отделен човек се осмисля само ако е част от цялото. Православните пък са „съборни” същества. Както славяните, и те живеят на общности и не си представят живота като индивиди. Само че в православната „съборност” общността е от по-висш порядък, бидейки израз на самия Бог.

Ако в основата на Запада е индивидът, то в основата на Русия е групата. Всяка група е по-важна от който и да е от съставляващите я индивиди и затова има правото да налага своята воля върху всеки един от тях. Най-важната група е най-голямата – държавата. А тя пък, както посочва някогашният идеолог на Путин, Владислав Сурков, винаги намира израза си в един човек. Този един човек става изразител на цялото и всички други, които са части от цялото, му дължат подчинение.

Или, както пишеше на един плакат от първомайската демонстрация в Крим:
„Мир-Труд-Путин”.

Ето какво крият от нас русофилите. Че и те, както западнофилите, не са „-фили” на една отделна страна, а на модел на общество. Който модел искат да приложат в нашето общество, както западнофилите искат да приложат западния модел.

„Западнофилите” искат в България да има общество, основано върху достойнството, правата, сигурността и правото на щастие на отделния човек. Това общество няма някакъв отделен представител, защото Западът вярва в множеството обикновени, непознати хора (затова „ на Запад” има избори, например). „Русофилите” искат в България да има общество, основано върху достойнството, правата, сигурността и правото на щастие на общността на славяните и православните. Общност, водена от един човек, който я олицетворява и чиято воля, бидейки изразът на тази общност, е закон. Защото в Русия не вярват в множеството обикновени, непознати хора – а в един необикновен, но познат човек.

Затова, когато някой каже, че е русофил, това не означава, че дни наред обсъжда фестивала на Шостакович в Санкт Петербург. Нито че организира публични четения на Лермонтов. А означава, че във външнополитически план подкрепя Путин срещу Запада; а във вътрешнополитически – настояват за отказ на България от „европедерастията” (т.е. от ЕС) и въвеждането, на нейно място, на модел общество, основан върху славяно-православната колективност. Подчинена на волята на един човек, който да я олицетворява.
Знаем и името на „човека“. И това не е Лермонтов, нито Шостакович./offnews.bg/

One Response to “Що е това русофил?”

  1. Другари РУСОФИЛИ, Защо децата ви учат или живеят на запад ? Защо парите ви са в западни банки ? Защо карате Мерцедеси, а не Запорожци ? Защо НИКОЙ НЕ емигрира на изток ? Защо криете, че когато Русия окупира България НАШИТЕ синове ще воюват в Дагестан и Авганистан – докато ВАШИТЕ купонясват на запад ? Защо така аругантно ни лъжите ? ЗАСРАМЕТЕ СЕ !

    Отговор