България е враг номер едно на Русия, а Македония е вратата на провокациите към нас

ДПС има влияние от Република Турция, но все още не е дало ясни доказателства, че няма никаква връзка с чужди служби, които са на изток от нас

Моделът в Македония е архаичен, основан на тотален антибългаризъм, съчетан с чудовищна корупция, казва пред Faktor.bg историкът родолюбец

Интервю на Мая Георгиева

-Проф. Павлов, Гърмен прикова вниманието на обществото, спонтанен ли е конфликтът, или такива кризи се задействат от определени политически кръгове и интереси?

- Чухме различни хипотези и версии за конфликта в Гърмен. За мен е трудно да се даде еднозначен отговор. От една страна, той има спонтанно възникване, поради неспазването на определени правила от ромите или циганите, както някъде предпочитат да се наричат. Виждаме една група българско население, която от много години, още от времето на комунизма, беше по един или друг начин протежирана от властта, или просто не й се обръщаше внимание от гледна точка на спазване на закона. Това несъмнено води до такива опасни рецидиви. От друга страна, излязоха неоспорими доказателства, че Ахмед Башев, бивш кмет на общината и една „знакова“ фигура на ДПС, има важна роля в генезиса на това, което се случва в момента в Гърмен. Разбира се, това не пречи по този начин да се раздухват и напрежения много по-опасни за държавата. Този конфликт недвусмислено говори, че трябва да бъде решително преодоляна битовата престъпност, законът да бъде валиден за всички в държавата, без да има привилегировани общности или пренебрегване на един или друг сегмент от обществото. Конфликтът в Гърмен показва още системната липса на превантивна работа с такива рискови групи, като тук не говоря за цялото ромско население, а за един негов сегмент – хора, придошли отвън, при една много сложна схема на адаптиране сред останалите жители, както и на една пълна безнаказаност на незаконно строителство там. Най-притеснително е, че това става в навечерието на всички общински избори – масови преселения, миграции на кукли-гласоподаватели. За мен основно място има тук силата на закона и специално когато става дума изборите, защото може да се потърси подобна връзка и в конфликта в Гърмен. Аз смятам, че трябва да има сурови наказания за тези, които се занимават с купуването на гласове и търговия с влияние. Тук имам предвид не само общинските избори, тъй като подобни явления виждаме и по време на други избори. Това за мене е най-страшното като перспектива, защото това деморализира цялото общество. И най-вече деморализира подрастващите, бъдещите граждани на България. А това разбира се е и елемент от националната сигурност и от националните ценности. Ние сме свидетели на една пълна деградация на всякакви ценности и никаква целенасочена работа за обръщане на хода на нещата в нормалната посока.

- Може ли да очакваме подобни кризи да се активират и на други места в страната на базата на ромската престъпност?

-Не само, че можем да очакваме, дори, пази Боже, тези кризи могат закономерно да започнат да се случват. По този начин се създават едни неустойчиви ситуации в цялата страна. Подобни имаше дори в София – убийства от роми, скандали, чухме крясъци „смърт на българите“ и съответно антиромски крясъци. Но те могат да бъдат предотвратени само със силата на закона. Разграничаването на враждуващи лагери при такива битови инциденти – не това е истинската превенция. Истинската превенция е тези, които са нарушили закона, да бъдат заловени и по бързата процедура осъдени. А всички политически сили или фактори, които стоят зад подобни прояви, трябва да бъдат санкционирани по най-суровия начин. Аз мисля, че ако не се преустанови с търговията на гласове и влияние, с цялата тази безскрупулна деморализация, която се върши от почти всички партии, не можем да говорим за никаква демокрация, за истинско гражданско общество в България. Защото, всъщност, това е една подмяна на нещата в името на олигархичните интереси на една група от хора, за които, смея да кажа, че са с криминогенно мислене, тъй като във всичко, което се случва, има елементи на криминално престъпление.

- Чуха се упреци, че хора от ДПС стоят зад конфликта в Гърмен, как оценявате гробното мълчание на лидерите на тази партия?

-Най-малкото това говори за гузна съвест, или пък за пълно незачитане на правилата в държавата от страна на ДПС. Що се отнася до Ахмед Башев, смятам, че той трябваше по някакъв начин да реагира. Включително и самите жители на Гърмен го призовават – както християни, така и мюсюлмани. Защото той е един от хората, забъркали тази каша там, или поне е един от тези, които прокарват опасната технология, която може да взриви държавата в някакъв момент, когато е изгодно.

Крайно време е и господин Местан, който има афинитет към витиеватия изказ, чувства се като един своеобразен български Цицерон или Демостен, също да вземе отношение. Защото мълчанието на ДПС и на неговото ръководство показва, че моделът е създадено от него. Очевидно обаче те още не са измислили начин, по който да се защитят в този момент. А може би смятат, че това ще отмине след три дни и този модел ще продължи да съществува. Това се е случвало не веднъж – пресен е случаят в Катуница, но и не само този, много повече са.

- Има ли някакъв по-сложен сценарий по отношение на ромите, тяхното овладяване като електорат и използването им като оръжие при подобни патови ситуации?

- Тенденцията ДПС да обсебва ромите и не само тях, а и други маргинални групи в българското общество, без значение на верска и етническа принадлежност, личи най-добре в резултатите от изборите в Северозападна България. Не е нормално, от гледна точка на елементарната логика, в община Бяла Слатина, например, ДПС да има по-висок резултат от този на ГЕРБ или БСП. Или пък в община Угърчин движението да има много силно присъствие. Този поход на овладяване на нови територии прилича на някаква експанзия от средновековен тип, прилича на нашествие, което е нелепо да се случва в 21 век. Но и да призоваваме към здрав разум ДПС, това не дава никакъв резултат. Напротив, виждаме едно самодоволно поведение, едно менторско отношение към всички останали, едни безскрупулни обвинения към хора, че са националисти и ксенофоби, включително и към мен, след като аз никога не съм бил. Преподавал съм и на българи мохамедани, и на български турци, имам маса приятели от това население. Бил съм учител в средно училище, където имаше много деца от ромското население. Става дума за един стремеж към хомогенно българско общество. Разбира се, на първо място е равенството пред закона и изграждането на ценностите -съвременни, модерни, хуманни и да важат за всички.

- Местан винаги се е афиширал като политик с европейска ориентация, но след провала в управлението с БСП се опитва да легитимира движението в политиката, като размахва националистическата карта. Ислямизират ли се Местан и ДПС по примера на Ердоган и на режима в Турция.

- Засега явни симптоми за прокарването на една по-твърда ислямска линия поне аз не забелязвам. Но има тревожни примери за политическа демагогия – например, това брутално, не почиващо на никакъв здрав разум поведение на групата на ДПС, включително и на хора, които не са от турския етнос, по повод на арменския геноцид, или пък на отношението им към декларацията на ПФ по повод годишнината от Баташкото клане. Не мисля, че днес някой български мюсюлманин или турчин, дори будист има отношение и вина към зверствата, станали преди толкова много години. Но тук става дума за общочовешки и хуманни ценности, става дума за една човешка нормалност. С това поведение вероятно ДПС показва някаква сила, но то несъмнено е и реверанс към политиката на Турция. Аз винаги съм питал – защо тези кръгове в ДПС, които претендират да са с проевропейска ориентация, да са интелектуалци, да се оратори и философии, не вземат примери от модерната турска интелигенция, която също осъжда арменския геноцид, която е против политиката на неосманизъм. Трябва да сме слепи, за да не виждаме тази политика до какви рецидиви води – не вещае нищо добро и за съседна Турция. Аз се надявам, че там ще се намерят сили, които да спрат тези процеси. Но освен че има влияние от Република Турция, все още ДПС не е дало ясни доказателства, че няма никаква връзка с чужди служби, включително такива, които са на изток от нас. Защото според мен ДПС беше заченато именно от тези служби и за това има изключително много сведения, а надявам се някой ден да видим и конкретни документи.

- Паралелно със случващото се в Гърмен привидно заглъхва конфликтът в Македония. Вие познавате тази проблематика и следите случващото се там – какво е измерението на кризата в западната ни съседка и каква развръзка очаквате?

- Кризата в Македония е доста закъсняла, но все пак тя е ясен знак, че там започва да се ражда гражданско общество, въпреки тоталитарния режим, маскиран като ВМРО-ДПМНЕ. Там действа тоталитарната система. Просто Македония е един оазис или по-скоро резерват на бивша Югославия. Това го няма в Сърбия, а камо ли в Словения, Хърватия или в Босна и Херцеговина. Този архаичен, основан на тотален антибългаризъм модел, който е съчетан с чудовищна корупция, по-голяма от тази в България – махленска, гарнирана с байганьовски политически практики, на пълна зависимост на службите и съдебната власт, с една шуро-баджанащина и деспотизъм, едва ли ги има на друго място по света. По-демократично мислещите хора по-рано не можеха да реагират на това. Що се отнася до провокацията в Куманово – категорично смятам, че беше организирана от самите служби на режима, тъй като тя целеше да отклони вниманието от мегаскандала, свързан с политиката на кабинета на Груевски. За сега тя не успя, а на големия митинг, който беше преди дни в Македония, се веяха сръбски и албански знамена, включително и български знамена, което е нещо невиждано досега. Повечето български медии или не забелязаха, или омаловажиха този факт. Но той сам по себе си е изключително важен, защото ако албанските, турски и сръбски знамена никога не са били забравяни в Македония, то българското знаме и до днес на практика подлежи на преследване. Благодарение на нашите сънародници от българския клуб в Скопие и най-вече – на неговия председател Лазар Младенов, видяхме 4 знамена. И по-впечатляващото е, че това не предизвика никаква негативна реакция сред останалите хора на митинга. Това показва, че македонското общество съзрява, дай Боже, и за историческата истина, и за реалните неща в етнокултурното развитието на Македония.

- Защо България все още няма национална доктрина за Македония, предвид общата ни историческа съдба и стремеж към постигане на едно общо бъдеще, в рамките на Европейския съюз?

- Всъщност такава национална доктрина беше разработена още преди 15 години от български учени под егидата на проф. Григор Велев. Тази доктрина вече има няколко актуализации, тя е предлагана нееднократно за обсъждане в НС като работен проект. Чак сега госпожа Цецка Цачева даде някакъв по-ясен знак нещо да се случи, но все още нямаме такава приета национална доктрина, за разлика от нашите съседи. Що се отнася до Македония, там нашата политика успя да пожъне изключително големи минуси, повечето от тях наследство най-вече от комунистическия режим, който въобще се беше отказал от Македония. „Вождът и учител“ Георги Димитров беше в основата на създаването на македонската нация и на насилственото „помакедончване“ на българите в този край. Тази политика и нейните рецидиви се виждат и днес, макар че БКП още 1968 година се отказва от тази откровено предателска политика. Освен това, на практика ние нямаме дипломация, която да работи добре с Македония. Мога да дам пример с Румъния, която спокойно и методично работи в Молдова и на практика там обърна нещата. И независимо, че там езикът е молдавски, всички казват вече, че в училищата се учи румънски език, румънска история, румънска литература и пр. Но аз не виждам и днес българските политици да осъзнават какво означава Македония. Напротив, има изказвания, които дават повод и възможност на такива сили като Русия да правят определени внушения, които са антибългарски – например как ще делим Македония, което е недопустимо. И от друга страна мога да приветствам нашето външно министерство, че този път осъди Русия за този политически театър, който Кремъл се опитва да разиграва. Това показва още веднъж, че трябва да се освободим от такива зависимости и да следваме нашите национални интереси и то в дългосрочен план, а не инцидентно.

- Защо Русия се опитва да ни представи като агресор, който иска да плячкоса Македония, какво печели, дестабилизирайки Балканите чрез хибридната война?

- Хибридната война на Русия е факт и аз искам да изкажа благодарност на колегата Иво Инджев, който написа поредната книга за тази хибридна война. Тя не е от вчера, описана е още от Симеон Радев, да не кажа още от времето на Георги Стойков Раковски. Аз не съм русофоб, напротив, даже бих казал, че съм русофил, тъй като не приемам един народ, като руския, да бъде управляван по този начин. Но това си е негов избор, той трябва сам да решава съдбата, както и българският народ трябва сам да решава съдбата си. Но за тази неоимпериалистическа политика, която води режимът на Путин може би трябва се обърнем към един съвременен наблюдател и политолог, какъвто е Горан Стойковски. Той в едно кратко интервю за българска медия казва, че целта на Русия е да дестабилизира Балканите, а главната й цел – е България. Македония е просто вратата към България. Ние в момента сме в позицията на враг номер едно на Русия. Ако за Украйна се оспорва нейната автентичност като държава и култура, които аз не поставям под съмнение, то от външното пространство враг номер едно за Москва е България. И тук мисля, че всички български политици трябва ясно да се противопоставят на подобна груба намеса. Вместо това, ние имаме партия, която в момента открито е рупор на руската пропаганда – това е „Атака“. Имаме една телевизия – „Алфа“, която буквално бълва руски новини, които дори московската пропаганда не излъчва. И аз съм изумен, че това нещо остава незабелязано и по никакъв начин не се санкционира, защото в тези новини има и откровени лъжи и манипулативни внушения. Дори в националните ни медии, които се издържат от нас, данъкоплатците, има хора като Петър Волгин, които са рупор на тази путиновата пропаганда и то по най-бруталния и манипулативен начин, без право на друго мнение, с откровено антиукраинско говорене. Дори се чудя как Украйна все още не е реагирала на това поведение на една национална медия, която води подобна пропаганда срещу една приятелска държава, в която има огромно българско малцинство, отричайки правото на нейното съществуване. Още повече, че украинската държава си е позволила да назначи българин за посланик в България. Нашето общество е много болно от редица болести, наследство от комунизма, но и от прехода. Няма да се уморя да повтарям, че няма по-поразен народ от българския от отровата на комунизма, от черната магия на комунизма. Но аз се надявам, че голямата част от нашия народ е достатъчно мъдра, за да подкрепя европейския избор на България, европейските ценности, които са идеите на просвещението, на Ренесанса, на Френската революция, които доведоха човечеството до днешните му достижения, а не онези ретроградни, човеконенавистни идеи, които лицемерно отричат европейските ценности. Нашият избор е направен отдавна, още във времето на възрожденските ни водачи и сега в 21 век някой наши лековерни сънародници да ни манипулират с подобна риторика – е просто обидно.

- Изправени сме пред много и разнопосочни предизвикателства, кои са най-големите пред България?

- Ние трудно можем да предвидим всички възможни замисли на велики и невелики сили в нашия дом. Но като историческа мисия и съвременна ситуация – страната ни е член на ЕС и НАТО, би трябвало България да бъде център на стабилност и да прокарва тази стабилност в съседните държави. И това не само от гледна точка на нашите интереси, а от гледна точка на това, Балканите да се превърнат в един спокоен район, с една модернизация и едно движение напред. Разбира се пред нас, като държава, най-голямото предизвикателство е демографската криза. Тя има елементи и на катастрофа, това се говори от доста време, когато една група съмишленици започнахме да бием тревога. Днес за това говорят всички, но реални мерки не се вземат, а те са свързани с грижа за нашите общности в чужбина, създаване на условия за връщането им в България, в провеждането на една принципно нова мащабна политика към българите в Македония, Молдова, Румъния, Украйна и всички други страни, в които живеят наши сънародници. Много години бях председател на Държавната агенция на българите в чужбина. От тази позиция имам познанства както с българите в Македония, така и с българските общностите извън пределите на България, за която обаче липса стратегия. Люшкаме се в някакви примитивни милозливи състояние – че те са избягали оттук и са нещо като родоотстъпници, или пък че живеят много добре, което не е вярно, защото реалността е съвсем друга. Но можем да вземем пример от съседна Румъния, която избра днешния си президент, който е етнически германец, въпреки, че румънската нация е много вярваща и то православна. Главната причина беше отказът на властта и трудностите, които създаваше на румънците в чужбина да гласуват. У нас реакцията беше точно обратното – да не допускаме българите в чужбина да гласуват, да им създадем всякакви трудности, да не въведем електронно гласуване. И от това се възползва ДПС, тъй като на него се правят реверанси, давайки възможност на българските турци зад граница да гласуват. А ние имаме големи български общности по света, имаме депутати и дори президент в една българска общност – гагаузи, но отношението към тях е никакво, липсва целенасочена политика към тези наши сънародници. Затова ще настоявам политиката към българите зад граница да бъде важен сегмент от българската външна политика, а не декорация или просто допълнителна опция. Тя трябва да се превърне в неизменна част от българската външна политика и на политиката на съграждане на българската нация./faktor.bg/

No comments yet... Be the first to leave a reply!