Иво Инджев

Комсомолският рупор на Кремъл внушава, че турците са новите „братушки” на Русия.

Какво ви говори „руски мир” ( в случай, че сте преди всичко българи)? Вероятното същото, което ви говори „живот”, което на руски означава корем. Т.е. чуваме нещо познато, но трябва да си го превеждаме, ако сме българи и не се оставяме да бъдем заблудени от собственото си незнание, възприемайки всичко руско за “правилно”.

Наскоро в едно телевизионно интервю бившият шеф на политическата милиция Димитър Иванов ( Гестапото) , който през януари беше награден на червения килим в Кремъл в компанията на другарката (си) Светлана Шаренкова лично от премиера Медведев за изключителни постижения в проруската пропаганда в България, употреби

мантрата за великия „руски мир”

Шовинистичната хунта в Москва ( ако употребим по аналогия демонизиращия Киев термин, който приляга много повече на стократно по-милитаристичния режим в днешна Русия) , пробутва в масовото руско съзнание двусмисления термин за „руския мир”( а българските ретранслатори правят същото тук). В него има засмукваща в миналото смислова утайка от „борбата за мир” на СССР, колабирал под тежестта на непосилната за своята антиикономика милитаризация в мирно време. Но основното послание на упорито натрапвания термин е внушението за изключителността на „руския свят”. Той се привижда като планета в планетата, космос, в който други планетки са длъжни да гравитират около териториално най-голямата държава на земята и това по подразбиране е търсеното доказателство, че тя е изключителна по своята привлекателност.

Моля? Тъкмо привлекателността с обратен знак е най-големият проблем в руското огледало, пред което Путин и компания повтарят при затръшнатите врати на своята империя всекидневно въпроса „огледалце, огледалце, кажи кой е най-влиятелният политик на света”…

Огледалцето, западна направа- направо венецианско, отговаря редовно на мащехата на руския народ: „ ти си ни най-влиятелният, няма друг по-влиятелен на света”. И праща народа да яде отровните ябълки на руската пропагандна интерпретация на тази констатация.

Коварството на западните медийни класации, които сочат едноличния собственик на ядрената държавата като най-влиятелен е в това, че то казва истината. Защото няма друг самодържец на планетата , от чийто каприз да зависи толкова много на толкова голяма територия. Обяснителната част на тази недомлъвка обаче не достига до съзнанието на т.н. обикновен руснак. Него го бомбардират с достоверните примери , вадени от западния контекст., за които цялостната картина няма значение: важни са детайлите, извадени пред скоби за масово предъвкване.

Както пише списание „Икономист”, новата модна линия в московската пропаганда внушава, че

Западът вече се огъва пред руската мощ

и неотстъпчивост и по тази причина в Сочи на среща с Путин е отишъл на крака държавният секретар на САЩ Джон Кери. Ако си руснак и си облъчен от „величието” на Путин, потвърдено от подвига му на световен шампион по политическо влияние, може и да повярваш…

А целта е тъкмо в това: руснаците да повярват. Защото от тяхната вяра суче могъществото на самодържеца, готов на всякакви номера в световния цирк само и само да е на власт пред възхитения поглед на своите поданици, които ръкопляскат на руската мечка – привижда им се, че тя разиграва на синджир целия свят.

Пропагандата на Кремъл бди да не би ръкопляскащите да забележат истината за синджира, с който така се оплели, че не много бавно, но пък необратимо задушават руската икономика в режим на задълбочаваща се самоизолация.

Не само руски но и западни анализатори припомнят аналитично и дълбокомислено, че руският народ е държелив и че от него може да се очакват нови чудеса на това изстрадано поприще на мазохизма. Преминал е през какви ли не изпитания, включително през масовия терор и самоизтребление на милиони човекоединици, чиито потомци днес започват отново да си харесват екзекутора Сталин, изкъпан от кръвта на милиони съветски роби и напарфюмиран от пропагандата като най – великия …руснак. Така прецениха в една класация руснаците, зомбирани от реваншисткия прочит на историята на безславно починалия от немощ „велик” СССР.

Какво ли не постига пропагандата, когато е държавен приоритет в една страна, в която безконтролно се влагат милиарди от народната пара в парата и свирката на тази пропаганда!

В същото време от Русия въпреки това избягаха милиони поданици – не точно както „белите”, преследвани от „червените” през гражданската война, наложена от болшевиките в Русия. Удивителното е обаче, че отново десетки, стотици хиляди руснаци желаят да се заселят в малката и уж ужасно страдаща от западния гнет България, гостоприемно приютила вече огромни бежански руски вълни преди близо един век. Само че този път няма балами между българските комунисти, които да отвърнат с реципрочно доверие и да хукнат към руските простори, където стотици от тях са намерили жестоката си смърт от репресиите на своите „братушки” в мазетата за инквизиции или в концлагерите.

Бяга в момента от Русия заможната част от населението. Бягат дори и средна ръка руснаци, които не са по-глупави от дъщерите на Путин и Лавров ( всъщност не само на тях, а на голяма част от управляващите руски шовинисти, втълпяващи шовинизма си на „простите” руснаци), избрали да живеят на Запад. И ако има нещо да се добави към тази картинка на абсурда в разминаването между твърдението за привлекателността на „руския мир” и нежеланието на мнозина да се съгласят с това нелепо твърдение, то е във факта, че не само руснаците бягат от потъващия ( за пореден път) руски кораб, но и бегълците от руската т.н. периферия, цели народчета и държавички никак не се натискат да се качат на неговата палуба.

Най-новата „изненада” за Москва стана едно заглавие в популярен сръбски вестник, което обиколи света тези дни. „Сбогом, другарю Путин”, гласи то. В статията се твърди, че сръбското правителство е превъзмогнало собствената си склонност да прави поклони на Путин. Преди по-малко от година му угоди в Белград с невиждан от времето на Тито военен парад ( на практика в негова чест), а днес изглежда казва довиждане на робуването на историческите митове в полза на проевропейската и дори ( о , ужас за Кремъл!) проамериканска ориентация.

В същото време московският жълт парц…, пардон, вестник „Комсомолская правда” ( който се е специализирал в храчките срещу България и нейната де юре западна ориентация ), публикува интервю с местен шовинист от средите на историците, в който потвърждава на практика нещо, на което авторът на тези редове посвети доста внимание в книгата „Течна дружба 3″. Руските хибридни войни срещу България и българите през вековете”: турската карта, с която

Русия цака от векове България

На вбесените от тази констатация български русофили препоръчвам да прочетат заглавието на публикацията в меродавния като за тях комсомолски рупор на Кремъл, което обобщава, че турците са новите „братушки” на Русия. Историкът не си прави труда да вникне в детайли, като този, че наскоро Анкара буквално накрещя на Русия чрез своята реакция по повод арменския геноцид, признат от Путин за отмъщение на турската несговорчивост по проекта му Турски поток. В небивало остър тон, какъвто нито една западна държава не държи на Русия, Анкара препоръча на Москва първо да се вгледа във вината си за милионите жертви на болшевизма в собствения двор, включително чрез изкуствено предизвикания геноцид с масовия глад в Украйна през 30-те години на миналия век и тогава да заклеймява съседите си.

Друг е въпросът, че редовият руснак, който може да си позволи все още почивка в чужбина, никак не се впечатлява от джавкането между двете имперски високи порти. Влече си го най-прагматично Турция, която наистина се е превърнала в любима дестинация на руските туристи. Същото се отнася и до все повече демонизираната от руската пропаганда България- уж щяхме да мрем тази година от предполагаемия отлив на руски туристи, а май пак ще ни залеят – буквално напук на своите политици, които злобно ни вещаеха пресъхване на този „руски поток” заради кончината на Южен поток, за който европейската врата с надпис „България” се оказа непреодолимо блиндирна срещу руския газов ритник..

Впрочем в интервюто, което се появява паралелно във времето с публикацията в белградския „Блиц”, освен саркастичните подмятания и лъжи по адрес на България и българите, има и една истина, изречена от руския историк: че Сърбия винаги е била повече проруска от България. Факт!

Факт е и обратното, че Русия винаги е подпомагала Сърбия и сърбите, докато в историята няма нито едно българско въстание срещу Турция, което да е получило каквато и да било руска подкрепа: военна, материална, логистична или дипломатическа. Точно обратното, български въстания във Влашко срещу фанариотския гнет на руската Пета колона са били редовно смазвани от турска войска по заявка на настанилата се там в рамките на дуалистичното управление с Турция ( след договора от Кючук Кайнарджа от 1774г.) руска администрация. Не друг, а родоначалникът на независимата ( от Русия) националноосвободителна борба на българите ( наричани в руските документи упорито „православни” и „славяни” с цел да бъдат разглеждани като част от „руския мир”, включително и в международно-правния мир)

Раковски, е бил сред репресираните български въстаници,

предаден лично от руския консул в Браила на турските власти- както и Ботев, по-късно, който също месеци наред търка наровете в турски зандан във Влашко по руско внушение, заподозрян (но освободен по липса на доказателства, те. наклеветен от руския шпионаж и неговата дипломация пред турските „братушки”) в революционна дейност срещу…Русия.

Но Сърбия, досущ като дъщерите на Путин, също не е глупачка, нали така. Миналото си е минало, но бъдещето е по-важно за всяко мислещо същество, което има свободата да се оглежда извън клетката на войнолюбивия „мир”.

За Москва това трябва да е голям шок, но до момента няма реакция на сръбския завой. Ще бъде интересно да се види дали и сърбите, най-любимите на руската пропагандна, ще бъдат с лека ръка зачеркнати като „предатели”, както българите. Съмнявам се – това е все едно да заклеймяват щерките на Путин за техния западен избор.

Сърбите, макар и също да са любима жертва на руския прочит на историята, не се изживяват като „робско племе”, потомци на роби, за какъвто статут яростно се борят тук русофилите, отказващи да признаят разчетената от Левски истина: който ни освободи, той и ще ни зароби. В Москва са отлично осведомени за тази разлика и не се и опитват да карат Петата си колона в Сърбия да се бори със задна дата за робски имидж и самосъзнание на сърбите като част от Османската империя.

Тук обаче руската пропаганда е постигнала забележителния успех в това отношение. За адски патриотично у нас се смята

обявяването на българите за потомци на роби

с презумпцията, че робът се управлява по – лесно и в наше време, ако не вече с танкове, то с танкери. Припомням още веднъж публикуваният в „Течна дружба”( 2011 г.) уникален по своята откровеност цитат от размишленията в едно руско списания на специализиращия по проблемите на руското влияние у нас Валентин Златев. Несменяемият шеф на най-голямата ( руска) компания в България препоръчва следното точно по времето, когато Петата колона започна масирано настъпление за „освобождаване” на България от прозападното й правителство, подготвило членството на България в НАТО и ЕС:

“ …Русия не е загубила своите геостратегически позиции, главното в които е енергийният потенциал. Впрочем, близки до Кремъл кръгове проповядват идеята за геополитически реванш чрез използването мощта на националните корпорации: естествено на първо място това са “Газпром” и Лукойл”. Тези компании обективно се оказват най-действеното политическо оръжие на руската държава. Нещо повече, те са свързващо звено между Русия и ЕС, а също са и решаващ фактор на руското присъствие в Европа изобщо и конкретно на Балканите. Преди такъв фактор бяха танковете”. ( с. 140, сп. “Полития” №3 Осень 2000).

Българската задача е да се преборим с роба в себе си ( или в съседа, колегата, приятеля, роднината и изобщо в Родината), за да си заслужим свободата днес- освобождение от „освободителите”, които разчитат на робското съзнание на отровените с тяхната пропаганда българи.

Иво Инджев, Ivo.bg

 

No comments yet... Be the first to leave a reply!