Милен  Радев
Натрапва се московската пропаганда, че зад вълната от хора стои Америка, защото иска да разбие Европа

В момента ЕС представлява кошер, отсъствието на Меркел ще е фатално за съюза

Голяма част от българския политически спектър е на руска хранилка, изпълнява волята им, казва пред Faktor.bg анализаторът, преводачът и автор на “Де зората“, който от години живее и работи в Германия

Интервю на Анелия Димитрова

Г-н Радев, преди месец предрекохте в свой анализ (виж ТУК)„голямото преселение“ към Европа на бежанци и мигранти, и формулирахте тезата за Ледоразбивач-2, зад който, ако не стои директно Русия, то максимално се възползва от заливащата ни човешка вълна, как стигнахте до този образ?

- Четейки за СССР, за политиката му през последните десетилетия, защото тази тема ме интересува не само в глобален мащаб, но и спрямо България, ми прави впечатление, че от десетилетия връзките на Москва и специалните служби на Кремъл винаги са били тясно свързани с Близкия Изток.

Знаем, че след колониалния период, след края на 50-60-те години на миналия век Съветският съюз помага за създаването на социалистически арабски диктатури – Сирия, Ирак, Либия, Египет. Това е на високо политическо ниво. На ниво служби пък КГБ и ГРУ винаги са имали много тесни връзки с арабския тероризъм.

Когато назовах Ледоразбивач-2 това, което се разиграва пред очите ни, аз се позовах на символа, който Виктор Суворов, бивш агент на ГРУ и по-късно „перебежчик“, беглец на Запад, нарече „ледоразбивач“ на болшевишката партия Хитлер и нацистката партия. Тоест, в очите на Сталин Хитлер трябваше да изиграе тази роля, разбивайки една след друга западните демокрации, като по този начин в един момент съветската държава да се намеси при една вече омаломощената Европа и така да се изпълни, поне частично, планът на СССР за световната революция.

Това, което виждаме днес, този наплив на бежанци, през Източна към Западна Европа, не искам да твърдя, че е породено от Москва. Но, че Москва се възползва от този процес е повече от очевидно.

Отговорът на въпроса: „Кому е полезно“, очевидно показва, че няма друга сила в света, на която да е полезна и нужна тази инвазия към Европа, освен на самите ислямски екстремисти, на Ислямска държава.

Това, което чувам от приятели и ме учудва и възмущава дълбоко, е твърдението, впрочем използвано от московската пропаганда, че зад всичко това стояла Америка, защото искала да разбие Европа, да осигури някакви сови източници на нефт в Близкия изток… Това е толкова остаряло и доктринерско схващане, че дори ми е неудобно да го опровергавам. Ако Америка има нужда от съюзник, това е Европа, като един демократичен стожер в света, другото е просто абсурдно.

Ако използваме образа на ледоразбивача, то няма съмнение, че Путин успя да разбие ледовете на западната изолация и се намесва в Сирия, като един, макар и нежелан, но потенциален съюзник.

- В статията, която цитирахте, писах, че изглежда Путин е по-успешен ученик от Сталин, защото трябва да признаем, макар и без симпатия, че той от години манипулира Запада виртуозно. Още в първата си реч на Мюнхенската конференция 2008 година той за първи път направи едно крайно агресивно, заплашително изказване, на което Западът реагира доста пасивно. Според мен, това беше един пробен балон и оттам нататък, с всяко следващо изказване, стъпка, позиция, той измества напред границите на позволеното. Проверява докъде може да стигне.

Дори успява да лавира между шиитски и сунитски ислям, което е една много сложна задача. Покани в Москва Ердоган, Киргизстан, Азербайджан, които са сунитски държави и едновременно представители на шиитите.

Същото е с диалога му с Америка. Не само това – успява да разбие европейското единство. Ангела Меркел замина за САЩ и още първия ден, нейните коалиционни партньори социалдемократите на ниво вицеканцлер и външно министерство настояват за премахване на санкциите, защото Русия била вече съюзник в Сирия. Това е значителен дипломатически успех за Русия, ако се реализира. Аз все още се надявам, че здравият разум ще надделее, защото в противен случай сме изправени пред много неприятен период.

Усилено се говори, че Путин ще се опита да сключи сделка „Крим срещу Сирия“, възможен ли е такъв компромис?

- Тази сделка едва ли ще бъде формализирана, но едва ли някой се съмнява, че Крим всъщност вече е отдаден от Запада. Едва ли някой очаква, че Западът ще засили санкциите или ще отиде по-далеч-да защити с военни действия Крим.

Въпросът е дали ще започне по-масирано действие, въоръжена конфронтация от страна на Русия в Източна Украйна, дали това няма да бъде някаква сделка? В края на краищата Обама няма много време пред себе си. Но точно в този период, преди изборите в САЩ, и знаейки, че няма повече мандати, не е изключено Обама да предприеме необмислени действия.

Както, например, сега позволи на Русия да открие в Сирия база, да пуска в неограничен режим кораби с оръжие, военнослужещи в Близкия Изток, което не сме виждали от десетилетия.

Още един играч изпъкна на сцената през тези седмици на „преселението към Европа“ – Турция. Как оценявате нейната роля?

- Прави ми впечатление, че Турция се проявява спрямо България доста лоялно. Това от една страна учудва, от друга страна не може да не ни радва. Защото в момента, в който Хърватия, Унгария, Словения, са подложени на унищожителна критика от страна на западните, в частност, немските медии, България остава настрани от тази унищожителна канонада, което само по себе си е добър признак и за мисля, че това до голяма степен се дължи и на поведението на Турция, спрямо нас.

В същото време тези медии подминаха мълчаливо ролята на Гърция, която буквално превози хиляди бежанци и ги стовари на границата на Македония.

- Да, така е. Знаем, че Гърция в момента се управлява от едно сборище от крайно леви, комунисти и крайно десни, всички те са в много близки връзки с Москва, гостуващи често в Кремъл. Не само Ципрас, но и министърът на отбраната, който е от почти фашистка дясна партия. Не може човек да не се учудва следейки западните и, в частност, германските медии, как теми се експонират, а други съзнателно се пренебрегват, не се регистрират.

Изглежда почти парадоксално – в момента Германия се управлява от политици произхождащи от бившата ГДР – Ангела Меркел и Йоахим Гаук, но в медийната сфера се установи една практика в последния месец, която познаваме от ГДР. На централно задаване на темите и тълкуванията от една неназована централа. Това звучи абсурдно за всички нас, познавайки Германия като една демократична държава. Но съм разговарял с хора от медиите – на ниво главни редактори се задава една определена линия на възторг и ентусиазъм по отношение на чужденците, дори кичови прояви на възторжена радост от това, че Германия е сполетяна от десетки хиляди бежанци.

Затова не е и учудващо това, което споменахте за Гърция, че са пренебрегнати фактите в тази картина.

Не е тайна за никого, че Кремъл издържа финансово лобисти, политици, медии, дори един Герхард Шрьодер-бивш канцлер, сега служител на Газпром. Така, че може би, не трябва да се учудваме, че съществува тази „неназована“ централа, която опитва да предизвиква определени нагласи.

- Така е, но ще спомена едно събитие, което мина в сянката на кризата. Преди няколко дни Ангела Меркел отиде на презентация на биографията на Шрьодер и дори произнесе похвално слово, похвали неговия принос и т.н. Това е такъв реверанс, който ни кара да се питаме дали това не е знак към „приятелите“ на Шрьодер. Понякога такива малки знакови действия, оформят исторически процеси, колкото и анекдотично да звучи.

От друга страна, Ангела Меркел продължава да е единствената влиятелна европейска политическа фигура, която досега се „опъваше“ на Русия, налагаше ембаргови мерки, „наказания“ за поведението на Русия. В момента нейната популярност в Германия главоломно спада, има голям разрив между обществените настроения и това, което се налага от големите медии. Тя е подложена на сериозна критика от собствената си партия, от ХСС също. И ако се стигне дотам тя да загуби авторитетното положение, което има, тогава действително се постига целта на Русия-Европа да няма лидер.

И в този кошер, който в момента представлява ЕС отсъствието на Мрекел би било доста фатално.

Наблюдавайки отстрани начина, по който българските политици и медии интерпретират бежанската криза те нямат на първо място реална представа за огромните мащаби и опасност, която тя представлява и второ, че има национално отговорно поведение, съчетано с една човечност към тези хора.

Тази човечност, която всеки от нас изпитва, не може да ни накара да си затворим очите пред тази огромна опасност, която този поток, който е направляван, представлява за цялата европейска цивилизация и в частност, за България. Така че, когато критикуваме и говорим със загриженост за този поток от бежанци, ние в известен смисъл съвпадаме с путиновата пропаганда. И затова е много важно да се направи разграничение. Нещо повече, одиозни фигури в българската медийна среда, като Волгин, например, съвпадат, чисто номинално, с това, което говорим и ние, аз, мои приятели и съмишленици. Но същевременно е много важно да се разграничим, защото тяхната цел е създаване на нестабилност, довеждане на НАТО и ЕС до негодност да функционират. Докато, когато ние говорим по тези теми, го правим от загриженост.

Аз искам да цитирам един от най-големите германски политолози, професор Хайнзон, който каза, че в момента в Ислямската дъга, плюс Субсахара има 520 милиона души, които искат да се преселят в Европа, а след 25 години те ще бъдат близо 1 милиард. А какви са му изводите, аз бих искал да спестя на читателите. Така, че когато Борисов казва, че става дума за милиони бежанци, беше напълно прав и мисля че това беше много навременна реакция.

За съжаление, една голяма част от българския политически спектър е на руска хранилка и, когато те проявяват някаква загриженост от нахлуващата чуждестранна вълна, просто изпълняват интересите на тази сила чиито стипендианти са./faktor.bg/

No comments yet... Be the first to leave a reply!