368286a01a3f66b56a7566787a263f38В памет на свети мъченик Епимах

Свети мъченик Епимах, син на благочестиви християни, произхождал от Египет. Още от най-ранна младост той възлюбил Бога от цялата си душа и имал доброто намерение на Него Единия да служи. Подражавайки на свети Йоан Кръстител, той се отправил към пустинята и дълго време пребивавал в Пелусийската планина.

Той нямал за ръководител някой от светите отци; негов наставник в това сурово пустинно житие бил Самият Свети Дух. Любовта му към Бога го поддържала и го укрепвала в този труден подвиг. Защото единствено любовта към Бога може повече от всичко друго да научи човека на добродетел; тя подбудила светите апостоли да оставят всичко и да тръгнат след Господа, Който не притежавал земни богатства; пак тя въодушевявала преподобните отци, които се „скитаха … по пустини и планини, по пещери и земни пропасти“; движени от тази любов мъчениците – мъже и жени, мъжествено страдали за Христа, викайки: „Теб, Женише мой, обичам, и Тебе, като търся, страдам.“ Тази любов научила и свети Епимах да понася пустинните подизи и трудове, да търпи всякакви напасти от невидимите врагове, да живее свято в Бога и да бъде готов да умре за Него. Като проживял много години в своето пустинно уединение, свети Епимах узнал, че християните в Александрия търпят силни притеснения, при което някои от последователите на Христа, боейки се от жестоки мъчения, се крият в планините и пустините, а други отпадат от вярата. Разпалван от ревност към Бога, светият отшелник напуснал своята пустиня и се отправил към Александрия, желаейки да запечата с кръвта си изповядването Христово, да пострада за Господа и да укрепи по този начин слабите. Като дошъл в Александрия, той видял на какви жестоки мъчения нечестивите идолопоклонници подлагат вярващите. Със сърдечна скръб той забелязал, че бесовското злочестие силно се е разраснало и мнозина от християните се колебаели; езичниците дори осквернили Господния храм. При вида на това светецът смело влязъл в идолското капище. Там тогава имало много народ по случай някакъв езически празник. Блаженият Епимах в присъствието на всички смело съборил идолите на земята и ги разрушил. Езичниците веднага го хванали и го отвели при управителя Апелиан. Като видял, че управителят седи на съдилището и обрича християните на мъчения, светецът мъжествено се устремил към него, за да порази безбожника и Апелиан не би избегнал ръцете на свети Епимах, ако стоящите наоколо не удържали светеца: такава ревност за Господа проявил подвижникът. Управителят се учудил как човек, облечен в дрипа, може да прояви такава дързост. Той заповядал да го отведат в тъмницата и да го държат там, докато реши, на какво мъчение да го подложи. В тъмницата тогава се намирали множество верни, затворени заради изповядването на великото Христово име; Епимах укрепил всички за мъченическия подвиг; неговото увещание ободрило и въодушевило вярващите, така че нито един от тях не се уплашил, не отпаднал от вярата, но всички с радост проляли кръвта си за истинския Бог и всички след различни жестоки мъчения предали душите си на Господа. Накрая предали и свети Епимах на люти мъки за това, че той не само че вярвал в Христа и нарушил празника им, но дори повдигна ръка срещу самия управител, възнамерявайки да го убие. Отначало повесили светеца и започнали да го стържат с железни куки, след това започнали да хвърлят по него камъни, като разтрошавали костите му, а той в мъките си възгласял:
- Щом моят Господ Иисус Христос заради мен беше разпънат, прободен с копие и напоен с оцет, тогава не съм ли длъжен и аз да бъда причастник на Неговите страдания. Искам да ме подложите на още по-големи мъчения от тези. Ругайте ме, плюйте ме, възложете трънен венец на главата ми, дайте тръст в ръцете ми, напойте с жлъчка цялото ми тяло, покрийте ме с рани, разпънете ме на кръст, прободете ме с копие. Искам и аз да претърпя това, което претърпя моят Господ.
Много народ стоял наоколо и гледал мъченията на свети Епимах. Тогава в тълпата имало една жена, която можела да вижда само с едното си око, тъй като на другото имала перде. Като гледала страданията на мъченика, тя плачела. В това време пръснала капка кръв от светия мъченик и попаднала в болното й око. В същия миг то оздравяло, така че тя можела да вижда с него, както и с другото. При това чудесно изцеление жената извикала:
- Велик е Богът, Когото изповядва този страдалец!
След това мъчителите отсекли главата на Христовия мъченик. Така свети Епимах предал душата си на Господа, за Когото пострадал толкова мъжествено.

В памет на светите апостоли Стахий, Ампилий, Урбан, Наркис, Апелий и Аристовул

Свети Стахий бил поставен от свети апостол Андрей за епископ във Византион; заедно с него свети Стахий въздигнал църква в Аргиропол. Като събрал тук много верни, той ги поучавал на заповедите Христови. Той се трудил така цели шестнадесет години и след такива подвизи предал душата си на Господа. Апостол Андрей ръкоположил в сан епископ Ампилий и Урбан, Ампилий – в Диоспол, Урбан – в Македония. Те ревностно проповядвали Христовото учение и разрушили много идолски капища; с това те настроили против себе си елините и иудеите. Тези врагове на Христовата вяра предали на мъчения светите мъченици, които се удостоили да получат неувяхващи венци. Светите Наркис, Апелий и Аристовул също проповядвали Христовото Евангелие: Наркис – в Атина, Апелий – в Ираклия, Аристовул – в Британия. Тези свети мъже след много трудове и подвизи предали душите си на Господа.

Житие на преподобните Спиридон и Никодим

Всяка душа, озарена свише от благодатта, е проста; в нея няма нито лукавство, нито лъжа, тя е съсъд и жилище на Самия Бог. Затова и апостолът казва: „Бог избра онова, що е безумно на тоя свят, за да посрами мъдрите.“
Към числото на тези избраници принадлежал и преподобният наш отец Спиридон. Този блажен произхождал от някакво село; той не бил обучен в книжните науки, не бил силен в словото, но бил велик със своя духовен разум и с богоугодните си дела. Имайки в сърцето си страх Господен – начало на всяка премъдрост, той дошъл в Печерския манастир и започнал да води суров монашески живот. Не знаейки да чете и да пише, започнал да се учи на книжното изкуство, макар че вече не бил млад на години. Той твърдо изучил всичките боговдъхновени Давидови псалми и ги знаел наизуст. Светият подвижник с неотслабваща ревност се подвизавал и се грижел за спасението на душата си. Той имал благочестив обичай: всеки ден започвал да пее Давидовия Псалтир и не преставал, докато не го завършвал целия в същия този ден. Тогавашният игумен Пимен, постник, като видял, че свети Спиридон се отличава със смирение и с трудолюбие, постоянно пребивава в пост и молитва и е непорочен във всичко, му възложил богоприятно за него послушание: да пече хляба, принасяй при Божествена литургия за тайно тяло Христово, тоест просфори. Блаженият Спиридон, като се поселил в пекарната, не оставил и предишните си духовни подвизи и започнал да изпълнява възложеното му послушание с всяко благоговение и със страх Божий. Знаейки, че трудът на ръцете му бил предназначен за чистата и непорочна жертва, принасяна от иерея, той го изпълнявал, като отдавал с устата си хваление на Бога: сечал ли дърва, месил ли тесто, той винаги пеел с устата си Давидовите псалми, за да изкара докрай всеки ден според обичая си целия Псалтир.
Веднъж, изпълнявайки обичайната си работа, този блажен подвижник запалил пещта, за да пече просфори. Изведнъж огънят излязъл през входа на пещта и обхванал покрива на сградата, в която бил светецът. Блаженият Спиридон, като взел мантията си, закрил с нея входа на пещта и като стегнал силно ръкавите на власеницата си, побързал с нея към кладенеца. Като я напълнил с вода, той бързо се върнал, повикал братята и ги помолил да му помогнат да изгаси пожара. Като се събрали, братята видели дивно явление: мантията, с която блаженият затворил входа на пещта, не била докосната от огъня и водата от власеницата не изтекла. Монасите бързо угасили огъня в горящата сграда с донесената вода и радостно прославили Бога. Този блажен Спиридон имал един съучастник в трудовете, брат на име Никодим; той във всичко бил единомислен със свети Спиридон. Подобно на него свети Никодим също ревностно се молел и разделял с него телесните трудове.
Тези подвижници работили свято и богоугодно в продължение на тридесет години, изпълнявайки чисто и непорочно своето послушание – печенето на просфори. Затова, като се преставили в доброто изповядване, те се насищат със славата Божия, която виждат не във вид на принасяй хляб, а лице в лице. По техните свети молитви да се наситим и ние достойно с хляба на живота – с благодатта и славата на Иисуса Христа, на Когото, заедно с Бог Отец и със Светия Дух подобава чест, слава и поклонение, сега и винаги и във вечни векове. Амин.

No comments yet... Be the first to leave a reply!