Блаженият Иоан Лествичник пише в книгата си така за преподобния Акакий: “Великият Иоан Саваит ми разказа една истинска и достойна за повествование случка.
Имаше един старец, много ленив и зъл по характер. Казвам това не за да го съдя, а с цел да покажа търпението на светеца, и ето какво ще ви разкажа. Този старец имаше млад ученик, на име Акакий, прост по нрав и с целомъдрен ум, който толкова много зло изтърпя от стареца, че на мнозина това ще се стори невероятно, защото старецът не само че му досаждаше с укори и ругатни, но и всеки ден го измъчваше с телесни изтезания. Обаче търпението му не беше напразно, защото Акакий с безропотната си издръжливост и с незлобливото си страдание придоби за себе си Божия благодат, която го освободи от вечното мъчение. А аз (казва свети Иоан Саваит), като го виждах всеки ден такъв, като че ли е купен роб или пленник и търпи крайна беда, нарочно го срещнах и го попитах:
Как си, брате Акакие? Как прекарваш деня си?
А той отговаряше:
Като пред Господа Бога ­ добре ми е.
И ми показваше понякога синини около очите, а понякога наранената си шия или глава. Понеже знаех, че постъпва добродетелно, аз му казвах:
Добре, добре, потърпи, брате, за да достигнеш спасението си.
Блаженият Акакий остана девет години при този строг старец и като преболедува малко преди кончината си, отиде при Господа. Когато той бе погребан в семейната гробница, след пет дни старецът се отправил към един велик отец, който живееше там, и му казал:
Отче, брат Акакий, моят ученик, умря.
Отецът, като чул това, рекъл:
Не ти вярвам, старче, защото Акакий не е умрял.
Старецът казал:
Отче, ако не вярваш на мен, иди сам и виж гроба му.
Тогава преподобният отец станал, тръгнал със стареца към гробницата на блажения страдалец и високо извикал над гроба му, обръщайки се към него като към жив:
Брате Акакие, ти умря ли?
Благоразумният послушник, проявявайки послушание и след смъртта, отговорил:
Не съм умрял, отче, защото подвижникът на послушанието не може да умре.
Когато старецът, при когото живеел Акакий, чул това, се изплашил и паднал със сълзи на земята; после измолил от игумена една килия близо до гроба и като се затвори в нея, живя благочестиво, грижейки се за спасението на душата си, и след много подвизи отиде при Господа Бога, Комуто слава во веки. Амин.
Свети мъченик Парамон
При царуването на нечестивия цар Деций на изток имало един княз, на име Аквилин, който жестоко преследвал християните. Веднъж той събрал в тъмницата триста и седемдесет християни и отправяйки се към Валсайтийските топли минерални извори, заповядал да водят с него и мъчениците. Възнамерявайки да мине покрай идолския храм на Посейдон, той искал да ги принуди да принесат идолска жертва. Като стигнали до капището, той дълго принуждавал светиите да принесат жертва на идола, но не успял да ги склони нито с ласки, нито със заплахи. Случило се така, че в това време покрай тях минавал един благочестив мъж, на име Парамон, а по вяра ­ християнин. Като видял такова множество свети мъченици, осъдени на смърт, той застанал пред капището на идола и възкликнал с висок глас:
О, колко много невинни праведници убива нечестивият княз за това, че не се покланят на бездушните и неми идоли!
Като казал това на всеослушание, той продължил по пътя си. А князът, като чул тези думи на Парамон, пламнал от ярост и заповядал на слугите си веднага да го догонят и да го убият. Нечестивите слуги на още по-нечестивия княз догонили блажения Парамон, който не знаел за това разпореждане вървял си по пътя и го хванали. Отначало те извадили езика му от устата, който изобличил и укорил мъчителя, и го отрязали; после наранили всичките му членове и накрая проболи тялото му с копия. Така светият мъченик Парамон предал благочестивата си душа в Божиите ръце.
В същия час и горепосочените свети мъченици, на брой триста и седемдесет, били убити с мечове пред капището на Посейдон за вярата Христова.
Свети мъченик Филумен
Свети мъченик Филумен живял при царуването на цар Аврелиан в Ликаония, занимавайки се с продажба на жито в Галатия, в град Анкира. Свети Филумен бил наклеветен предуправителя на областта Феликс, пред когото той изповядал, че е християнин, за което бил окачен на дърво, стърган и след това хвърлен в огън, откъдето с благодатта Божия излязъл невредим. След това забили гвоздеи в главата, ръцете и нозете му и го влачили 30 поприща, от което светецът, като изнемогнал, предал духа си на Бога.

No comments yet... Be the first to leave a reply!