След православната Пасха, която тази години се пада на 1 май, ще започне реставрацията на параклиса с гроба на Христос, намиращ се в базиликата „Възкресението“ (бел.ав Божи гроб) в Ерусалим. Възстановителните работи ще бъдат постоянно документирани от екип от тридесет професори от Техническия университет на Атина и експерти от Католическата и Арменската църква. Реставрацията на гроба на Исус ще започне благодарение на постигнатото споразумение между Гръко-православната църква, Католическата (представлявана от братята францисканци) и арменците, трите основни деноминации на които е поверено попечителството на базиликата на Възкресението. Към средствата за финансирането на реставрацията от страна на трите християнски деноминации се прибавят и тези от гръцкото правителство Световния фонд за паметниците, частни дарители и йорданския крал Абдула II, като „настойник и попечител на светите християнски и мюсюлмански места в Ерусалим“.

При реставрацията, целия параклис на гроба Христов ще бъде демонтиран, за да бъде изцяло и  по идентичен начин възстановен, пояснява Кустода на Светата земя, отец Пиербатиста Пицабала. Ще бъдат заменени единствено най-разрушените или неустойчиви части, мраморните плочи, които са в добро състояние ще бъдат почистени, а основите на структурата ще бъдат укрепени. По време на възстановителните работи, Светото място ще бъде достъпно от страна на вярващите за преклонение.

Напредналото състояние на загниване и упадък на гроба на Исус, намиращ се в центъра на Базиликата на „Възкресението“, е причинено от различни фактори сред които структурни дефекти на сградата, датиращи от времето на нейното изграждане и внушителния брой поклонници и туристи. Основната причина за така нареченото „усукване на мраморните блокове“ е причинено от изменението на строителните замазки, дължащо се на свой ред от нарастващата влажност, произведена от дишането на посетителите. Освен това употребата на свещи, запалени с часове на сантиметри от параклиса, съхраняващ местото на полагането на Разпрания Христос, е предизвикала силен топлинен натиск върху мрамора, а техния пушек е причина за натрупването на черни и маслени депозити, които са изменили структурата на мрамора и са създали условия за физични и химични реакции, ускорили окисляването и влошаването на архитектурните повърхностни.

Мястото на погребението и възкресението на Христос не е променяно от 1947, когато британските власти повдигат параклиса със стоманени греди за реставрацията му, която никога не бе започната. Изграден в периода 1809-1810, след големия пожар през 1808, който повреди цялата сграда, настоящият параклис – в отомански бароков стил – показва признаци на неустойчивост след няколко десетилетия. Освен това, до 1868 купола на ротондата предпазва параклиса само частично от атмосферните условия, тъй като върха му е бил отворен. Бивайки Палестина под Британски мандат, на инженерите от Благоустройствения отдел са нужни два месеца, за да получат разрешението от религиозните власти за инспектират мястото. Извършените проучвания върху гроба открояват, че структурата включва останки от предишна сграда. Но духовните ръководители на Църквите не успяват да намерят задоволяващо споразумение за реставрацията му. За допълнителното влошаване на състоянието на параклиса допринасят и атмосферните условия, нови сеизмични трусове, преди всичко тези от 1934. През цялото това време гръко-православните, францисканците и арменците предприемат спорадични възстановителни работи в базиликата, но никога на параклиса на гроба Христов.

Гробът на Христос е вкопан до един хълм в изоставена каменна кариера. До 135 г., Градината на Възкресението и гроба са били заровени под храма, издигнат от император Адриан. Около 324 г., император Константин, иска разрешението от епископ Макарий Ерусалимски да намери гроба на Христос и да изгради на негово място базилика. Така се ражда първата Базилика на Божи Гроб. Изкопните дейности по заповед на император Константин са около погребалната камера, където е положено тялото на Христос , за да се направи място, а оригиналната скала е покрита от мрамор с декорации на римския император, издигайки първия параклис. Частично повреден от персите през 614 и отново плячкосан и разрушен през 1009 по заповед на Ал Хаким би Амр Алах, параклиса е заменен с друг нов в римски стил през 1014. Заради атмосферните условия, пожари и грабежи, през 1555 се изгражда сграда, подобна на предишната, но в готически стил, по искане на тогавашния Кустод на Светата земя, Бонифаций от Рагуза. След пожара през 1808, се изгражда познатия на всички сега параклис./bg.radiovaticana.va/

 

No comments yet... Be the first to leave a reply!