Страдание и чудеса на светия славен великомъченик Димитрий Солунски

Свети великомъченик Димитрий, син на благородни и благочестиви родители, произхождал от град Солун, където баща му бил градоначалник. По това време нечестивите царе повдигнали жестоко гонение срещу християните. Затова баща му, който тайно вярвал в нашия Господ Иисус Христос и изпълнявал Неговите заповеди, не се осмелявал явно да изповядва Неговото пресвято име, боейки се от страшните заплахи на езичниците. В тайна стая вътре в палата си той имал две свети икони, украсени със злато и със скъпоценни камъни; на едната от тях бил изобразен нашият Господ Иисус Христос, а на другата – Пресвета Богородица. Пред тези икони той запалвал свещи и кадял тамян. В тази уединена молилия той заедно със съпругата си често възнасял молитви към Истинния Бог, живеещ във висините, към Единородния Негов Син и към Пренепорочната Владичица. Тези благочестиви съпрузи щедро обдарявали бедните с милостини и никога не отказвали помощ на нуждаещите се. Само едно нещо силно ги натъжавало: нямали си деца. Те усърдно молели Господа да им дари наследник и след известно време желанието им се изпълнило.
Всевишният чул молитвите им и им дарил син, свети Димитрий. Голямо било ликуването на родителите; те горещо благодарили на Бога. Целият Солун взел участие в радостта на своя градоначалник, който устроил трапеза за всички и особено за сиромасите.
Когато детето поотраснало и вече можело да разбира истината, родителите му го въвели в молилнята, където били светите икони и като му ги посочили, казали:
- Ето изображението на Единия Истинен Бог, сътворил небето и земята, а това е образът на Пресвета Богородица.
Те го научили на светите Христови заповеди, обяснили му всичко, чрез което човек може да познае нашия Господ Иисус Христос и му показали колко суетна и пагубна е вярата в скверните езически богове.
От този момент Димитрий, вразумен както от думите на родителите си, а още повече наставен свише от Дух Светии, познал истината; Божията благодат вече почивала върху него. Той повярвал в Господа от цялата си душа и като се поклонил на светите икони, с благоговение ги целунал.
Тогава родителите му, като повикали свещеник и неколцина познати християни, кръстили детето в своя таен храм в името на Отца и Сина и Светия Дух.
Като приел своето кръщение, свети Димитрий се поучавал в истинската вяра, растял както на години, така и по разум, изкачвал се все по-високо и по-високо по стълбицата на добродетелите и Божията благодат все повече го просвещавала и го вразумявала.
Когато свети Димитрий достигнал пълнолетие, родителите му се преселили от този временен живот, като преподали на своя син пример за Богоугоден живот и го оставили наследник на целия си имот.
Междувременно цар Максимиан, като узнал за смъртта на солунския градоначалник, повикал при себе си неговия син, свети Димитрий. Като забелязал, че той е разумен и храбър в боевете, царят го назначил за управител на цялата Солунска област.
Като приел царското назначение, Димитрий се върнал у дома си и бил посрещнат с чест от жителите на града. Той отдавна желаел да утвърди в родния си град светлината на истинската вяра и скърбял, когато виждал, че жителите на Солун се покланяли на бездушните идоли. Сега, след пристигането си в града, веднага пред всички той започнал да изповядва и да прославя нашия Господ Иисус Христос; поучавал всички на заповедите Христови, обръщал езичниците към светата вяра и изкоренявал скверното многобожие; с една дума, той станал втори апостол Павел за жителите на Солун. Слухът за това скоро стигнал и до самия Максимиан. Царят, като узнал, че поставеният от него за управител Димитрий е християнин и вече е обърнал мнозина към своята вяра, силно се разгневил. Връщайки се от Сарматската война, царят се спрял в Солун. Още преди пристигането на Максимиан в града Димитрий поверил на своя верен слуга Луп цялото имущество, което наследил от родителите си – злато, сребро, скъпоценни камъни и дрехи, и му наредил да раздаде всичко това на бедните и на нуждаещите се.
Самият той започнал да се моли и да пости, готвейки се по този начин за мъченически венец.
Като излязъл пред царя, без да се смути, Димитрий изповядал, че е християнин и започнал да порицава езическото многобожие. А злият мъчител веднага заповядал да затворят изповедника на истинската вяра в тъмница.
Междувременно царят устроил игри и започнал да се забавлява със зрелища. Той имал един прочут борец, родом вандал на име Лий. Като заповядал да построят за него висок подиум, Максимиан с голямо удоволствие наблюдавал, как Лий се бори с противниците си и като ги хвърля отвисоко върху копия, ги предава на мъчителна смърт. Сред зрителите се намирал един юноша християнин на име Нестор. Връзки на духовна дружба го съединявали със свети Димитрий, който бил негов наставник във вярата. Като видял, че Лий убива мнозина и особено мъчително погубва християните (а те били заставяни насила да влязат в бой с Лий), този момък, като добил кураж, пожелал да отиде на бой с царския борец. Но преди това отишъл в тъмницата при свети Димитрий. Тук Нестор му разказал всичко, което прави Лий, съобщил му, че иска да се бори с този немилосърден погубител на християните и поискал от светеца благословение и молитва. Като го осенил с кръстното знамение, Димитрий му предрекъл:
- Ти ще удържиш победа над Лий и ще претърпиш мъки за Христа!
Като се приближил до мястото на зрелището, Нестор на всеослушание възкликнал:
- Боже Димитриев, помогни ми в борбата с моя противник!
След това, като влязъл в бой с Лий, той го надвил и го хвърлил от подиума върху острите копия. Гибелта на Лий силно опечалила царя и той веднага заповядал да предадат блажения Нестор на смърт. Но това не могло да утеши Максимиан, цял ден и цяла нощ той скърбял за смъртта на Лий. Като узнал, че Нестор е влязъл в единоборство с Лий по съвет и с благословение на Димитрий, царят наредил да пронижат с копия и светия великомъченик.
Веднага щом се зазорило утрото на 26 октомври, в тъмницата при свети Димитрий влезли войници. Те заварили светия мъж да стои на молитва и на мига се устремили към него и го пронизали с копия. Така този Христов изповедник предал своята честна и свята душа в ръцете на Създателя.
През нощта християните тайно взели тялото на светеца, захвърлено без чест в праха, и благоговейно го погребали.
На мястото на блажената кончина на светия великомъченик се намирал неговият верен раб, споменатият Луп. Той благоговейно взел ризата на своя господар, напоена с честната му кръв, в която намокрил и пръстена му. С тази риза и с пръстена той извършил много чудеса, като изцерявал всякакви болести и изгонвал лукавите духове.
Слухът за тези чудеса се разнесъл из Солун, така че всички болни започнали да се стичат при Луп. Като узнал за това, Максимиан заповядал да хванат блажения Луп и да му отсекат главата. И така добрият раб последвал господаря си свети Димитрий в небесните обители.
Когато изминали много години и гонението срещу християните се прекратило, над гроба на свети Димитрий издигнали неголям храм. Тук ставали много чудеса и много боледуващи получавали изцеление от недъзите си. Един знатен илирийски велможа на име Леонтий изпаднал в тежък, неизлечим недъг. Като чул за чудесата на светия страдалец, той се обърнал с вяра към него. Когато го внесли в храма и го положили на мястото, където били погребани мощите на светия великомъченик, той в същия миг получил изцеление и станал съвършено здрав, като благодарял на Бога и прославял Неговия угодник свети Димитрий.
В знак на благодарността си към светеца Леонтий пожелал да издигне в чест на този славен великомъченик голяма и прекрасна църква. Предишният неголям храм бил съборен, а когато започнали да копаят, за да положат основите, намерили мощите на свети великомъченик Димитрий съвършено цели и без никакво тление; от тях изтичало благовонно миро, така че целият град се изпълнил с благоухание.
На това духовно тържество се събрал много народ. Светите мощи били взети от земята с голямо благоговение, при което много болни получили изцеление чрез помазване с изтичащото миро. Леонтий се радвал не толкова за своето изцеление, колкото за откриването на светите мощи. Той скоро завършил започнатото дело и построил прекрасен храм на името на свети Димитрий. Тук в ковчег, обкован със злато и със сребро и украсен със скъпоценни камъни, били положени честните мощи на великомъченика. Но грижите на Леонтий се разпрострели още по-далеч: той купил села и лозя и ги дал за издръжка на служещите при тази църква.
При царуването на император Мавриций аварите поискали голям данък от жителите на Византия, но Маврикий отказал да изпълни искането им. Тогава те събрали огромна войска, в която влизали главно славяни и решили да превземат Солун, който се отличавал със своята оживена търговия и големи богатства. Император Маврикий бил изпратил войска в този град, но разразилата се малко преди това епидемия силно намалила броя на солунските жители, а и броят на неприятелската войска бил огромен – той достигал до сто хиляди души. Десет дни преди пристигането на враговете свети Димитрий се явил на архиепископ Евсевий и му казал, че над града е надвиснала страшна опасност. Но солуняни мислели, че неприятелската войска няма да се приближи скоро. Изведнъж въпреки тези очаквания неприятелят се появил недалеч от градските стени. Той даже можел безпрепятствено да влезе през нощта в града, но могъщата десница на Всевишния по молитвите на свети Димитрий, спряла по чуден начин страшните врагове недалеч от града. Те помислили един от укрепените манастири, намиращи се извън града, за самия Солун и престояли там цяла нощ; на сутринта видели грешката си и се устремили към самия град. Неприятелските отряди направо тръгнали в атака, но тук, на градската стена, пред очите на всички се появил свети Димитрий във вид на въоръжен воин и поразил с копие първия от неприятелите, който се покачил на стената, и го изхвърлил от нея. Той, падайки, увлякъл след себе си другите настъпващи. Тогава изведнъж ужас обзел враговете и те незабавно отстъпили. Но обсадата не свършила, а едва сега започвала. При вида на множеството врагове отчаяние овладяло даже най-храбрите. Отначало всички мислели, че гибелта на града е неизбежна. Но после, като видели бягството на враговете и покровителството на дивния застъпник, жителите се ободрили и започнали да се уповават, че защитникът на Солун свети Димитрий няма да остави родния си град и няма да допусне да бъде превзет от враговете.
Със застъпничеството на светеца градът останал цял; скоро враговете отстъпили от стените с голям срам, нямайки сили да превземат града пазен от славния Божий угодник. На седмия ден от обсадата враговете без никаква видима причина се обърнали в безпорядъчно бягство, като изоставили палатките и металните си оръжия.
Нему да бъде слава, чест и поклонение от цялата твар во веки, Амин.

No comments yet... Be the first to leave a reply!