Сн.  Фейсбук

Сн. Фейсбук

Едната е била в руската сфера на интереси от векове. Другата само от десетилетия. 
Погледнато от червените тухлени кули на Кремъл, Сирия и Украйна изглеждат по много различен начин. Но докато войните и в двете страни продължават да се проточват, някои в Запада свикнаха да струпват двете руски интервенции заедно. В крайна сметка Русия иска сфера на влияние, която да включва и двете страни. Въпреки това, нейните действия и мотиви в Сирия и Украйна се различават значително и смесването им създава рискове възможните решения да бъдат провалени.
Русия наля масло в огъня на конфликта в Донбас и анексира Крим по принципни причини: Кремъл вярва, че Украйна по право принадлежи на сферата му на влияние. Украйна от друга страна вижда своите стремежи към Европа като част от бавното си изпълзяване от игото на колониален потисник. Русия политически доминира Украйна от началото на XVIII век, със съвсем малко прекъсване след Първата световна война. За тези три века културните и политическите лидери на двете страни работят и на двете места. Леонид Брежнев е украинец. В днешен Киев трудно ще се намери телевизионно или радиопредаване, където говорителите да не превключват езиците си между украински и руски, понякога по средата на изречението си. Затова и на президента Владимир Путин му е трудно да си представи, че страна, толкова подобна на неговата може да предпочете европейско бъдеще.
Крим е особено близка до сърцата на мнозина руснаци. Когато е все още част от РСФСР, Сталин депортира всичките 230 хил. местни коренни сунитски мюсюлмани – кримските татари на друго място, за да даде място на руски заселници. По случай триста години от руското присъединяване на Украйна Никита Хрушчов премества полуостров Крим от РСФСР към Украинска ССР. След независимостта много кримски татари се завърнаха и получиха правото на самоуправление от Киев. Това се промени след като Русия анексира Крим през март 2014 г. След две години увеличаващи се преследвания срещу кримските татари, миналия април руските власти обявиха меджлиса им за екстремистка организация. Руснаците чувстват, че присъединяването на Крим поправя грешката на Хрушчов, и „Крим е наш“ стана важен събиращ призив от Новгород но Владивосток.
Тази преплетена история не може да се повтори при отношенията между Русия и Сирия. Цар Александър III основава дипломатически отношения с Османска Сирия през 1893 г., но Русия не играе роля в региона до началото на Студената война. Едва през 1971 Хафез Асад позволява на СССР да изгради военноморска база в Средиземно море. Кремъл постоянно повтаря, че основната му цел е да предотврати поредната страна да получи това, което изглежда, че е наложено от САЩ правителство и че Кремъл няма някаква особена привързаност към клана Асад. След цветните революции в Грузия и Украйна, както и след свалянето на Муамар Кадафи от власт в Либия през 2011 г. Кремъл вижда в САЩ причината за загубата на приятелите си в региона. Той едва ли ще позволи друга страна да влезе в сферата на интересите на САЩ. Може би по-очевидно за Кремъл е, че руската намеса му е отвоювала място на масата, заедно със САЩ като посредник в конфликта, въпреки, че приносът към кризата в Алепо рискува Русия отново да бъде изолирана. Въпреки това е ясно, че кампанията в Сирия е основата върху прагматичен личен интерес, а не на историческата чест.
И най-накрая: най-ясното различие между конфликтите е несъответствието в мащабите. Сирийската гражданска война е отнела животите на повече от 400 хил. души, създала е 11 млн. бежанци и вътрешно преместени лица и е довела до развитието на „Ислямска държава“. Войната в Украйна е отнела животите на 10-15 хил. души и е създала 1,5 вътрешно преместени лица.
Без руската военна и логистична подкрепа към Донецка и Луганска народна републики, войната в Украйна трябваше да е вече приключила. По същия начин, ако Русия не бе започнала интензивната си въздушна кампания в Сирия през септември 2015 г. президентът Башар Асад да бе свален до сега.
Участието на Русия е необходимо условие тези войни да продължат. Но поради това, че мотивите зад това участие са различни, международната общност трябва да развие паралелни стратегии, за да реагира на тези два примера на руския експанзионизъм. /focus-news.net/

No comments yet... Be the first to leave a reply!