al_jordanov„Градската десница” допусна стратегическата грешка – атакува ГЕРБ и осигури по този начин предпазен чадър за столетницата

БСП, ДПС, Обединените патриоти в предизборната си кампания дадоха многократно доказателства, че са готови да обслужат руски политически проекти в България

Александър Йорданов, специално за Faktor.bg

В новия парламент всички ще бъдат на власт и всички ще бъдат в опозиция.

Партиите, които биха направили коалиция с ГЕРБ са „Обединените патриоти” и „Воля”. Но те ще поставят условия, които във вътрешен план ще водят към популистки и нестабилни решения.  А във външнополитически – ще дадат аванс за неевропейско, ненатовско поведение. Ще има и директни реверанси към Кремъл. Такава политика ще среща одобрението на БСП и ДПС. Спорове ще възникват единствено около „разпределението на порциите“, т.е. на следващите „залъци” от Европейския съюз. Но пък наближава 2020 година след която ще трябва все по-често сами да се „храним”. Такъв е европейският проект. Той не е проект за „даване”, а за научаване как да печелиш и да се оправяш сам. Че и на други да помагаш.

Новият парламент ще бъде място на видим сблъсък между ГЕРБ и БСП, но и на невидимо взаимно задоволяване на интересите. Ще бъде парламент на видим сблъсък между Обединените патриоти и ДПС, но и на невидимо разбирателство между тях. Ще бъде първият парламент от началото на прехода, в който идейните различия между партиите ще останат на заден план, а водещи ще бъдат икономическите и финансовите интереси.

ГЕРБ е изправена пред сериозно изпитание, дори и да състави правителство. И би трябвало да разчита и на извънпарламентарна подкрепа, за да има увереността и самочувствието на победила на изборите партия, и за да не допусне България да бъде отклонена от евроатлантическия си път. Същевременно, в един момент всички – и парламентарни, и извънпарламентарни партии, ще станат открито опозиция на ГЕРБ. И е логично да се очакват нови предсрочни избори най-вероятно през есента на 2018 година или пролетта на 2019 година.

КЪДЕ Е ГОЛЯМАТА ОПАСНОСТ

В 44-то Народно събрание ще има партии, които вече открито демонстрират, че са проводници на чужда политика. БСП, ДПС, Обединените патриоти в предизборната си кампания дадоха многократно доказателства, че са готови да обслужат руски политически проекти в България.  Резултатите от изборите показват, че руското влияние върху българската политика ще се усили, независимо от победата на партията, която обединява гражданите за европейско развитие на България.  В този смисъл промяната е факт, но тя е промяна в обратна посока, опит за движение назад.  Тя остави извън парламента четири проевропейски партии: Реформаторски блок, Нова Република, Да, България и ДОСТ. Така разцеплението в дясноцентристкото политическо пространство обслужи на практика антиевропейска и антинатовска политическа тенденция. Това може да се окаже СЪДБОВНА ПОЛИТИЧЕСКА ГРЕШКА на българската „градска десница”.

Независимо от усилията, които ще положи  ГЕРБ, обкръжението й в 44-то Народно събрание вещае не само вътрешно-политическа нестабилност, но и икономическа, и финансова нестабилност. За това ще съдействат и опитите за подновяване на свързани с Русия корупционни проекти. Ще се направи опит и за ревизиране на важни елементи от външнополитическия курс на България в контекста на засиленото влияние на руската политика в Балканския регион. Ще има открити опити за защита на руските, а не на българските, национални интереси. Дали това ще доведе до силна гражданска протестна реакция? Искрено се надявам. Но дотогава единствен защитник на евроатлантическата, на европейската, кауза на България в 44-то Народно събрание е само и единствено ПП ГЕРБ.

ДА ВНЕСЕМ ЯСНОТА

Традиционната българска десница или „градската десница”, както вече я наричат, постави своите избиратели пред невъзможна за решение дилема. Поиска от тях да бъдат като многоръкият Шива – да пуснат едновременно по няколко бюлетини. Това законът го забранява и си бе направо „циганска работа”.  Много бързо някои недозрели политици се помислиха за „велики” лидери. Тяхното глупаво его и амбиции без покритие, липсата на политическа харизма, доведоха всички до плачевен резултат. Провалиха се лабораторно родени проекти и проектчета в дясно. И причината е, че днешните лидери на дясното са лица, които не се учат от политическия опит, не черпят от демократичното наследство?  Тяхното глупаво самочувствие, без политическо покритие, е причината за тоталния политически срив. А с това си поведение те обслужиха антиевропейски политически интереси. Макар да декларираха обратното.

Редно е да се запитаме, например: къде отидоха вчера процентите на Трайчо Трайков от президентските избори? Защо изчезнаха? Защо той си помисли, че тези проценти от президентските избори са за него и той ще си ги вземе под мишка и пренесе в една от многото десни партии? Толкова ли не можа да се досети, че това бяха проценти, които подсказваха желанието на хората за обединение, за общо явяване на парламентарни избори на всички, които гласуваха  за него. Защо нито една дума от „революционното” говорене на Радан Кънев не бе потвърдена на изборите? И що за политик е той, след като не успя адекватно да разчете една толкова ясна ситуация, каквато бе ситуацията преди тези избори? И как не разбра, че всички негови действия помагаха на Българската социалистическа партия. Че пееше в нейния хор.  Нали има в ДСБ интелектуалци? Защо не му казаха, че политиката е изкуство да разширяваш политическото си влияние, да градиш мостове, а не да рушиш надежди? Отдавна предупредих:

КОЙТО РАЗВАЛЯ КЪЩА НАЙ-ЧЕСТО ВДИГА КОЛИБА

Чии интереси обслужи конфронтацията с правителството в миналия парламент? И защо винаги десните хора трябва да бъдат извън управлението? Така е от 2001 година. Това са 16 години. Защо оставихме други да управляват България през този период. Защо смятаме, че Царят ни е крив, или Борисов?  Или при демокрацията вече е забранено, който иска да си направи партия? А се появиха и абсолютни политически малоумници, които започнаха да винят за собствената си посредственост, народа. Той, народът наш, не бил разбирал „великите” десни политици? Хайде холан!

Ние сме си криви, ние сами си пречим, ние – десните хора. Защото издигаме слаби, неможещи, лица за политици. Те не могат да привличат, не могат да убеждават. В цял свят, във всяка нормална държава,  десницата е половината от населението.  Само у нас тя се превърна в малки квартални клубчета по интереси. Доживях да науча, че в Пловдив, например, отказват да записват членове в СДС, за да не би те да сменят председателя на партията! Как се бори корупция от квартално клубче? Как се реформира държава, ако не си спечелил избори, ако не си във властта? Кой даде акъл да се прилепи към Реформаторския блок Светльо Витков? Какво донесе неговата фамозна личност на Блока? Що диреше Найден Зеленогорски в моя роден град Варна? Кой реши точно там да го простре да съхне като политик. Къде се смота Божидар Лукарски? Но и защо никой не чу разумният глас на Николай Ненчев, който до последно призоваваше за разум, за обединение? Защо Христо Иванов си помисли, че с няколко мизерни процента ще пребори корупцията? Къде са тези дървени философи, които съветваха, които даваха акъл така да се разделим. Това наивност ли бе или жестока провокация? Некадърност или тъп градски нарцисизъм?

Истината е, че „градската десница”, която би трябвало да демонстрира консервативно, събрано, спокойно и умерено поведение, се държеше на тези избори като разпасана левичарска команда. Нима всички тия момчета и момичета не знаят, че разделението, вътрешната конфронтация, сектантството,  са присъщи за левите партии, на лявото политическо поведение и нямат нищо общо с ума и мярата, която влагат в политиката десните политици. Къде са учили, къде са расли? Скрити комунисти ли са?

Разбитата „градска десница“ ще продължи да тегли от ума си. Но за демокрацията е здравословно партийните функционери, които я разделиха и които взаимно се конфронтираха, да подадат оставки. Така се прави в демократичните партии и в демократичните държави. Едва след това могат да започнат реални смислени процеси, обединителни усилия, които да родят далеч по-убедителна алтернатива.  Ленинското поведение, при което някаква малка политическа група от „революционери“ с революция става „болшинство“, при демокрацията не минава.  Не се случва. И няма да се случи. Затова „градската десница“ няма нужда от „ленинско поведение“. Нужен й е позитивен, умерен, пример и той се намира в европейските държави. Това е примерът, който казва, че до целта се стига по пътя на диалога, на разбирателството, на единодействието и откриването на единосъщието. И чрез защита на обща кауза, на обща ценностна система. До целта се стига по пътя на европейските, а не на азиатските, политически ценности. Или, както е казал много, много, отдавна Георг Вилхелм Фридрих Хегел:

РАЗЛИЧИЕТО Е СЪЩНОСТ НА ХАРМОНИЯТА.

Но различията между партиите от „старата десница” са толкова малко и незначителни, че явяването им разделени на тези избори бе абсурдно, ако, както казах вече, всичко не е било добре платена постановка с цел да се вдигне оклюмалият рейтинг на БСП. И тази цел бе постигната. БСП удвои резултата си.  Защото „градската десница” допусна стратегическата грешка да атакува ГЕРБ и да осигури по този начин предпазен чадър за БСП. И тук е мястото да припомня, че през всичките демократични години много усилия бяха положени от политическото задкулисие за разбиване на двуполюсния модел.  Целта бе да се раздроби максимално политическото пространство. За да има по-голям простор за властта на политическото задкулисие. Раздробяването на политическото пространство в началото на демокрацията бе работа на бившите от ДС и свързаните с тях медии. Но бързо стана ясно, че няма „наше” и „ваше” задкулисие. Има едно задкулисие, което знае, че риба се лови в мътна вода, че интереси се оправят по „другия начин”, когато в политическото пространство има много вратички и тогава законът става врата в полето.

И НЯКОЛКО ДУМИ ЗА СЪДБАТА НА ДОСТ НА ТЕЗИ ИЗБОРИ

Тя също е показателна и поучителна. Партия ДОСТ направи огромно усилие, което заслужава признание,   да помогне реално на европейския път на България. И отношението към нея бе тест за демократичността на българското общество. Ние, българите, не издържахме този тест. Показахме се като хора от „старо време“. Разходихме цялата си лошотия чак до границата. Превърнахме свои съграждани във врагове – крайно непочтено, крайно недемократично поведение.

КАКВО ПРЕДСТОИ

ГЕРБ може да направи правителство с „Обединените патриоти” и „Воля”. Това правителство ще бъде по-слабо от предходното правителство на ГЕРБ и Реформаторския блок. И ще е така заради присъствието в него на партии, които са склонни да обслужват чуждата политика на Кремъл.  Такова правителство не може да има дълъг живот.  ПП ГЕРБ ще го носи на гърба си. Ще понася негативите от издънките на своите коалиционни партньори. И сама ще реши докога ще ги търпи.

Теоретично е възможно и БСП да се опита да направи правителство, ако „Обединените патриоти” и „Воля” откажат на ГЕРБ.  Тогава се очертава възможност за четворна коалиция: БСП, „Обединени патриоти”, ДПС и „Воля”. Или „всички срещу ГЕРБ”.  Това е лош, опасен за България,  вариант, макар и да дава възможност на ГЕРБ да се докаже като единствен защитник в парламента на европейската кауза на България.  А е опасно такова правителство, защото неговата политика със сигурност ще дирижира някой Решетников в Москва.

Възможен е и вариант при който първите две партии не успяват да съставят правителство и тогава мандата отива по конституция в някоя от следващите партии – най-вероятно, съдейки по възгледите на президента, това са „Обединените патриоти”. Но това би означавало сериозна политическа криза и провал на този опит. И нови избори през лятото или в началато на есента. Меракът за депутатстване обаче на влезлите в парламента „нови депутати” е толкова голям, че те няма да рискуват да не съставят правителство.

Това са вариантите. До тази лоша ситуация ни доведе разцеплението в десницата. Лидерите на десните партии носят главната вина за опасната ситуация, в която навлиза България. Добре е това да им се каже, да не им се спестява истината, защото те и без това са склонни да се самозабравят.

Всички партии се изнизаха като по терлици от празничната следизборна атмосфера. Нямаше „ура”, нямаше радост. И с право, защото резултатите от изборите показват ясно, че ни очакват трудни месеци, а може би и години.  Случи се не промяна, а пародия на промяна. И само победата на ГЕРБ разсейва малко тъжната обстановка. Но малко. /faktor.bg/

No comments yet... Be the first to leave a reply!