18671157_10154826390241429_4686992930925181744_nЙордан Василев е починал. Светла му памет, достоен човек беше, хубав човек.

Ще го помним с добро. Мир на духа му, сега ще са заедно с Блага и Ани, майката на сина му Ивайло.

Прекрасен човек, но и него не подминаха клеветниците, защото както казва Дянко Марков: „Злото е ненаситно и нещастно!“.

Йордан Василев обаче беше добър и щастлив човек.

Нека почива в мир.

Роден е през 1935 г. в Радомир. Баща му е лекар, а майка му аптекарка. Майка му умира от левкемия, когато той е на 12 години, което дава траен отпечатък върху него. Овладява женската роля в поддържането на домакинството – пере, готви, чисти. Познава отблизо сираческата съдба…

На 27 септември 1944-а е убит чичо му. Баща му е съден, защото бил отказал да лекува заловен партизанин, когото полицията му завела. Но майката и сестрата на убитото момче се явяват пред Народния съд и казват „Като го изровихме, имаше две дъсчици на крака му“, това е основанието за оправдаване на Василев-баща. Лекувал е партизанина. Сложил му е шини.
През 1945 г. семейството се преселва в София. Според сведения от Василев е изселено от властите през 1948 г. отново в Радомир, а по-късно по неговите думи – е изпратено в Троян.
Следва българска филология в СУ „Св. Кл. Охридски“, специалността „Библиография“, и се дипломира в двегодишния курс за висшисти. Следва и журналистика, но след пет семестъра напуска.
Работил е в редакцията на сп. „Септември“ (1966-1967). От 1966 г. започва работа в отдел „Критика“ на сп. „Септември”. През 1967 г. го уволняват заради ръкописа на една статия. През 1967 г. се оженва за Блага Димитрова. След това две години е без работа. Той е този, който поддържа домакинството през това време и в следващите години. Назначен е за уредник на сп. „Литературна мисъл“ (декември 1969), уволнен заради организиране на свободна дискусия за съвременната поезия (1975), постъпва като литературен сътрудник в Института за литература при БАН (1975) и там се пенсионира. През 1980 г. защитава дисертация „Иван Хаджийски в българската култура“. Хабилитира се през 1990 г.
Активен деец на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството, както и на СДС. Става първият главен редактор на в. „Демокрация“ – от 12 февруари до края на август 1990 г. Номиниран е от Клуба за подкрепа на гласността и преустройството, а от Националния координационен съвет е избран за главен редактор при конкуренция с Александър Йорданов. Ритмичната работа във вестника се поддържа от неговия заместник Георги Лазаров. Освободен е от Националния координационен съвет през август 1990 г.
Депутат в 7 ВНС, член на групата на 39-те. Автор на първия вариант на изявлението, с което 39-те напускат парламента. Отказва да подпише новата конституция. Прави неуспешен опит да разцепи Федерацията на клубовете за демокрация.
Депутат в 36 обикновено НС. Председател на комисията за национална сигурност в 36 НС. Подчертано прецизно се заема с издирване на досиетата. Отказва се от депутатски мандат през 1992 г., когато съпругата му Блага Димитрова е избрана за вицепрезидент.
Редактор и съставител на многотомници от творби на Емилиян Станев, Цветан Стоянов, Иван Хаджийски, Минко Николов, както и на сборника спомени – „Блага – така я помним“.
Чел е курс лекции „Българската култура от 1878 до 1944 г.“ в Нов български университет (2001-2002).
Издал е книгите: „Младостта на Багряна“ – в съавторство с Блага Димитрова (1975), „Дни черни и бели“ – в съавторство с Блага Димитрова (1975), „Иван Хаджийски в българската култура“ (1988), „Мнения“ – студии и статии (1989), „Христо Радевски. Литературна анкета“ (1993), „Литература. Учебник на ХІ клас“, с колектив (1993), „Христоматия по литература за ХІ клас“, с колектив (1994), „Женски силуети, етюди“ (2000), „Българско слово за всекиго от Х до ХХ век“ (2001), „Патила и радости, спомени“ (2002).

Даниела  Горчева

No comments yet... Be the first to leave a reply!