Георги  Марков

Георги Марков

15 юни 1969 година се превръща в повратен за живота и творчеството на писателя.

На същия ден преди 48 години е вътрешната премиера на пиесата му „Аз бях той“. Режисьор е Методи Андонов, а постановката е в Сатиричния театър. Неочаквано представлението е спряно и забранено от комунистическата цензура. Часове по-късно на същия ден Георги Марков напуска страната, за да избегне преследване. Заминава за Италия при брат си, а после се установява в Лондон.

По-късно става ясно, че пиесата е свалена от сцената на „Сълза и смях“ след генералната репетиция заради „потискащо въздействие“.

Необходимостта от творческа свобода принуждава писателя да поеме по пътя на емигранта. В едно есе той пише:

„Ако някой на този свят е писател, той винаги и при всички обстоятелства пише. И той винаги и при всички обстоятелства търси трибуна, т.е. да публикува. И когато тази трибуна му се отказва в родната му страна, талантът му го задължава да я намери, където може.“

Както всички избягали от комунизма българи, Марков е обявен за „невъзвращенец“, но е и осъден за „измяна на родината“. Книгите му са иззети от библиотеките, филмите по негови сценарии са забранени.

При повторното излъчване на „На всеки километър“ името му е заличено от списъка на сценаристите. Причина е поредицата „Задочни репортажи за България“, излъчвана от 1975 г. по „Свободна Европа“ и „Дойче веле“, в която той разобличава същността и сърцевината на тоталитарния режим на Живков и която става популярна в България, въпреки заглушаването на радиостанциите. Тесен кръг от управляващата червена върхушка обаче чете есетата в специален поверителен бюлетин, издаван от БТА.

И други произведения на Георги Марков са забранени от властта. Романът „Покривът“ (1959) е спрян от отпечатване, тъй като описва и като факт, и като алегория срутването на покрива на цех в металургичния завод „Ленин“.

Сатиричният театър отказва да постави документална пиеса по дневниците на Богдан Филов (български учен и политик, министър-председател и регент в периода 1941-1945), написана заедно с писателя Стефан Цанев.

Незавършено, поради невъзможност да бъде поставено, остава писаното също със Стефан Цанев либрето за мюзикъл „Зиг-Заг“.

Кулминацията на репресиите срещу Марков е на 7 септември 1978 г. На моста „Уотърлу“ над Темза писателят е наранен в дясното бедро с отровна съчма, изстреляна от чадъра на човек, който изчезва. След четири дни Марков издъхва в болницата „Сейнт Джеймс“.

Погребан е в гробището на Уитчърч Кеноникорум, Югозападна Англия.

След смъртта му емигрантски среди и съпругата му Анабел издават на български и английски „Есета“ и „Задочни репортажи за България“. У нас те се разпространяват като самиздат, а официално са публикувани през 1990 г.

Стефан Цанев публикува част от ръкописното наследство на Георги Марков в книгата „Когато часовниците са спрели“ (1991).

През 2001 г. Георги Марков бе удостоен посмъртно от президента Петър Стоянов с орден „Стара планина“ (първа степен) „за цялостното му творчество, което заема достойно място в българската литература и драматургия, както и за непримиримата му гражданска позиция по времето на комунизма в България“. Отличието беше връчено на неговата вдовица Анабел.

37 години след смъртта на писателя без резултат остава заведеното от години дело за убийството му от български и британски следователи. Независимо, че физическият убиец и поръчителите му не са обявени явно, никой в България няма съмнение, че зад това злодеяние стоят БКП и ДС./faktor.bg/

No comments yet... Be the first to leave a reply!