Сн./front.bg

Сн./front.bg

Желанието за възстановяване на строителството може да се роди само в главите на политици, гладни за комисиони

     „Държавата търси начини как да субсидира скъпия ток от АЕЦ „Белене“, казва бившия шеф на централата Валентин Николов от ГЕРБ. Моделите включват опразването на фонд „Сигурност“, който по принцип трябва да служи за оздравяване на финансово закъсалата НЕК. По последни изчисления токът от „Белене“ би струвал 79 долара за мегаватчас, което вероятно ще го направи най-скъпия на пазара, когато централата започне да работи. Защото на последния търг за строителство на нови вятърни мощности в Испания цената достигна 43 евро за мегаватчас.

Тенденциите през последните години показват, че цената на новите централи поевтинява непрекъснато и вече не се нуждаят от субсидии, за да оправдаят икономическото си съществуване. На фона на това, да планираш държавна помощ за проект, който ангажира огромен финансов ресурс и практически монополизира системата за десетилетия напред, е грешно на толкова много нива, че може да се роди само в главите на политици, гладни за комисиони.

Явно на държавата не й се иска да остави енергетиката без задушаващата си прегръдка. Резултатите в България са видими с просто око. В Румъния дори и контролираните от държавата енергийни компании се търгуват на борсата, операциите им са публични и всички до една са на солидна печалба. Обратното, у нас норма е силната задлъжнялост, вследствие на тайни сделки и тотална намеса на политиката в управлението на компаниите.

И вместо да търсим нови решения на проблемите,

   отново се пробваме да съживим мъртъвци.

Практиката показва, че предварителните изчисления за цената на електроенергията от ядрена централа никога не са окончателни. Тези 79 долара за мегаватчас със сигурност ще се окажат много повече заради непредвидени разходи, забавяне, ескалация и т.н.

Финансовия колапс на модела „Белене“ обаче е само едната страна на медала. Това ще увеличи цената на тока или ще натовари държавата с нови дългове, неминуемо е. От друга страна обаче ще стопира всякаква бизнес инициатива в отрасъла. „Белене“ ще заеме цялата пазарна ниша, макар и с неконкурентна цена. Лесно е да си представим, че цел на държавата след това ще е да гарантира пазара на АЕЦ-а, като чрез нормативни забрани на практика ликвидира възможността за навлизане на нови технологии в сектора. И то в момент, в който светът е на прага на енергийна революция. На път сме да се лишим от несубсидирани инвестиции за вероятно милиарди евро и да позволим на политиците да режат лентички и да се снимат пред гигантски обекти. КТБ ще ни се стори песен.

Отделно разходите за съхранение на отработеното ядрено гориво ще са за десетки хиляди години напред. Надали те ще се калкулират изцяло в цената на тока, по-скоро ще се поемат от данъкоплатците. Както и щетите от, не дай си Боже, сериозна ядрена авария. Която надали ще се покрие от която и да било застрахователна компания.

Към това да добавим и геополитическия елемент. Циментираме си зависимостта от доставчик на ядрено гориво за още десетилетия. Общо взето няма никаква икономическа логика в съживяването на мъртвеца „Белене“. Освен комисионите.

В дебатите около референдума за „Белене“ основната теза на привържениците на нова централа беше, че тя ще задържи цената на тока евтина. Сега дори и апологетите на проекта си признават, че за осъществяването му са нужни субсидии, а цената за потребителите далеч няма да е като на „Козлодуй“. Впрочем енергията от първата ни атомна централа е евтина, защото разходите по построяването й са били за сметка на държавата. И реално плащаме само експлоатационните разходи. Това няма как да се случи с „Белене“ и оттам идват разликите. Въпросът е дали ще се поддадем на атаката от пропаганда с носталгичен елемент.

Всъщност съм почти убеден, че „Белене“ няма да заработи никога. Но идеята може би въобще не е такава. А по-скоро проектът да бъде като зомби – в полумъртво състояние. По този начин се максимизират „усвоените“ от клиентелата средства, без да се стига до излизане на свободния пазар, когато несъстоятелността на проекта ще стане ясна. А след време следите ще се заметат като при КТБ./clubz.bg/

Aвтор  Владислав  Панев

      Владислав Панев е финансист и съпредседател на партия „Зелените“. Публикуваме коментара от блога му с негово разрешение. 

No comments yet... Be the first to leave a reply!