Проф. Божидар  Димитров Снимка  МС

Проф. Божидар Димитров
Снимка МС

 Коментар на директора на Националния исторически музей проф. Божидар Димитров във връзка с понятието „Македония”, „македонски” език и македонска държава.

Тъй като около 2 август и след това ще се развихрят диви дискусии относно „македонския” език, „автономията на Македония”, за която се борили македонските революционери и т.н. – а авторът на тези редове ще бъде по това време на инспекционна обиколка по разкопките на НИМ извън столицата, смятам, че моят професионален и служебен дълг е да дам разяснение на българските журналисти, политици и обикновени хора по тези въпроси. Все пак и за това получавам заплата.

Македонски език
Античен македонски език е гръцкият. Него използват в античната македонска държава и Филип, и Александър Македонски.
През Средните векове жителите на вече географската област Македония говорят и използват българския език. Защото са българи. Македонската „историчарска” наука изпада в безумно противоречие. На иконите на Светите братя Кирил и Методий във всяка македонска църква те държат разгърнат свитък с българската азбука, а надписа над главите им е „български просветители”. Е, в много църкви „български” е замазано с боя или закрито с лейкопласт („Св. Неделя” в Битоля, „Св. Панталеймон” във Велес, „Св. Йоаким Осоговски”).
Съвременният „македонски” език е създаден през октомври-ноември 1944 г. под ръководството на Благой Конев – студент в Софийския университет „Св. Климент Охридски”, завършил цели три семестъра и поради това обявен в Скопие директно за академик, когато се събира комисия от 12 такива като него учили-недоучили интелектуалци. Блаже Конески (така се преименува Благой Конев) връчва на комисията българската граматика на проф. Любомир Андрейчин (най-добрата и досега) и им казва „Сменяйте букви, сменяйте думи, но сътворения от вас македонски език не трябва да прилича на българския”. Чудовищна грешка: българският език е единственият всред т.нар. славянски езици без падежи и колкото думи и букви да сменяш, той си остава български. Друго щеше да бъде днес, ако Блаже Конески бе влязъл и дал на комисията сръбската граматика на Вук Караджич. Сега „македонците” щяха да говорят език с падежи, но по-близък до сръбския, отколкото до българския. Сменили са две-три букви, елиминирали две-три други, като „ъ” например и дотук. Като виц и то в македонски медии съм чел, че Блаже все бил недоволен и на всяка междинна представена му разработка казвал: „С този език все още ще приличаме на българи”. Измъчен член на комисията предложил: „Друже Блаже, предлагам да се приеме закон – да се отреже лявото ухо на всеки македонец. Тогава напълно ще се различаваме от българите”.
Днес най-отговорните световни лингвистични институти, между които френския и руския, смятат македонския език за идиом (диалект) на българския.

Идеята за самостоятелна македонска държава
Македонските „историчари” и политици натякват често, че „македонските революционери” се борели за автономна Македония, т. е. за независима македонска държава. Вярно ли е това? Вярно е, само че чрез малко съществено уточнение – автономна държава на българското ѝ население. Иначе казано, втора българска държава.
Защо БМОРК – ТМОРО – ВМОРО – ВМРО ще застанат зад тази идея? Та нали са поделение на Българското военно разузнаване.
Защото идеята е българска държавна идея и е вменена на македонските революционери от български политически елит. В София си дават ясна сметка, че Великите сили няма да позволят България да се увеличи със сто хиляди квадратни километра – толкова е тогава организационната територия от Черно море до Албанските планини. За Великите сили това означава нова велика сила в Европа – България ще бъде по територия колкото Великобритания и съвсем малко по-малка от Германия и Италия. Вярно, велика само по територия, а не и по икономика и военни възможности, но Великите сили знаят, че това е преодолимо в рамките на 30-40 години. Затова са против. Със създаването на втора българска държава България се опитва да направи „римейк” на номера с Източна Румелия. Е, този път не става.

Понятието „Македония”
Понятието „Македония” в Античността се отнася до гръцка държава с монархическа форма на управление, разположена изцяло на територията на съвременна Гърция. Самите македонци се смятат за гърци и особено политическия им елит.
През римския период Македония е име на римска провинция. През VI век името изчезва и се появява като име на византийска административна област с територия в днешна Източна (турска) Тракия.
Българите, които владеят тази земя, нямат точно определено име за тази територия. Наричат я: Кутмичевица, Долна Земя, Долна Мизия и др.
Името Македония се връща на европейските карти от европейските хуманисти чак в XVIII-XIX век. Пътешественици, военни, дипломати и разузнавачи твърдят, че в тази географска област живеят преобладаващо българи и малко турци, албанци, цигани, но не и македонци. Етнизирането на понятието „македонец” ще стане чак след 1944 г. Дотогава името „македонец” е означавало просто българин от географската област Македония. Затова българските власти не бягат от понятието „македонец”. Дори военни части получават това прилагателно – Македоно-Одринско опълчение. Пета Македонска армия, 3, 4, 5 македонски полкове и т.н. Обратно Сърбия гледа да изтрие това понятие поради обвързването му с българската същност. В периода на кралското управление на Македония (1918-1941 г.) името Македония е изтрито от административната карта на Югославия и заменено с Вардарска бановина. /.focus-news.net/

Проф. Божидар Димитров

No comments yet... Be the first to leave a reply!