250px-Georgi_Vazov_020-1-239,15Навършват се 83 години от смъртта на генерал-лейтенант Георги Минчов Вазов. Той е роден на 5 януари 1860 г. в Сопот, брат е на българския поет Иван Вазов. Учи в Априловската гимназия в Габрово (1874). След Освобождението постъпва на служба в Българската земска войска (20 август 1878). Завършва пехотното юнкерско училище в Одеса (1880). Като младши офицер-подпоручик 8 януари 1880г. е зачислен в 1- ва пехотна Софийска дружина (януари 1880), след това служи в 1- ва пехотна Пловдивска дружина на Източнорумелийската милиция. През 1883 г. постъпва в инженерното училище в Санкт-Петербург и през същата година изпълнява служба като поручик, а на следващата година (1884) продължава като слушател в младшия курс на Николаевската генералщабна академия. Поради събитията около Съединението се завръща в България. На 30 август 1885 г. е произведен в чин капитан и участва в Сръбско-българската война (1885) като доброволец в отряда на майор П.Стоянов. Сражава се при овладяването на Цариброд (12 ноември).
След войната предсрочно е произведен в чин майор и назначен за преподавател във военното училище (1886). Поради участие в детронацията на княз Александър I Батенберг (август 1886) напуска страната и емигрира в Русия. Завършва Николаевската военноинженерна академия (1888). Като военен инженер служи в Закаспийския военен окръг. На 18 май 1894 г. е произведен в чин подполковник.
В България се завръща през 1897 г. Постъпва в българската войска като офицер за особени поръчки при Военноинженерната инспекция, командва 2- ра пионерна дружина (1900-1904), а след това е началник на инженерните войски и Инспектор на инженерните войски (1904-1908). На 1 януари 1901 г. е произведен в чин полковник, а през 1906 г. е произведен в чин генерал-майор.
В навечерието на Балканската война (1912-1913) е началник на военните съобщения и етапи. На 9 ноември е назначен за Лозенградски военен губернатор. При обсадата на Одринската крепост е привлечен като специалист по воденето на крепостна война. Назначен е за началник на Източния сектор на войските, обкръжаващи крепостта. На неговия участък се нанася главният удар при общия щурм на Одринската крепост (12 срещу 13 март 1913). Тук българските части овладяват първите фортове- Айвазбаба, Айджйолу и др. След падането на Одрин генерал Вазов е назначен за началник на крепостта, а на 16 март поема цялото управление на новоосвободените земи в Тракия. През 1913 г. е с чин генерал-лейтенант.
През време на Междусъюзническата война (1913) е военен министър (от 28 юни до 23 август). След подписването на Букурещкия мирен договор си подава оставката и преминава в запаса.
През Първата световна война не е мобилизиран в армията. Отдава се на публицистична и обществена дейност. Умира на 13 август 1934 г. в София.
Награден е с военния орден „За храброст” III и IV ст.2 кл.; ордена „Св. Александър”II ст. с мечове отгоре; със същия орден V ст. без мечове; народния орден „За военна заслуга” III ст./komandos.start.bg/

No comments yet... Be the first to leave a reply!