10530803_1599965100230043_243888821786819275_nЛука Иванов – български офицер и войвода на ВМОРО във Воденско, Егейска Македония.

Роден е на 24.VII (5.VIII.н.с.) 1867г. в град Панагюрище, Южна България. Негов брат е Стоян Иванов, търговец и революционер от ВМОРО. Като ученик се записва доброволец в Сръбско-българската война от 1885г., а през 1887г. завършва Военното училище в София и служи в 5-ти Дунавски пехотен полк с чин подпоручик. Привлечен е във ВМОРО през 1900г. и участва в Илинденско-Преображенското въстание, като навлиза в Македония, заедно с четата на Гьорче Петров през Кюстендил. Четата пристига в Прилепско с общо 138 души, натоварени с 130 кг. динамит, 200 бомби и муниции. Прилепско не въстава и до средата на август 1903г. сборната чета води само малки схватки. След присъединяването на четата на Лазар Поптрайков и Иван Попов, на 2.X. 1903г. при село Чанище, водят голямо сражение с турски аскер. По-малко от 20 четници се сражават с 5 500 турски войници. Лука Иванов се заема със защитата възвишението Маргара. През нощта, след цел ден ожесточен бой, четите се изтеглят на източния бряг на р. Черна.
На 6.X.1903г. обединените чети се срещат с щабната чета на Борис Сарафов, Лука Иванов се изтегля заедно с него в България.
След въстанието Лука Иванов става воденски войвода. През 1904г. с Гьорче Петров обикаля Ениджевардарско, Воденско и Солунско цели 40 дни. Дейно участва в борбата с турците и въоръжената гръцка пропаганда във Воденско и Ениджевардарско. През 1905г. за кратко се прибира в България да набави оръжие и да попълни четата си. Негови подвойводи в това време са Кара Ташо, Димитър Занешев и Григор Джинджифилов. През 1905г. за по-малко от 6 месеца районната чета води 7 успешни сражения с турска войска !
На 16.II.1906 (ст. ст.) американският журналист Алберт Сониксен се присъединява към четата на Лука Иванов, която действа в Ениджевардарското езеро. Селата в района са тормозени системно от гръцката въоръжена пропаганда. Л. Иванов изпъква като яростен борец с андартите. И те го ликвидират чрез предатели. Четата му е предадена от харамии ренегати на Христо Чочо, бивши негови четници, с които Лука преговаря да се присъединят към неговата чета или поне да координират действията си. Нахождението им е издадено на гръцките андарти, които през нощта на 25.VIII.1906г. в каракачански колиби край село Сборско нападат нищо неподозиращите комити.
Лука Иванов е тежко ранен в началото на боя и умира от раните си.
През 1923г. българинът от серското село Горно Броди Георги Баждаров включва войводата панагюрец Лука Иванов в сборника си “Духът на Македония“, посветен на видни македонски революционери.

Автор  Янко  Гочев

No comments yet... Be the first to leave a reply!