21034724_2199946900231857_6107068595148733006_nРотмистър Александър Ценович от 9-ти конен полк, един от българските герои в Първата световна война, загинал в Добруджа при кавалерийска атака на 5.09.1916г. при село Попина. Последните му думи са: “бегат ли? гонете ли ги?“
Боят при село Попина е последица от разузнаването, което 9-ти конен полк предприема пред Силистренската крепост по фронта от село Алфатлар до село Попина на брега на Дунава със задача да отблъсне всички вражески сили в района.
Александър Ценович е роден в Букрещ на 30.08.1878г. През август 1895г. заедно с няколко българчета, родени също в Румъния пристига в България, за да постъпи във ВНВУ в София. Така изпълнява заръката на баща си, който искал синът му да стане български офицер. Младият юнкер Ал. Ценович почти не е знаел бъларски език, но прилежно го научава. Завършва ВНВУ с много добър успех. След производството му в първи офицерски чин подпоручик е изпратен да служи в конницата. Понеже знае няколко чужди езици, е назначен в Лейгвардейския ескадрон в София. По-късно е преведен в 3-ти конен полк в Пловдив.
През Балканската война (1912-1913) е ротмистър в 5-ти конен полк. Отличава се в боевете срещу турците и е награден с първи орден „За храброст“, IV ст., 2 клас. Когат българските войски влизат в Солун е тежко ранен от случаен куршум в гърдите. През март 1913г. Ал. Ценович е назначен за командир на допълващия екадрон на 1-ви конен полк. В него служи до ноември 1913г., когато заминава да следва курса в кавалерийската школа. Завършва я втори по успех от 12 души ие назначен за командир на 4-ти ескадрон на 9-ти конен полк. С него се включва във войната срещу Румъния. В самото й начало участва в конната атака на противника при селото Хаскьой.
На 5.09.1916г. в боя при Попина той се притичва на помощ на своите другари, завързали вече бой с румънски роти. Целият ескадрон се хвърля в стремителна атака срещу окопал се противник, превъзхождащ го трикратно. Два взвода от полка влизат в бой и дават жертви. Накрая в боя се включва и самият ескадронен командир, който атакува румънците стремително. Посича доста от тях със сабята си, но е тежко ранен на пет места с неговият кон Милка. Дръзката му атака не успява, но морално разколебава румънците, които са парализирани от българската кавалерия на място, а привечер отстъпват тихомълком към Дунав.
В мемоарите си ген. Ст. Тошев описва подвига му: „Ротмистър Ценович, забелязал станалото, скочил със останалите два взвода и в пълен кариер се понесъл в атака право срещу неприятелските окопи. Във време на тоя полет, той бил ударен на две места в гърдите, обаче продължил да води атаката и, като стигнал в окопите, почнал да сече. Ромъните трепнали и повърнали назад, но други три куршума, пратени от бегащите, пронизали отново юнака, обаче той все още намирал сили в могъщите си гърди да не оставя ескадрона си. Най-после левента кавалерист, тоя доблестен български син, изтекал вече от кърви, паднал в ръцете на своите войници и издъхнал със следните думи: бегат ли? гонете ли ги? А в това време ромъните действително бегали към Дунава, гдето скрити в гъсталаците, дочакали пристигането на лодки от другия брег…“
Въпреки тежките си рани на пет места ротмистър Ал. Ценович не умира веднага. Миг преди смъртта си поискал да му дадат портрета на неговата млада съпруга, носен в джоба на куртката му силно окървавен. Целува го изказва някои последни свои желания и умира.
В боя конят му Милка, е ранен осем пъти с куршум и един път с щик. След боя конят Милка е привързан. При погребението на Ал. Ценович като вижда тялото на господаря си става и започва да плаче.
Ромистър Ал. Ценович е посмъртно произведен в чин майор и е награден с военен орден „За храброст“, IV ст., 1 кл. за бойни отличия и заслуги във войната (1918).

Автор  Янко  Гочев – юрист

No comments yet... Be the first to leave a reply!