zx860y484_3036758 На 6 септември 1885 година е извършено Съединението на Княжество България с
Източна Румелия. На 8 септември държавният глава княз Александър I
Батенберг подкрепя Съединението с Княжески манифест. На следващия ден
българският княз е посрещнат с неописуем възторг в Пловдив.
Изненадващо за всички в България не друг, а освободителката Русия се
противопоставя на извършеното Съединение и остро настоява за възстановяване на
статуквото. Руският император Александър III се обръща към турския султан с
настояване да въведе редовна османска армия там. Облаците над България се
сгъстяват и войната с Турция изглежда неизбежна. Княз Батенберг нарежда
мобилизация.
Разгневената Русия изтегля своите офицери от българската армия и я оставя без
командване в най-драматичния момент. Ръководството на войските е поето от млади,
без боен опит и дори все още незавършили военното си образование
двадесетгодишни български капитани.
Вбесеният от българското непокорство руски император нарежда и на военния
министър Кантакузин – също руски офицер, да подаде оставка и да напусне
България заедно с руските офицери. Не стига всичко това, но за да унизи лично
българския княз Батенберг, Русия го лишава от генералското му звание и го
отчислява от армията си.

„От този знаменит ден 6 септемврий се забележва постоянно, че политиката
на руското правителство е устремена против нашата независимост и
самостоятелност“ – ще напише година по-късно Стефан Стамболов.

Не само Русия, но и Германия, Австро-Унгария, Франция и Италия са за
възстановяване на статуквото. Но за разлика от нея, те нямат интерес от въоръжен
конфликт на Балканите. Османската империя заплашва, че си запазва правото да
възстанови с оръжие властта си над Източна Румелия.
Гърция и Сърбия предприемат мобилизация и изразяват остро недоволството си от
извършеното обединение. Румъния също започва да дрънка оръжие и да претендира
за Южна Добруджа.
Извършено на своя глава и без предварителна дипломатическа подготовка,
Съединението сякаш изглежда обречено…

Репортажите на Артур фон Хун за България и българите

В драматичните дни след Пловдивската революция, както наричат съвременниците
извършеното на 6 септември Съединение, авторитетният германски вестник
„Кьолнише Цайтунг“ изпраща в България като свой репортер Артур фон Хун, отличен
познавач на Балканите и Русия.

Това съвсем не е случаен избор. Пруският офицер познава България още от времето
на Руско-турската война през 1877-1878, когато също е военен кореспондент и
наблюдател за Балканите на „Кьолнише Цайтунг“.

Днес малцина българи са чували името на Артур фон Хун, един от най-
забележителните военни кореспонденти в Европа от края на XIX век и още по-малко
са чели вълнуващите му репортажи, изпълнени с неподправено възхищение към
българите и княз Александър Батенберг, в които описва борбата за Съединението и
Сръбско-българската война. А тези репортажи навремето са поглъщани жадно от
германци, англичани, българи.

През април 1886 година в Лайпциг излиза книгата на Артур Ернст фон Хун „Борбата
на българите за националното им единство“ . Още същата година тя е преведена на
английски и е издадена в Лондон.
В своето въведение към тези издания, предназначени за германци и англичани,
авторът пише:

„Непосредствено след избухване на въстанието в Пловдив бях поканен от
редакцията на „Кьолнише Цайтунг“ да отида в България и да следвам оттам
политическо-военните събития. Аз дойдох в България като безпристрастен
наблюдател и се убедих, че българското движение не е вредно нито за европейския
мир, нито пък за европейските интереси. При това се уверих, че политиката на
руските дипломатически агенти в България е недостойна и отвратителна в най-
висша степен, та затова издигам своя глас против Русия. Аз не съм неприятел на
Русия. Напротив, аз съм защитавал много пъти руските интереси и ще ги защитавам
пак, но при други обстоятелства. При тези обстоятелства обаче не е възможно за
честен и справедлив човек да одобрява руската политика спрямо България.
Борбата на българския народ за съединението си, независимостта и свободата
заслужава пълно признание и симпатии на целия образован свят; а поведението на
княз Александър показва явно, че е значим мъж във всяко отношение. Аз искам да
покажа на Европа, че това мое мнение не е пристрастно, а е основано на истина и
необорими факти. Затова написах тази книга.“
Париж, месец април 1886 г. Артур фон Хун

Цариградската конференция. Гневът на Русия

Запознавайки читателите с България, Артур фон Хун не забравя да коментира и
политическите събития, протичащи в момента: „Русия беше първа от европейските
сили, която съветваше Турция да окупира Източна Румелия“ пише той и добавя:
„И тъй, светът доживя до чудното зрелище, че не пострадалата и в правото си
нарушена Турция се обърна против българското съединение, а матушка Русия.
Матушка Русия не ръкопляскаше и не викаше браво на смелите българи, а посипа
незарасналата рана със сол…“

zx460_3036759След като излага имперските стремежи на Русия – причина за гнева й към
непокорните българи, изплъзнали се от опеката й, германският военен
кореспондент запознава читателите не само със събитията, но и с ходовете на
дипломацията на Великите сили.
Той съобщава, че в Цариград се провежда конференция „под пътеводната звезда на
северните сили“ и изрично уточнява, че под „северните сили“ има предвид Русия,
Германия и Австрия:
„Посланиците на северните сили веднага след избухването на Пловдивската
революция посъветваха Турция да влезе с войска в Източна Румелия и да потуши
въстанието със силата на оръжието.“
Турция мобилизира войската си, но предпазливо изчаква с нападението и Артур фон
Хун описва по-нататъшния ход на събитията:
„Въпреки това, че конференцията бе решила да се възстанови старият ред в Източна
Румелия, решението ѝ остана все пак на книга.“

В този драматичен момент Англия застава на българска страна и подкрепя
Съединението. Тя успява да усмири гръцките претенции и оказва дипломатически
натиск върху Турция да не бърза с въоръжен отговор. Румъния също е убедена да
кротува.

Мобилизираните български войски се придвижват към турско-българската границана юг в очакване на войната с пряко засегната от нарушението на Берлинския договор Турция. В това време в Цариград се водят дипломатически преговори. Германският кореспондент пише: „Когато княз Александър беше почти напуснат отпосланиците на великите сили, английският генерален консул Ласцелес госъпровождаше във всичките му пътешествия между София и Пловдив и показвашеявно пред света, че могъща Великобритания покровителства България и княза ѝ.Също и поведението на английския представител в Цариград, сър Уилям Уайт,показваше явно, че Англия никога няма да се съгласи с решението наконференцията относно окупирането на Източна Румелия от турските войски. Същотака няма да излъжем, ако приемем, че сър Уилям Уайт е издействал, щото Турция да не послуша съветите на Русия, Германия и Австрия. Посланиците на северните  сили се разгневиха до такава степен на английското упорство, щото съобщиха на английския представител, че ще свършат работата и без съгласието на Англия; но  това не беше тъй лесно, както си представяха дипломатите на северните сили.

Най-много се разгневи матушка Русия.“/dnevnik.bg/

No comments yet... Be the first to leave a reply!