21752142_2214035992156281_6343388237965407875_n  Късното прозрение на Иван Вазов за зловредната роля на Русия спрямо България. Неговото забранено от русофили и комунисти стихотворение, посветено на България и на нейната непобедима армия, защитила Родината от руската агресия и съкрушила руските нашественици през 1916г. на два фронта – Добруджа и Македония.

“НА РУСКИТЕ ВОЙНИ“

О руси, о братя славянски,
Защо сте вий тука? Защо сте
Дошле на полята балкански
Немили, неканени гости?

Желали би вас възхитени
Да срещнем со сълзи и с китки…
Но идете вий настървени,
На грозни зовете ни битки!

Желали би вас да прегърнем
И тоз път сърдечно, горещо,
Но взорът ви свети зловещо…
Как ръце сега да разгърнем?

Дошле сте да браните, клети,
На хищник грабежа хайдушки,
Та вместо любов и привети
Вий срещате нашите пушки.

О руси! Аз друг път ви славях
За подвиг велик и чудесен,
Високо ви ликът поставях
Във мойта душа, в мойта песен!

Вий някога знаме Христово
Развяхте за благо човешко –
Строшихте ни игото тежко,
А днеска ни носите ново!

И пак не ви мразим (не крия:
Обича ви още народа);
Но любим и свойта свобода,
Стократно по любим я ния.

За тоз кумир ния се бием
И с чужд и със близък упорно
И нема ний врат да превием
Пред никакво иго позорно!

О, колко ви, братя, жалея!
О, как би желал, братя клети,
Свобода и вам, и за нея,
Кат нас да живейте и мрете!

Иван Вазов, 1916г.

No comments yet... Be the first to leave a reply!