14470465_1993496494210233_2459400113668410786_n101 години от гибелта на командира на 1-ва дружина на 11-ти пехотен Сливенски полк майор Стефан Куртев на Каймакачалан – 26.09. 1916г.
„Сърце след сърце върви, сокол при сокола отива!“

“Не плачете, братя! И ви заклевам в едно!… Удряйте, братя, здраво, удряйте!… България, изправена, настръхнала гледа вашите дела! За мен, не се грижете. Сигурно няма да ме бъде, но ме оставете тук да умра щастлив! Нали помните, че две смърти няма, а без една – никак не можем! Пазете България! Това е най-важното!“

На 26.09.1916г. за голяма изненада на сърбите българските защитници на Каймакчалан провеждат една от най-запомнящите си контраатаки срещу врага, завършила блестящо.
Тя започва в 4.00ч. сутринта. Ротите излизат пред окопите и се построяват в три вериги. Начело застават всички командири. Повечето от тях са назначени за такива току-що. Щурмоваците минават през телта и се нареждат срещу сръбските окопи, които са близко – само на 200-300 крачки. На тяхно място в окопите влизат поддръжките, Без шум, без викове и стрелба ротите се понасят по склона освирепели, гневни и яростни. Те бързат да изринат сърбите със своите щикове.
1-ва дружина на 11-ти Сливенски полк настъпва срещу укрепените чуки, югоизточно от кота 2368. Атаката срещу височината Плоча се води лично от новоназначения дружинен командир майор Стефан Куртев. Веднага след дружината му са 2-ра рота и 1-ва рота и от 43-ти пехотен полк. Другите две роти щурмуват окопите пред Кара тепе.
Веригите прегазват сръбските заграждения и се надвесват над дълбоките сръбски окопи на първата линия. Посрещнати са със силен картечен, пушечен и минен огън. Това не може да ги спре. Вълните от ротите заливат неприятелската позиция. Майор Стефан Куртев хвърля своите роти една след друга във вражеските окопи. Боят се отличава с голямо кръвопролитие. Сърбите са изненадани. Объркани и ужасени, те бягат по ходовете в окопите и не знаят как да се спасят от кървавите български ножове. Само две героични роти правят на пух и прах цяла сръбска дружина.
Стъпил на насипа, с револвер в ръка, майор Куртев сочи на щурмоваците следващите сръбски окопи и скривалища. Той вика: “ Удряйте, братя! Удряйте?“
Близо 5 часа продължава жестоката схватка в сръбските окопи. Накрая последните оцелели сръбски войници не издържат у побягват да търсят спасение в доловете покрай река Брод.
В 8.30ч. сутрина на 26.09.1916г. сръбската позиция на Плоча е завзета. В отговор сръбските оръдия по Чеган откриват убийствен огън по височините. Но на върха на Плоската Чука българите тържествуват. В нозете им се въргалят окървавените и изстиващи тела на повече от 130 вражески сръбски войници, заедно с трима офицери и батальонният им командир. В жестокия среднощен бой Сливенци пленяват 2 сръбски планински оръдия, една минохвъргачка, 3 картечници, няколко телефонни апарата с десетки килограми кабели, стотици ръчни бомби, сандъци с картечни касетки, над 70 000 пушечни патрона, раници, паласки, превързочни др. материали. Българската победа е пълна. Враговете са изринати от окопите и върнати обратно в дълбоките долове, от които излизат преди три седмици.
Левият участък на Каймакчаланската позиция, разпрострял с е в ивицата пред зъберите на кота 2368, Плоча и Кара тепе е напълно прочистен от сърби.
В този момент, когато радостта е силна, четирима бойци довеждат на платнище смъртно раненият майор Куртев. Паднали на колене пред окървавеното му тяло войниците се разплакват. Любимият командир гасне от тежка рана. Сръбски куршуми са посрещнали майор Стефан Куртев в едно от завладените скривалища и отварят страшна рана в гърдите му. Кръвта му блика през униформата, стича се върху платнището и не спира въпреки направените няколко превръзки. Майор Куртев все по-трудно диша. Въпреки болките събира сили и проговаря: „Не можахме братя, да послужим още дълго заедно… Бог пожела така.“
Командирът спира с ръка санитарите, които отново се опитват да затиснат раните му. Майор Стефан Куртев отронва:“ Грижете се за мен, колкото за войниците… И другите имат нужда от грижите ви…Тия, дето паднаха тук, кой ще ги погледне?… Не плачете, братя! И ви заклевам в едно!… Удряйте, братя, здраво, удряйте!… България, изправена, настръхнала гледа вашите дела! За мен, не се грижете. Сигурно няма да ме бъде, но ме оставете тук да умра щастлив! Нали помните, че две смърти няма, а без една – никак не можем! Пазете България! Това е най-важното!
След това майор Стефан Куртев издъхва. Войниците ридаят на глас. На мрачните скали на Каймакчалан остава още една легенда за смелост, героизъм и себотрицание.
На Каратепе, разположена южно от кота 2368 настъпват две български роти, командвани от поручик Икономов. Те се спускат към сръбските окопи, посрещнати от силен картечен и минохвъргачен огън. Българските роти нахлуват в сръбските окопи. След жесток ръкопашен бой около 5ч. сутринта Кара тепе е овладян. Две картечници се опитват да бият по фланг българите, но са избити до крак с прислугата. Командирът на сръбската рота, заела подножието на чуката е убит на самия вход на землянката, пред която е сварил да излезе ПО ДОЛНИ ГАЩИ.
Рано сутрина българските войници довеждат група от трийсетина сръбски пленници, гледащи безумно и невярващо. Те никак не могат да проумеят откъде българите са намерили сили, за да атакуват така мощно. От разпита на пленниците става ясно, че с изненадваща атака българите са унищожили напълно двете дружини от 5-ти сръбски полк, назначени за гарнизон на Кара тепе при Плоча. Пленниците са отведени в тила, но по пътя сръбската артилерия избива своите.
В паническото си бягство сърбите оставят на билото на Кара тепе 2 планински оръдия, 2 картечници, 3 бомбохвъргачки, много пушки, ръчни бомби и патрони, артилерийска тръба за наблюдение, 2 телефонни апарата с много кабел, шанцови инструменти, превързочни и строителни материали. Третото сръбско оръдие от пленената сръбска батарея остава заклещено в мъртвото пространство между българските и сръбски окопи южно от Кара тепе.
Ротите здраво заемат чуките, като до края на деня върху тях не тежкия артилерийски обстрел. Каратепе и Плоча са подложени на интензивен артилерийски огън от страна на противника, който продължава над 6 часа. Отразена е сръбска контраатака срещу Каратепе. По стръмния гол скат противникът дава стотици жертви. Следват още 4 атаки срещу Каратепе, които са отразени. Със съдействие на 3-та дружина на капитан Инзов Каратепе е спасена. Височината е наречена на името на своя спасител “Инзова чука“.
При нощната атака а 26.09.1916г. на десния фланг на позицията на Каймакчалан се отличава и 2-ра дружина на 11-ти Сливенски полк, подкрепена от роти на 43-ти пехотен полк. С удар “ на нож“ е завзета цялата първа линия сръбски окопи. Сърбите , обезумели от ужас се разбягват. В български ръце падат планинско оръдие, минохвъргачка, снабдена с пълен комплект мини, 2 картечници, стотици обикновени и десетина автоматични пушки. Целият западен склон на Каймакчалан пада в български ръце.
Частите на 4-та дружина на 11-ти Сливенски полк изчакват атаката на бойната част и щом веригите й нахлуват в сръбските укрития, те заемат за отбрана втората линия на окопите.
Вечерта полк. Стефан Богданов прави равносметка от кървавите боеве: „Противникът Дринската дивизия (4-ти, 5-ти, 6-ти и 17-ти сръбски полкове), действащ срещу поверения ми участък днес бе отблъснат и разбит с големи загуби, като остави в наши ръце 5 планински оръдия, 3 картечници, 5 минохвъргачки, много пленници, пушки, снаряди, мини, патрони и др. материали. Дринската дивизия се оттегли на старата си позиция Низи Даг – Митириз тепе. Заповядвам бригадата и придадените към нея части да заемат и упорито да отбраняват завладените места“.

No comments yet... Be the first to leave a reply!