22050254_2217055288521018_8965191503953597824_n  Васил Митаков – български юрист, адвокат, прокурор и съдия, участвал в процеси срещу национални предатели (русофили и комунисти), офицер от войните (1912-1918), министър на правосъдието в правителството на Г. Кьосеиванов (1938-1940) и на проф. Б. Филов (1940-1942), убит от комунистите по заповед на Москва на 1.02.1945г.
Васил Николов Митаков (1880-1945) е роден на 16.06.1880г. в село Долно Камарци. Завършва гимназия в София и право в Софийския университет през 1903г. Постъпва като съдебен кандидат в Софийския областен съд. После отбива редовна военна служба в ШЗО. Адвокат е в Новоселци (дн. Елин Пелин) в периода 1905-1906г, съдия в Созопол (1906-1907), Бургас (1907-1908) и Пловдив (1909). След това е заместник- прокурор (1909) и съдия (1910-1912) в Софийския окръжен съд. Следовател в V следствен участник в София (1913).
Той е офицер, участник във войните (1915-1918). По време на Балканските войни (1912-1913) В. Митаков е мобилизиран като запасен подпоручик в 1-ва Софийска дивизия, 1-ва бригада, 1-ви пехотен Софийски полк, 2- ра дружина, 8-а рота, 2-ри взвод, на който е командир.
Като подпоручик в 1-ви пехотен Софийски полк се сражава срещу турците при Селиолу, Гечкенли, Люлебургас и Чаталджа, а в Междусъюзническата война в боевете срещу сърбите при Пирот, Бубляк, Триножник.
През Първата световна война (1915-1918) В. Митаков е военен съдия в Софийски военнополеви съд и прокурор във военнополевия съд на 7-а Рилска дивизия. По време на войната поема и някои от най-известните дела за времето си – аферата „Деклозиер“ от 1915-1916г., следствието срещу Ал. Стамболийски по повод брошурата му „За пререканията ми с Царя“, делата против Зеленогоров, А. Прудкин, Хр. Силянов и К. Списаревски за шпионаж в полза на Русия, т. нар. процес срещу русофилите (1916). Това е дело № 262/1916г. на Софийския военнополеви съд, започнало на 3.03.1916г.
Носител е на ордените „За храброст“, „За граждански заслуги“, I -II степен, „Св. Александър“, I-IV ст.
След войната В. Митаков има дълга кариера като съдия. Бил е председател на Ломския окръжен съд (1920), член на Третия държавен съд, съдил министрите от правителството на д-р В. Радославов (1921-1923), подпредседател на Софийски апелативен съд и началник на гражданско отделение при министрите на правосъдието (1923-1925). Член (1925) и председател на отделение на Върховния касационен съд. Председател на кодификационната комисия при министерство на правосъдието (1931-1935).
Министър на правосъдието в правителството на Г. Кьосеиванов (23.10.1938-14.02.1940) и на проф. Б. Филов (16.02.1940 – 11.04.1942). Той е сред обществениците, които са противници на многопартийната система, привърженик на крайния национализъм.

Разстрелян на 2.02.1945г. заедно с тримата бивши регенти, 8 царски съветници, 21 министри от кабинетите на Богдан Филов, Добри Божилов и Иван Багрянов, и 67 депутати от 25 Народно събрание.
През 1996г. присъдата му е отменена с Решение № 172 на Върховния съд.
Автор е на следните важни трудове:
1. Бележки върху законопроекта за изменение и допълнение на Закона за устройство на съдилищата от 1942г. (1942);
2. Възможна ли е унификацията на нормите от часноправен международен характер в славянските страни. (1933);
3. Дневник на правосъдния министър в правителствата на Георги Кьосеиванов и Богдан Филов, (2002);
4. Преводач на книгата на Владимиров Н. Е. Защитата на углавния процес (1922);
5. Статии за адвокатите, бързината на правосъдието, защитата на малолетнитем ролята на адвоката при следствие и др.
В. Митаков оставя съпруга вдовица, с две деца син и дъщеря Лиляна Митакова. Години по-късно (1993г.) тя разказва следното: „Баща ми Васил Митаков – министър на правосъдието, не бе отминат от отмъстителността на узурпиралите властта комунисти. Бяхме евакуирани в Дряново; в първите часове на 9 септември по радиото съобщиха, че народните представители и министрите трябва да се явят „за справка“ в София. Пак по радиото бе казано, че косъм няма да падне от главите им…От години съм си направила извода, че от непочтени хора почтеност не може да се очаква.И наистина комунистите доказаха своята „почтеност“ и с „народния съд“, и с по-нататъшните си действия – цели 45 години.
…Отиде татко в София и вместо на работното си място се озовал в… Софийския затвор, оттам го преместили в Плевен, оттам отново в София. Не мога да опиша кошмарните дни, които преживяхме – майка ми и аз, останали в неведение в Дряново. Съобщиха присъдите, които много е меко да кажа, че ни потресоха. Те ни съсипаха. А много скоро ударите се изсипаха върху цялото семейство – майка ми, брат ми, мен…
Татко бе прекрасен човек и винаги отзивчив към проблемите на хората, затова и не допускаше, че ще го съдят. А те го убиха… А ние евакуирани се превърнахме в „престъпници“… Хазаинът ни помоли да напуснем къщата, защото стаите му трябвали. Преместихме се в тясна, неуютна стая. Хората от Дряново много ни помагаха. Всяка сутрин неизвестна за нас ръка оставяше пред вратата ни нещо за ядене. Последва изземване на имуществото ни тук, в София. Те, комунистите, бяха жадни за имотите ни, затова и погубиха толкова много хора.“

В. Митаков е автор на дневник, издаден посмъртно – “Дневник на правосъдния министър в правителствата на Георги Кьосеиванов и Богдан Филов“, изд. „Труд”, 2001 г.

Автор  Янко  Гочев – юрист

No comments yet... Be the first to leave a reply!