Георги Касчиев

Георги Касчиев

Ще приложат ли руснаците за българската АЕЦ модела Пакш?

Дори и да се построи нова централа, тя гарантирано ще бъде неконкурентна

Др. Георги Касчиев

Малко предистория и размисли

На 28 март 2012 год. Министерският Съвет провежда заседание, на което Премиерът г-н Борисов блестящо аргументира необходимостта от спиране на проекта АЕЦ Белене. Припомня за сеизмичния риск, последиците от авариите в АЕЦ Фукушима, огромните начални разходи (над 21 млрд лв), липсата на инвеститор и финансиране, гигантските далавери които са компрометирали проекта и т.н. Приема се решение 250, с което се отменят предишните решения за изграждане на АЕЦ Белене, проектът юридически престава да съществува и всички дейности по него стават нелигитимни. Решено е да се направи анализ за изграждане на парогазова централа в Белене и да се проучи възможността поръчаното оборудване за Белене да се използува за 7-ми блок в АЕЦ Козлодуй. На следващият ден Народното събрание приема аналогично решение.
След 2012 год. обаче всички правителства и министри без притеснения нарушават горепосочените решения и разпоредбите на Закона за безопасно исползуване на ядрената енергия (ЗБИЯЕ), не спирайки да апелират към гражданите да спазват законите.
Например правителството Орешарски внезапно реши да изгражда 7-ми блок в АЕЦ Козлодуй с реактор АП-1000 на Westinghouse. Усвоиха се милиони докато проектът се спихна. Ако тази авантюра бе развита до реално строителство, щяхме да отчитаме няколко милиарда загуби, след като през март т.г. Westinghouse обяви фалит.
След като не положиха особени усилия за спечелване на арбитражното дело и не го обжалваха, и се постараха да дискретитират продажбата на оборудването, сегашните управляващи почнаха да говорят за довършване на АЕЦ Белене. Говори се за приватизация на проекта, инвеститорски интерес и т.н. Засега никой не отчита, че нова АЕЦ може да се строи само с решение на Правителството, на основата на редица анализи и оценки, които трябва да се направят наново с оглед наличието на нови регулации и европейски директиви. Наново трябва да се проведат и всички съгласувателни процедури.
Заети с тези велики дела, управляващите вероятно не забелязват, че АЕЦ Козлодуй вече трета година не изпълнява задължението си  да изпраща годишно минимум 50 т отработено ядрено гориво (ОЯГ) за преработка.

Реалностите и нуждата от нови мощности

Съгласно БЕХ към края на 2016 год. инсталираните мощности у нас са 11300 МВ. Електроенергийната система работи с огромен резерв, дори без да се отчитат вятърните и фотоволтаични централи (1742 МВ). Електроенергийния Системен Оператор (ЕСО) всяка година отчита, че потреблението в страната се оказва под минимално прогнозираното и е осигурено до края на 10-годишния прогнозиран период, с възможности за огромен износ. Според ЕСО за периода 2017-2026 год. са заявени нови 1506 МВ нови мощности, в това число 1119 МВ от ВЕИ. Това, което хората от ЕСО и други експерти вече се умориха да повтарят години наред е – има предостатъчно инсталирани мощности, няма нужда от нова голяма базова централа, а от маневрени и балансиращи мощности. Новите блокове трябва да са с невисока мощност за да може системата да се управлява. Нужно е разширяване на язовир Яденица на ПАВЕЦ Чаира. Добре би било да се регулира участието на големи потребители при регулиране на върхови товари. А бъдещето на ТЕЦ Варна?
Все неща, които нямат нищо общо с АЕЦ Белене и които все не се случват.

Докладът на БАН

БЕХ възложи на БАН да извърши поредния технико-икономически и правен анализ за Белене. Предложеният щедър договор (2,5 млн лв) породи размисли, че се търси патерица за обосноваване рестарта на АЕЦ Белене. Междинният доклад е предаден към 15 септември т.г. и след отразяване на забележките трябва до дни да се върне в БЕХ. Липсата на еуфория показва обаче, че докладът на БАН вероятно не съвпада с очакванията.
Трябва да се отбележи, че до 2012 год. бяха направени редица подробни анализи от авторитетни институции (BNP PARIBAS, ИПИ, HSBC), които показаха, че началните разходи за АЕЦ Белене ще са около 10 млрд евро и повече, а себестойността на електроенергията ще е 80-100 Евро за МВч. Позволявам си да напомня, че използувайки данните за подобни проекти в света, аз още през 2008-2009 год. направих същите заключения. Тези цифри за пореден път са потвърдени в последния доклад на IEA/NEA-OECD от 2015 год., който посочва, че средната изгладена цена за базова електроенергия от нова АЕЦ ще бъде над $90/МВч, при: 7 % лихва на кредитите, 85 % използуваемоет, без разходи за присъединяване, без разходи за извеждане от експлоатация (ИЕ) и без разходи за погребване на (ОЯГ) и/или високоактивните отпадъци (ВАО).
Доколкото през изминалите години нищо не се е променило, заключенията в доклада на БАН едва ли биха могли да бъдат по-различни.  Имайки впредвид, че средните цени, ден напред, за базова мощност в региона през 2016-2017 год. са около и под 40 Евро/МВч (в централна Европа дори по-ниски) и едва ли ще нарастнат съществено до 2030 год., ако АЕЦ Белене все пак се построи, тя гарантирано ще бъде неконкурентна,
Академията не за първи път се занимава с анализи на този проект.
В т.н. Бяла книга от 1991 год., екип БАН посочи сеизмичния риск на площадката, огромните начални инвестиции, липсата на финансиране и липсата на необходимост от нова базова мощност. Тези анализи са в основата на решението за спиране на проекта.
През 2007 год. в икономически доклад до президента Първанов БАН обоснова извода, че доизграждането на АЕЦ Белене не се налага в обозримо бъдеще. Президентът високомерно го нарече „интелектуална закачка“ и започна да договаря т.н. „голям шлем“ и износ на електроенергията от АЕЦ Белене … за Сирия???

В края на 2009 год. академията издаде книга „Електроенергетика на България – развитие и обществена цена”, в която ясно бе казано, че на базата на икономически, балансови и режимни съображения АЕЦ „Белене” трябва да отпадне от препоръчителния сценарий до 2030 год., защото не е необходима на електроенергийния баланс на страната.
В БАН работят изтъкнати икономисти, както и проф. Пламен Цветанов – един от най-добрите експерти в прогнозите на електроенергетиката. Сигурен съм, че те не биха си позволили да манипулират анализите си, най-малкото защото ще бъдат гледани под лупа както от критиците, така и от привържениците на проекта.

БАН обаче няма достатъчна експертиза за такива мащабни инвестиционни проекти, както няма и доказани ядрени експерти. Затова в екипа са привлечени външни експерти, всички от които обаче са откровено проБелене. По тези причини изпитвам известни съмнения дали началните предположения и цифри не са прекалено оптимистични, което би довело до изкривяване на резултатите от последващите анализи.
Освен това самата академия е известна с проядрените си позиции, както и с прояви, граничещи с безотговорност и ядрен авантюризъм, които могат да повлияят на изводите. Имам впредвид, че преди години БАН опита да наложи изграждането на „Граждански реактор“ (каквото и да значи това). И това при положение, че на десетки метри от сградата на реактора има училище, магазин МЕТРО, минава Цариградско шосе, а жилищните блокове в комплексите Младост и Дружба са на стотици метри. Написва се доклад за ОВОС, който утвърждава, че проектът няма да навреди … на природен парк Витоша. С широко затворени очи МОСВ го утвърждава. Докладът обаче е обжалван от граждани, не вникнали във високите замисли и след дълги съдебни битки през 2013 год. с унизителни за БАН и МОСВ мотиви съдът окончателно го отхвърля.
Доколкото има информация, изследват се и напълно нереалистични сценарии, които защитават нуждата от нова ядрена мощност. Имам впредвид как напоследък едни хора с мрачни лица уверено заявяват, че скоро трябвало да затворим всички ТЕЦ-ове на местни въглища??? Другият жокер за АЕЦ Белене, за който министър Петкова спомена преди дни – според академиците в периода 2030-2035 год. в региона щяло да има огромен дефицит на ток (а те откъде знаят) и значи няма как – трябва да строим.
И последната опция – ако с АЕЦ Белене нещата не се получават, да се развива тезата за изграждане на 7-ми блок в АЕЦ Козлодуй с доставеното оборудване.
Остава да видим дали докладът ще бъде публично достъпен и открит за широко обсъждане, както бе обещано (ама надали).

Моделът Пакш

В последно време много хора почнаха да говорят как АЕЦ Белене може да се рестартира като се приложи т.н. модел Пакш. През 2012 год. се основава проектна компания  MVM Paks II за изграждане на два ядрени реактора в държавната АЕЦ Пакш. Очакваше се през 2013 год. да се обяви търг за избор на реактор и решението да се вземе през 2013 год.  През януари 2014 год. обаче унгарското правителство решава без търг да строи два реактора ВВЕР-1200 МВ. Росатом ще осигури 10 млрд Евро, кредитът ще се връща в течение на 21 години от прoдажбата на електроенергията, лихвеният процент е от 3,95 % до 4,95 %. Унгария ще осигури до 2,5 млн Евро от бюджета си. Реакторите са изцяло собственост на държавата, ще работят при пазарни условия и без гарантирана цена.
След разследване, продължило 3 години, през март т.г. ЕК заключава, че това е държавна помощ, но е в пълномощията на избраното правителство, тъй като не облагодетелствува частна компания. В доклада на ЕК е направен подробен анализ и са посочени факторите, които са недооценени или не са взети впредвид – начални разходи, време за изграждане, годишна исползуваемост, разходи за присъединяване и за заместващи мощности, за ИЕ, за погребване на ОЯГ и/или ВАО, честота на настъпване на тежка авария и финансовите загуби от нея и др. Заключението е, че ако частен инвеститор би развил този проект при пазарни условия, той би загубил минимум 600 млн евро. Не знам дали докладът на ЕК е използуван от експертите на БАН, но той може да се исползува като учебно помагало.
Твърди се, че на скорошен ядрен форум г-н Вадим Титов от Росатом е заявил, че неговата компания е готова да приложи този модел за АЕЦ Белене. Всъщност той казва само, че РОСАТОМ ще е в състояние да даде определени идеи как да се завърши АЕЦ когато дойде времето. Росатом обаче отдавна не е в състояние да предлага финансиране за своите ядрени проекти, след като потокът от петродолари попресъхна, а санкциите блокираха достъпа на Русия до световните финансови пазари. Дори Министър Петкова през юни заяви, че руската страна няма намерение да инвестира в проекта.

Нещо като заключение

В света изграждането на около 90 ядрени реактори е прекратено на различна фаза. Причините са финансово-икономически, липса на необходимост и др., като само около десетина от тях впоследствие са довършени или се довършват. През тази година бе прекратено строителството на 4 реактора – два в Корея и два в САЩ. Много показателен е случаят АЕЦ Summer (2 блока с АП-1000) в САЩ, където след изразходвани над $8,3 млрд строителството е прекратено за да не се загубят още около $17 млрд. Някои от аргументите (съвсем на място и за Белене) са: „АЕЦ са много скъпи и генерират базова енергия в свят, в който производството на енергия става децентрализирано и все по-евтино“ … „в бъдеще нуждата от базови мощности ще става все по-малка“ … „строителят на АЕЦ поема огромен риск, тъй като залага огромна сума за десетилетие“.
Казано е, че умните хора се учат от грешките на другите, не-толкова умните – от своите. Изглежда, че нашите управляващи не се учат от нищо и за трети път ще настъпят мотиката АЕЦ Белене. За съжаление тя удря не по техните глави, а по нашите джобове – първият път – до 1991 год. над един млрд лв (когато един щатски долар официално беше 90 стотинки), вторият път 2002 – 2015 год. над 3,2 млрд лв, повечето от които потънаха в нечии джобове. Колко ли ще бъде следващия път?/.faktor.bg/

No comments yet... Be the first to leave a reply!