Картата на френския институт показва приблизителния район, където смята, че е източникът на радиоактивния изотоп. Цветовете на скалата вдясно показват в проценти вероятността инцидентът да е станал на конкретното място

Картата на френския институт показва приблизителния район, където смята, че е източникът на радиоактивния изотоп. Цветовете на скалата вдясно показват в проценти вероятността инцидентът да е станал на конкретното място

Облак, съдържащ радиоактивния радионуклид Рутений-106 е преминал през последните седмици над Европа и данните от континента предполагат, че той е резултат от инцидент в ядрен обект в Русия или Казахстан, станал в края на септември. Това заяви Френският институт за ядрена безопасност (IRSN) при представянето на разследване на явлението, за което съобщи на 3 октомври.

Концентрацията на радиоактивния елемент е над стандартните норми, но далеч под праговете, отвъд които може да представлява заплаха за здравето на хората или околната среда, допълват от института.

Не идва от инцидент в реактор

В съобщението на IRSN се казва, че е изключено инцидентът да е станал в ядрен реактор, защото в противен случай в облака щяха да бъдат регистрирани и други радиоактивни вещества и елементи.

Изключено е и там да е паднал спътник, захранван с рутений, тъй като проверка на Международната агенция за атомна енергия не установила подобен инцидент във въпросния период.

По-вероятно е да става дума за предприятие за преработка на ядрено гориво или медицински център за радиотерапия, смятат френските специалисти. Поради краткия си период на полуразпад (373.6 дни), той е често използван в медицината.

Институтът, който е част от ASN – ядреният регулатор на Франция, допълва, че не може да посочи конкретно място на картата, от кото е тръгнал радиоактивният материал. Но предвид поведението на атмосферата по това време, най-вероятната зона на изхвърляне е на юг от планините Урал и река Волга. Това означава Русия или вероятно Казахстан, казват IRSN.

„Руските власти казват, че не знаят за инцидент на тяхна територия“, заяви пред „Ройтерс“ директорът на института Жан-Мар Перес. Той допълва, че още нямат контакт с казахстанските власти. Според Перес няколко други института за ядрена безопасност в Европа са засекли високи нива на Рутений-106 – изотоп, който се получава в ядрен реактор и не съществува по естествен начин в природата.

„Много голямо количество“

В доклада на IRSN се казва още, че количеството Рутений-106, което е било изхвърлено в края на септември, е много голямо – между 100 и 300 терабекерела. Ако инцидент са такъв мащаб бе станал във Франция, щеше да се наложи евакуация или забрана на населението да излиза от домовете си в радиус от няколко километра от мястото на радиоактивното изхвърляне.

Що се отнася до храните (без мляко), то би се наложило следене на нивата на Рутений-106 в радиус от десетки километри за това дали се надхвърля максимално допустимото количество от 1250 бекерела на килограм. Според сценарий на IRSN за възможния първоизточник на изотопа почти е невероятно да бъдат внесени храни (предимно гъби) от тази част на света. Дори това да се случи, рискът за здравето на населението е минимален и поради това не се налага въвеждане на специален контрол върху вноса.

При високи концентрации той е опасен за сърдечно-съдовата и нервната системи и за стомашно-члевния тракт.

Измервания на европейски станции са показали високи нива на рутений – няколко милибекерела на куб. м – в атмосферата на повечето държави на континента от 3 октомври октомври. От 6 октомври нататък нивата постоянно са намалявали и от 13 октомври изотопът не е засичан на територията на Франция. Вече нямаме данни и от Европа, допълват от IRSN.

Съобщението от България

На 6 октомври за регистриране на Рутений-106 съобщава и българската Агенция за ядрено регулиране.

В текста се казва:

Във връзка с отправени запитвания към АЯР съобщаваме, че в няколко европейски държави, между които и България, през последните дни са регистрирани следи от рутений-106 в атмосферния въздух. Измерените стойности на концентрацията на рутений-106 в различните държави са на няколко порядъка по-ниски от границата на емисиите във въздуха, определена за този радионуклид в Наредбата за основните норми за радиационна защита.

 Рутений-106 е радионуклид с изкуствен произход. Получава се при делене ядрото на уран-235, когато е облъчван с неутрони. Този радионуклид се използва и в медицината за лечение с брахитерапия.

Поради изключително ниските стойности източникът на емисиите на рутений не може да бъде определен. Наличието на следи само от рутений-106 изключва произход от ядрена електроцентрала.

Много ниските нива на атмосферно замърсяване с рутений-106, измерени от европейските мониторингови мрежи, нямат последствия за околната среда или здравето на хората.

Кога е станал инцидентът

Във френското съобщение от 4 октомври се казва, че ден по-рано за безопасни за хората следи от рутений е съобщило министерството на околната среда на Австрия. По същото време информация идва и от Норвежката агенция за ядрена безопасност.

Швейцарската федерална здравна служба обявява, че присъствие на рутений е засечено в измервателна станция в Каденацо между 25 септември и 2 октомври. Концентрацията е била около 40 микробекерела на кубичен метър, което е 17 000 пъти под допустимия праг.

Френският институт започва да събира всички възможни данни и те потвърждават подобни нищожни концентрации. Но през последните 48 часа въздушните маси в Европа се движат предимно на изток, поради което се налага да правим реверсивни симулации, обясняват от IRSN.

Рутеният (Ru) е с атомен номер 44, открит е през 1844г. и е кръстен на Рутения - средновековно наименование на район, в който днес са Централна и Източна Украйна и югозападните части на Русия. Той е преходен сребрист метал от групата на платината.© Wikimedia Commoms

Рутеният (Ru) е с атомен номер 44, открит е през 1844г. и е кръстен на Рутения – средновековно наименование на район, в който днес са Централна и Източна Украйна и югозападните части на Русия. Той е преходен сребрист метал от групата на платината.

 “Росатом“: Не е Русия

Първите предположения, че източникът може да е предприятие на руска територия на юг от Урал идват от германската Федерална агенция за радиационна защита в началото на октомври. На 11 октомври корпорация „Росатом“ заявява, че подобна теза е „несъстоятелна“.

„Всички енергоблокове на руските АЕЦ са работили и работят в нормален режим и натоварване в съответствие с диспечерския график. Няма забележки към работата на оборудването, както и няма случаи на нарушения на условията за безопасна експлоатация във всички предприятия от държавната корпорация „Росатом.“

От компанията са поискали допълнителна информация от метеослужбата на Русия са възможно съдържание на Рутений-106 в атмосферата на страната и в частност около ядрените обекти. Отговорът бил, че за периода от 25 септември до 7 октомври нищо не е засечено с изключение на нищожно количество (115.4 мкБк/ м3), измерено на станция край Санкт Петербург. (предполага се, че източникът е предприятие „Экомет-С“, занимаващо се с претопяване в Ленинградската АЕЦ на 80 км от града на източници на радиоактивни отпадъци, включително съдържащи Рутений-106 – бел.ред.)

„Росатом“ насочва внимание към данни на Международната агенция за атомна енергия, според които в този период най-високи концентрации са измерени в Румъния – 145 000 мкБк/м3, в Италия 54 300 мкБк/м3, в Украйна 40 000 мкБк/м3, Словения 37 000 мкБк/м3, Полша 9 930 мкБк/м3 и т.н.

Въпреки това руски медии и социални мрежи се изпълниха с догадки и спекулации, много от които сочеха към района на Челябинск и в частност към предприятието „Маяк“, заничаващо се и с преработка на отработено ядрено гориво. Това е комбинат в закрития град Озьорск, известен до 1990г. като Челябинск-40, а след това като Челябинск-65

Изданието „Новые известия“ цитира министъра на обществената сигурност на Челябинска област Евгений Савченко, който казва, че „не потвърждаваме информацията за някакъв скок или изхвърляне на радиация (…) и ако някой след това поиска информация за предоставяне на данни за работата на нашите предприятия в закрита административна зона, вече може да става дума за промишлен шпионаж“.

60 години след „Уралския Чернобил“

Разпространение на радиоактивния облак от експлозията на 29 септември 1957г.© Wikimedia Commoms

Разпространение на радиоактивния облак от експлозията на 29 септември 1957г.

 Савченко посочва още, че шумотевицата се е вдигнала точно около 60-та годишнина от т.нар. Кищимска авария, наричана много по-късно Уралският Чернобил. Името идва от най-близкото известно селище Кищим, тъй като Челябинск не съществува на картите и извън секретните документи.

На 29 септември 1957г. заради авария на охладителна система избухва ядрено хранилище с 80 куб. м отпадъци с висока радиоактивност. Експлозията, оценена на десетки тонове тротилов еквивалент, изхвърля радиоактивен облак на височина до 2 км. В следващите 12 часа течните и твърди частици в него падат в протежение на 300-350 км на североизток върху „Маяк“, военния град, затворническа колония и 217 селища на територия от 23 000 кв. км с население около 270 000 души.

Няма точни данни за загиналите, включително сред стотиците хиляди военни, изпратени да разчистват, но се смята, че те са около 200. Налага се и евакуация на хиляди хора. Най-замърсената територия, където е забранена селскостопанска дейност, през 1968г. е обявена за Източно-Уралски държавен резерват./dnevnik.bg/

No comments yet... Be the first to leave a reply!