10488333_10153306456092195_1549696763470909285_n( В отговор на някои клевети и заплахи)

Аз не съм русофил. Защото обичам България. Тя е моето отечество. Под нашето небе съм се родил, достойни българи бяха родителите и дедите ми, под българско небе искам да склопя очи. Затова не искайте и не очаквайте от мен, да „филя” чужда родина? Нима Русия е останала без народ , та трябва аз да я „обичам”? За един живот, една родина стига – България! Аз съм патриот, българофил.

Аз не съм русофил. Знам писмено и говоримо руски език, чел съм руската класическа литература, чел съм и руските философи – Соловьов, Розанов, Бердяев. Чел съм дори „Символизъм” на Андрей Бели. Познавам творчеството на Булгаков, Солженицин, Распутин, Шукшин, Аксьонов, Биков, Белов, Ерофеев. Всички те ми разкриха истината за Русия, за СССР. И когато познах тази истина аз разбрах, че не мога да бъда русофил. Аз съм българофил.

Аз не съм русофил. Не мога да оправдая престъпленията, които е извършила Руската империя и то главно срещу християнски народи. Бях потресен, когато научих за чудовищните престъпления на съветския режим. Бях отвратен. Убийства, глад, депортации, концлагери, масов терор – това е СССР. А нима мога да приема съюза на Сталин с Хитлер, който хвърли човечеството в световна война? Нима мога да не мисля за милионите загинали във войната и по време на сталинските репресии? Нима мога да не се питам откъде идва тази страшна,варварска, нечовешка омраза на съветския режим към други страни и народи? Тази омраза съсипа съветската държава. Но унищожените хора кой ще върне? Идейният източник на омразата – капеесесовската партия (КПСС) бе забранена в Русия. Но се появиха нови капеесесовци. Нима ние, българите, можем да съвместим в душите си човеколюбивите послания на Йордан Йовков с изпълнената с омраза руска и съветска политика? Аз поне не мога. Българофил съм.

Аз не съм русофил. Говорил съм с руснаци и знам, че те ненавиждат болшевиките и кагебистите. Но ги е било страх от тях. Боже мой! Колко много българи са били репресирани и избити в Русия, в СССР? Още Георги Сава Раковски пише за „руската убийствена политика” спрямо нас, българите. А заповедта която Николай Ежов, дясната ръка на Сталин, издава за унищожаване на българите в СССР? Страшна история. Не мога да бъда русофил? Аз съм българофил.

Аз не съм русофил. Империите окупират, а не освобождават. Наричаха с основание СССР „империя на злото”. СССР бе copy paste на Руската империя, а днес Руската федерация се опитва да бъде copy paste както на Руската империя, така и на СССР. Но как да „филя” „имперски” и съветски copy paste? Не мога. Днес русофил може да бъде само някой българомразец. Защото: „Отечество мило любя, неговият завет пазя”. Аз съм българофил.

Аз не съм русофил. Не са били русофили и нашите велики предходници: Георги С.Раковски, Васил Левски, Христо Ботев, Захари Стоянов, Стефан Стамболов. Ще цитирам само Ботев: „Няма свестен човек, който би можел да съчувствува на такава абстрактна идея, каквато е тази на русите, с осъществяването на която се поглъщат цели народности, отделени една от друга с история, литература, нрави, обичаи. С химическото сливане на подобни народности става композицията на робството…“ Написал е това Ботев във вестник „Дума” през 1871 г. Е, как да бъда русофил? Аз съм българофил.

Аз не съм русофил. Дядо ми Александър, на когото съм кръстен, бе от Бяла Слатина. Попитайте за него в този град и ще ви кажат що за душа човек е бил. Другият ми дядо – Иван, бе от село Бреница, Врачанско. По чудо остава жив в битката при завоя на река Черна през пролетта на 1917 година. А отива доброволец във войната. Истински родолюбец. Комунистите му отнемат цялата стока – животни, инвентар, зърно, инструменти, но не го помня сломен. Връщаше се пребит от работа от ТКЗС-то и подхващаше домашния двор. Златни ръце имаше. Всичко му идеше отръки. И какво вино само правеше! Светла му памет! И дядо Александър, и дядо Иван, бяха големи българи. Обичаха България. Бяха готови да умрат за България. Нямаше за тях Русия, Германия, Америка. Имаше само България. Аз съм българофил.

Аз не съм русофил. Ядосвам се като срещна родоотстъпници развяващи чужди знамена. Питам: защо земята ни е покрита с руски и съветски паметници? Защо населени места, улици, площади, училища носят руски и съветски имена? Нима ние, българите, нямаме своите национални герои, своите достойни царе, възрожденци, политици, държавници, творци? Как може да се издигат паметници на чужденци, които за „освобождението” са искали пари. Планина от пари. А може би затова и Пенчо Славейков пише, че „освободените имат много повече нужда от свобода, отколкото робът”. Нали ако руснаците ни бяха „освободили” то те щяха да ни мислят доброто, а не да ни наложат своята доказано вредна болшевишка система? Защо не са ни оставили през 1944 г. да се развиваме независимо и свободно, по народните си традиции и начала, а ни вкараха в техния „лагер“? И до днес се намесват във вътрешните дела на държавата ни? И защо подкрепяха толкова много години точно партията, която у нас със закон е обявена за „престъпна организация”. Нима те така разбират „братството” и приятелството? Да подкрепяш „престъпна организация“? Много въпроси, но един отговор: аз съм българофил.

Аз не съм русофил. Прехвърлил съм хребета на годините. И пред Него искам да се представя като българин, патриот, а не като русофил. Не искам много, нали? Приятен ден!

Това  записа  доцент  Александър  Йорданов  в  дневника  си  на  социалната  мрежа  Фейсбук.

Сн. Личен  архив  Фейсбук

No comments yet... Be the first to leave a reply!