23754732_2244196445806902_9212149355120743912_n  Ениджевардарският войвода Кръстьо Асенов – племенник на Хаджи Димитър.

Роден е през 1877г. в Сливен. Племенник е на легендарния войвода Хаджи Димитър и по-малък брат на революционера от ВМОРО Йордан Асенов.
От малък е буен и непокорен, сякаш призван за комита. Освобождението на Македония вълнува детското му въображение. Съучениците му от началното училище в Сливен си спомнят знаково събитие. Завел ги веднъж при Сините камъни, накарал ги да погледнат на юг и „кама извадил, да се закълнат – Македония ще освободят“. В училище бил много непокорен, изключили го и се наложило да довърши гимназиалното си образование във Варна. Там завършва гимназия, но пак демонстрира своя нрав. Притежава огнен темперамент и физическа сила. При това лесно се ядосвал и раздавал шамари, никому не оставал длъжен. Като ученик във Варна веднъж станал свидетел как пияни гагаузи се задяват с жена, тръгнала с кобилицата за вода. Жената плачела, а пияните се смеели. Младият Кръстьо не издържал, грабнал кобилицата, размахал я и прогонил мъжете. След тази дързост си спечелил първия прякор: гагаузите го нарекли „Йълдъръм“ (,,Светкавицата“).
Въпреки буйния си нрав, Кръстьо имал много представителен вид. Описват го като красавец, мълчалив, сдържан и дипломатичен човек, много начетен и интелигентен.
През 1898г. постъпва в Софийски университет „Св. Климент Охридски“, но напуска и отива да учителства в Македония.
Включва се в борбата за освобождение на Македония и Одринско под влиянието на Гоце Делчев. Гоце е единственият, пред когото благоговееше „този безумец“ Кръстьо Асенов твърди А. Страшимиров. Запознава се и с Яне Сандански, докато учителства в село Лешко, Горноджумайско (Благоевградско). Там се представя за даскал Христо от Радовиш. В първия урок преподава на децата песента „Вятър ечи, Балкан стене“ на Добри Чинтулов, а във втория – „Стани, стани, юнак балкански“. Урокът по литература започвал с „Елегия“ на Хр. Ботев. Карал учениците да повтарят след него, разделяйки на срички началото на стихотворението:
„Ка-жи ми, ка-жи, бед-ний на-ро-де,
кой те в таз раб-ска лю-лка лю-лее?“
В този Горноджумайски край той е същинският български народен будител. Както посочват съвременниците му, денем учел децата на четмо и писмо, а вечер родителите им – как да си служат с пищов и пушка. Сред селяните се прочул с друго извънредно събитие. Трябвало да се постави камбана на църквата. Но бързо и тайно, за да не разбере турската власт. Тъй като камбаната била тежка, а стълбата в църквата – тясна, нямало как двама да я покачат, пък за сам човек изглеждало непосилна работа. Но не и за „даскал Христо от Радовиш“. Грабнал той тежката камбана и я занесъл до горе. Оттогава в Ляшко почнали да му казват “Мечката“.
Народът в Македония го наричал „Огнениот даскал“. Той е пламъкът, който опожарява. А колко са го обичали там – това личи по свидетелства на четници, че във всяко македонско село, където го познавали, имал хора, готови заради него без „ах“ и „ох“ да скочат в жива жарава.
Взема дейна роля в аферата „Мис Стоун“. През 1902 г. действа в района по десния бряг на р. Струма.
Преди началото на Илинденско-Преображенското въстание в 1903 г. е войвода на Кукушката сборна чета и води сражения при Арджанското езеро на 6.06.1903г., където загива братът на Гоце Делчев Милан Делчев, и при село Постол на 16.06.1903г.
Поради зачестилите сражения и големите потери в района се прехвърля в Паяк планина. На Илинден в село Корнишор четите на Кръстьо Асенов от Кукушкия край и ениджевардарските чети на Апостол войвода, Трайко Гьотов и Иван Карасулията се обединяват. Там пред 250 четници става освещаването на знамето.
Кр. Асенов решава да обвърже това събитие със сватбата си с Ана Малешевска, дъщеря на Никола Малешевски. Мнозинството от четниците тълкуват това като лошо предзнаменование, но активната подкрепа от войводата Трайко Гьотов неутрализира напрежението.
Според дееца на ВМОРО Ангел Динев въпреки това десетарите Гоно Бегинин и Димитър Битраков продължават сплетните, след като Кр. Асенов с жена си и куриера Костадин Корнишовски се изтеглят в колиба в балкана. След разменени писма между Кр. Асенов, Тр. Гьотов и Апостол войвода, те се разбират четниците Костадин Корнишорски, Киро Новоселски и Мицо Големанов да отведат Кр. Асенов и жена му при четата, за да продължат бойните действия. По-късно Мицо Големанов застрелва от упор спящия Кр. Асенов, ккто е инструктиран от Гоне Бегинин. Преди втория изстрел пушката на убиеца засича, което спасява живота на съпругата му Ана.
След като част от четниците се изтеглят в Гевгелийско се формира съд в лицето на Сава Михайлов, Аргир Манасиев, Стефан Димитров от Битоля, Христо Стоянов Чолака от Маренци, Божил Попстаматов, Трайко Гьотов и Кольо Колищърков. Физическият убиец на Кр. Асенов Мицо Големанов е осъден на смърт и присъдата му е изпълнена. Подбудителят Гоно Бегинин е заловен в края на годината в София и смъртната му присъда е препотвърдена, но не е изпълнена по желание на брата на Кръстьо – Йордан Асенов.
Сестрата на Кръстьо Асенов доктор Събка Асенова съхранява част от откупа от аферата „Мис Стоун“ през 1902 г., а братовчедите му Димитър и Иван Асенови са четници при войводата Тома Давидов.
Във фонда на РИМ в Благоевград се съхраняват лични вещи на Кръстьо Асенов. Той става първообраз на Асен Дъмбев – главният герой на романа на Антон Страшимиров „Роби“.
Три години след неговата смърт А. Страшимиров му посвещава свой очерк: „Кръстьо Асенов – силует на най-безумния сред тия шепа безумци между нас, но аз ще го възкреся. Той живее в Македония сред мъртвите, безсмъртен сред живите!“

No comments yet... Be the first to leave a reply!