Ген. Михаил Савов

Ген. Михаил Савов

Днес се навършват 160 години от рождението на ген. Михаил Славов –  личност, представяна като спорна в родната история. Офицер, военен министър и дясната ръка на цар Фердинанд, от една страна, той модернизира българската армия и я предвожда в годините, в които тя бележи най-големите си и славни победи.  От друга – участва във взимането на фатално решение, което според редица изследователи (предимно леви) го превръща заедно с цар Фердинанд в основен виновник за пагубната за България Междусъюзническа война.

„Ако личността на генерал Михаил Славов може да се определи с една дума, то тя е „скандална“ – както в положителна, така и в отрицателна насока. Самото начало на житейския му път и професионална кариера обаче не вещае такъв развой на нещата“, отбеляза историкът д-р Светослав Живков в едно свое интервю.

Роден в Стара Загора на 26 ноември 1857, Михаил Савов учи в Хасково, Пловдив, Габрово и Галатасарайския лицей в Цариград. Завършва военното училище в София с първия му випуск. До Сръбско-българската война учи  в Генералщабната академия (Санкт Петербург).

През Сръбско-българската война от 1885 г. командва левия фланг в битката при Сливница. Въпреки дадената заповед да отстъпи, Савов не отстъпва и така успяват да задържат височината, което впоследствие се оказва много важно за изхода от цялата война.  Особено големи заслуги той има и за отблъскването на Моравската дивизия и овладяването на Пирот. Година по-късно, по време на контрапреврата при Стамболов (1886), Савов е комендант на Пловдив. В града по това време има доста солидни русофилски атаки, които той

парира

В края на 80-те години Михаил Савов е забелязан от новодошлия български княз Фердинанд и става негов флигеладютант.  На 16 февруари 1891 година оглавява за първи път Министерството на войната в кабинета на Стефан Стамболов. Поемайки високия пост Савов започва усилена работа по създаването на Закон за устройство на въоръжените сили. Така, под негово ръководство, се разработва първият истински закон за изграждане на армията. Той става двигателя на поредица от мерки, предприети  и насочени към модернизирането на Българската армия. По това време възниква и проблемът с въоражението на армията, който се решава със закупуването на пушката „Манлихер“. Към този момент тя е най-завършената в техническо отношение магазинна система в Европа, чиито качества са безспорно доказани по време на Балканска война. Именно реформите, които Михаил Савов извършва в българската армия, дават основание на мнозина да го определят като първостроителя на българската войска.

Важен момент в кариерата на Савов като военен министър е решаването на проблема със защитата на София, което е от изключително значение за всяка страна, застрашена от военен конфликт. През 1891 и 1892 Генералният щаб започва да работи по този въпрос, като първоначално смята да ползва румънския опит.

 

Пощенска картичка, показваща момент от обявяването на Балканската война – Цар Фердинанд с генералите Никола Иванов (в ляво) и Михаил Савов (дясно) край Белица, пред ген. Иванов е граф Робер дьо Бурбулон, октомври 1912 г. – имената са дописани от генерал Васил Кутинчев, снимка: Изгубената България

Българите канят Бриелмон, белгийски генерал и инженер, признат авторитет в проектирането и изграждането на крепости и укрепления, автор на укрепената линия при Чаталджа. След обиколка на софийското поле, генерал Бриелмон предлага да се приложи букурещкият вариант – изграждане на множество фортове около София, като се възприеме дефанзивен характер във военно-отбранителната стратегия на България. Идеята е отхвърлена след намесата на генерал Савов, осъзнал че този подход е грешен за България. Първо заради малките и размери и естествената планинска защита на София и второ – заради огромния финансов ресурс, който ще бъде погълнат от подобно съоръжение. Именно  спестените средства от неосъществения проект на генерал Бриелмон са използвани за доброто въоръжение на българската армия, което ще се окаже решаващо по време на

войните за нацонално обединение

gen_savov_ferdinandВъпреки всички безспорни успехи на Михаил Савов като военен министър, през 1894 г. година е уволнен от армията. Три години по-късно е върнат, а през 1901 година започва и вторият му мандат като военен министър, в който той продължава активната си реформаторска дейност. След започването на Балканската война, генерал Савов е назначен на новосъздадения пост „помощник на главнокомандващия“, тоест на цар Фердинанд I, на Българската армия. Привърженик на идеята за завземане на Цариград, след победите при Лозенград и Бунархисар, генералът убеждава Фердинанд и получава от него пълномощия да нареди атаката на турските укрепления при Чаталджа. Операцията се проваля заради холерната епидемия, лошото разузнаване и недостига на тежка артилерия, което няма как да не удари по авторитета на генерала. Още повече, че неуспехът  при Чаталджа отлага сключването на примирие и прави османската дипломация по-неотстъпчива в последвалите преговори за мир.

Според изследователи повратният момент в кариерата на генерал Савов е свързан със  събитията от   1913 г., когато в съгласие с цар Фердинанд, но без знанието на кабинета на  премиера Данев, на 15 юни 1913 година генерал Савов прави фатална грешка, като нарежда нападение срещу сръбските и гръцките войски в Македония, с което започва и Междусъюзническата война. Замислено като демонстрация на сила и опит за изтикване на бившите съюзници от спорните територии, спечелени от съюзниците през Балканската война,  нападението, извършено на 16-17 юни, прераства в пълномащабна война. Тя приключва с погром за България и загуба на значителна част от спечелените територии. Последиците за страната са изключително тежки и те довеждат до Първата национална катастрофа.

Това слага точка на военната кариера на генерал Савов. Вменявайки му чувство на вина за първата наационална катастрофа, той е уволнен, а година по-късна -  през 1914 г., е съден от Държавен съд.

Интересен факт от биографията му, за който почти не се знае, е че по време на Букурещкия мир (10 август 1913) ген. Савов, който командва една от армиите долу, обгражда цялата гръцка армия, начело с гръцкия престолонаследник. Тогава той изпраща телеграма в Букурещ – да забавят с един ден подписването на примирието, за да може окончателно да обгради гръцката армия и гърците да не се измъкнат от друга позиция. За жалост обаче телеграмата е скрита, предполага се от тогавашния началник на Генералния щаб на Българската армия. Но в отговор Савов получава благодарствено писмо от цар Фердинанд, който освен, че му благодари и му препоръчва да отиде да се лекува в чужбина! Генералът напуска България и няколко години пребивава в Германия и Франция. В края на Първата световна война  го канят да се върне (1914 – 1918) в България  малко след пробива на Добро поле  (15 септември 1918). Той обаче си идва едва през 1919 г., и така не участва в Първата световна война. По време на режима на Александър Стамболийски (1919 – 1923) – Михаил Савов е един от организаторите на режима на трудовата повинност, който служи за “маскиране” на българската войска. По-късно Стамболийски го изпраща пълномощен министър в Париж. Като човек с голям авторитет, той се надява да стопли отношенията между двете страни, предвид това, че Франция е гледала с лошо око на България. В същото време Франция води усилена война с Турция и на няколко пъти ген. Савов е викан във френското министерство на отбраната с молба – да даде сведения за турската армия, за нейната тактика и стратегия.  Там генерал се разболява от туберкулоза и умира на 21 юли 1928 във Франция.

Малцина сигурно знаят, че генерал Савов е оставил и свое политическо завещание, за което за първи път споменава неговият внук Михаил Беров. И то е насочено срещу монархията и династията на Хабсбургите. Последната му дума е била, че не дава право на никой друг да  положи венец на гроба му, с изключение на дъщеря му… Цар Борис Трети праща венец, който неговата дъщеря учтиво връща. Връща и втори венец от царското семейство, а когато получава третия венец – просто го оставя вън от гроба, отстрани. Волята на генерал Савов е била знак – той винаги е знаел, че вината за първата национална катастрофа на България не носи той, а

Монархията

След смъртта си  генерал Савов най-много е бил хулен и много рядко е бил признаван, казва внукът му Михаил Беров. Дори паметникът на гроба му е единственият в Централните софийски гробища, който е обърнат към Македония. Но паметта за този родолюбив българин и истински реформатор на българската армия е много жива сред неговите наследници – в неговия род във всяко поколение има по един Михаил, който носи с гордост името на дядо си.

Публичаната реабилитация на ген. Михаил Савов идва едва 79 години след смъртта му. В навечерието на 5 октомври 2007 година с военен церемониал пред гроба на генерала започва честването по случай 95 години от Балканската война.

„За изключително големите му заслуги при планирането и осъществяването на военните операции през Балканската война и за проявеното новаторство и военно майсторство“ на 20 декември 2012 година генерал-лейтенант Михаил Савов е награден посмъртно с орден „Стара планина“ I степен с мечове.

gen_savov1.jpg

Възпоменание пред гроба на ген. Савов

Източник: faktor.bg

No comments yet... Be the first to leave a reply!