996606_1437062446520310_555543939_n  Неврокопският митрополит Борис – едно от най-големите имена в историята на БПЦ, който е убит от агент на комунистите и на Югославия през 1948г.
Неврокопският митрополит Борис (светско име Вангел Симов Разумов) е роден на 8.ХI.1888г. в село Гявато (Битолско, Вардарска Македония). Завършва трети клас в мъжката гимназия в Одрин през 1904г. с отличие. През 1903 г. баща му загива като четник в Илинденското въстание под войводството на Георги Сугарев. През 1904 г. Вангел Разумов е в Цариград, в българската църква “Св. Стефан“, където привлича вниманието на екзарх Йосиф. Той му отпуска стипендия за Цариградската духовна семинария, която завършва с отличие през 1910г.
На 10 юни в църквата “Св.Стефан“ Неврокопският митрополит Иларион го посвещава в монашески, иподяконски и йеродяконски чин. През 1915 г. йеродякон Борис завършва Богословския факултет в Черновиц (Австрия) със степен “доктор по богословие“.
На 25.ХI.1917г. йеродякон Борис приема йеромонашески сан от Пловдивския митрополит Максим. Св. Синод му възлага мисията да обгрижва българската колония в Будапеща.
От 1924 до 1926г. оглавява културно-просветния отдел при Св. Синод и е предстоятел на храм “Св.Александър Невски“. До септември 1931 г., архимандрит Борис е ректор на Софийската духовна семинария. След това до 1935г. вече като епископ Борис е главен секретар на Св. Синод. През 1932 г. е натоварен с историческата мисия по вдигане на схизмата от Цариградската патриаршия. Преговорите приключват успешно на 22.II.1945г.
На 24.III.1935 г. епископ Борис е избран за митрополит на Неврокопска епархия. Наричат го “съвестта на Българската църква“ заради изключителната му ерудиция (владеел е свободно 13 езика) и непримиримата му борба срещу атеизма на комунистическата идеология.
На 29 септември 1948г. изпраща писмо – протест до Св. Синод срещу безчинствата на комунистите в Неврокопска епархия. Навсякъде говори, че най-голямата трагедия ще дойде от СССР. Разказва за сталинисткия терор срещу духовенството.

През 1948г. в комунистическия в. “Работническо дело“ излиза статия срещу митрополит Борис, озаглавена “Един недостоен служител на Българската православна църква“. Въпреки всичко той не прекратява борбата си за връщането на църковните имоти, за връщането на вероучението в училище и не спира преиздаването на брошурата си “Кризата в нашето училище“, където основната теза е, че нашето училище обучава, но не възпитава.

Обявява се против политиката на “македонизацията“, следвана от БКП под диктата на Сталин и в угода на Тито. Убит е от разпопен свещеник Илия Стаменов югославски агент и изверг в 1948г.

Този велик български свещеник все не е мъченик за вярата, просто защото не е комунист и комунистите в днешния Св. Синод не го припознават.

Автор:  Янко  Гочев – юрист

No comments yet... Be the first to leave a reply!