Сн. Бисер  Боянов

Сн. Бисер Боянов

Днес  жителите  на  радомирското  село  Долни  Раковец  отбелязаха  храмов  празник  на  местната  черква  „Свети  Николай  Чудотверец“.  За  този  ден  жените  от  селото  бяха  омесили  празнични  пити,  постни  ястия  и  ястия  с  риба.  Всички  приготвени  ястия  бяха  осветени  с  тържествен  водосвет  от  отец  Стоил  Панов,  който  преди  това  отслужи  тържествена  света  литургия  за  един  от  най-тачените  християнски  светии.  Отец  Стоил  благослови  и  всички  присъстващи,  като  им  пожела  здраве, християнско   смирение  и  стриктно  спазване  на  предколедните  пости.

Дългогодишният  кмет  на  средновековното  радомирско  село   Симеон  Исачки  също  уважи  храмовият  празник.

 

Сн. svetimesta.com

Сн. svetimesta.com

Средновековната черква „Св. Никола  Чудотворец” се намира в центъра на с. Долни Раковец, в двора на училището.

Не е известно точно по кое време е изграден този храм, но ако се съди по схлупения ѝ външен вид (полувкопана в земята), то това трябва де е били през първите векове на османското робство. Според изискванията на тогавашната власт българите не са имали право да строят църкви по-високи от феса на турчин яхнал кон.

Храмът е бил разрушен през турското господство и стените му дълго време са стърчали на височина до 2,20 м. Възстановен е през Възраждането (1849 г.), като тогава на запад е бил доизграден притвор – „женска църква”. Вероятно по същото време, в близост до църквата е била издигната и четиристенна кула-камбанария, от която днес няма и помен.
Източно от църквата се намира гробът на изявеният в Радомирско и роден в Горна Раковица свещеник Михал поп Георгиев – Сакелариев (1852-1936 г.).
Преди няколко години старината е била ремонтирана – покривът е сменен, западната фасада е измазана, а на останалите стени са направени малки поправки. Общо взето църквата се намира в добро конструктивно състояние, но е нужна реставрация, предимно  отвътре.

В архитектурно отношение църквата „Св. Никола” представлява еднопространствена, псевдотриконхална сграда, с една апсида на източната стена и по един певник на северната и южната стена. Изградена е от ломен камък споен с хоросан. В градежа ѝ са използвани дървени сантрачи (греди). Църквата вероятно е имала полуцилиндрично сводово покритие, което при преизграждането е заменено с дъсчен свод. Входът е от запад, като от него до по-ниското подово ниво води четиристъпална стълба. Вътрешността се осветява от по един тесен прозорец в апсидата и южния певник и един по-голям над апсидата. В североизточния ъгъл на олтарното пространство спрямо канона са разположени проскомидийната ниша и умивалнята. За олтарна трапеза са използвани  гранитен блок и мраморен античен капител. В тази църква прави впечатлени един характерен архитектурен елемент – трите конхи отвътре, дори и проскомидийната ниша, са затворени с цариградски арки.
Стените във вътрешността на църквата са измазани с хоросанова мазилка.  Може би под нея са запазени фрагменти от средновековни стенописи, каквито несъмнено е имало.
Иконостасът на храма е късен, представлява просто столарско изпълнение. Единствено „Венчилото” – кръстът над него е с резбани орнаменти. От оригиналните икони, рисувани от „зографа Димитър” – представител на Самоковската художествена школа, днес не е запазена нито една. Изключение правят само царските двери, които ще трябва да са изографисани от същия художник.
Въз основа на архитектурните особености, църквата „Св. Никола” може да се свърже с църковното строителство от поречието на Горна Струма и Средна Западна България и да се отнесе към късното средновековие – XV-XVII в.

Използвани  източници:
Митова-Джонова,Д. – Археологически паметници на Пернишки окръг., София, 1983 г., с. 70-71

No comments yet... Be the first to leave a reply!