Сн. Ройтерс

Сн. Ройтерс

„Съществуването на местни олигархични мрежи, свързани с руски предприятия в енергийния сектор, е един от най-видимите белези за необяснимото генериране на богатство, което се използва често за инвестиции в недвижимо имущество и финансови активи. По този начин тези неформални мрежи постигат по-голямо влияние върху националните правителства, което в комбинация с управленските дефицити и нереформираните обществени системи води до завладяване на държавата.“

Това се казва в доклада на Центъра за изследване на демокрацията, озаглавен „Оценка на руския икономически отпечатък в Западните Балкани. Рискове от корупция и завладяване на държавата“. Той бе представен във Вашингтон и обхваща Македония, Сърбия, Босна и Херцеговина и Черна гора за периода 2005-2016 г.

Пакетът от основен и четири национални доклада излиза дни преди обявяването на 6 февруари от Европейската комисия на нова стратегия за Западните Балкани. Целта ѝ е да даде по-ясна перспектива за интегрирането на целия полуостров в Европа. Освен това евроинтеграцията на района е сред основните приоритети на българското председателство на Съвета на ЕС.

Заключението на ЦИД е, че руският икономически отпечатък е най-силен в Черна гора, където руските преки инвестиции достигат 30% от БВП.

В Сърбия и Босна и Херцеговина той е почти еднакъв – около 10% от сръбския БВП и над 8% в босненския. Но в случая с Босна и Херцеговина има важна особеност – руските инвестиции са концентрирани в Република Сръбска и от там през 2014 г. (последната, за която има данни) са контролирали 39% от корпоративния оборот на чуждестранни фирми, опериращи на цялата територия на федерацияМакедония е най-малко засегната, защото тук преките чуждестранни инвестиции от Русия са едва около 1% от БВП.

Дял на руските преки чуждестранни инвестиции като дял от БВП на всяка от четирите анализирани икономики.

Дял на руските преки чуждестранни инвестиции като дял от БВП на всяка от четирите анализирани икономики.

 В абсолютни измерения руските инвестиции в района са се увеличили през последното десетилетие с над 3 млрд. евро. Но реалният икономически отпечатък на Русия като дял от цялата икономика на Западните Балкани се е свил или е стагнирал след налагането на санкциите заради анексирането на Крим през 2014 г., казват авторите.

Западните Балкани се превърнаха в един от районите, в които Русия все по усилено се опитва да наложи и възстанови присъствието си и ние се опитваме да подобрим разбирането за ефекта от взаимодействието между наличните липси в управлението и притока на авторитарен капитал, допълват от ЦИД.

За целта са избрани 3 индикатора:

- корпоративен отпечатък, т.е. процентният дял на оборота на контролирани от руски граждани компании в целия оборот на съответната икономика (макар че е възможно и някои големи фирми с неизяснена докрай собственост също да са руски)

- преки чуждестранни инвестиции, т.е. делът на руските в БВП на страната

- двустранна търговия, т.е. руският дял в проценти от общия износ и внос на страната (с фокус върху петрола и газа).

„Понеже руският бизнес е състеродоточен в малко на брой стратегически сектори – банки, енергетика, металургия и имоти – четирите малки и енергийно зависими страни остават в слаби позиции пред руски натиск“, се казва още в текста. „Прекалената зависимост от руски внос, комбинирана с експанзията на руски капитал, направи правителствата от Западните Балкани особено податливи на натиск по стратегически въпроси, свързани не само с енергийното разнообразяване и либерализиране, но и със санкциите срещу Русия и с разширяването на НАТО и ЕС.“

Дял на руските приходи от всички приходи в икономиките на четирите държави от Западните Балкани.

Дял на руските приходи от всички приходи в икономиките на четирите държави от Западните Балкани.

 Движеното от икономическо присъствие завладяване на държави нямаше да е толкова проблематично в района, ако не беше известният натиск от Кремъл над руския частен сектор. Резултатът е, че държавно-частните мрежи вече не са само инструменти за лично обогатяване и икономически опортюнизъм, но и за координирано политическо влияние, се посочва в доклада.

„Справянето с дефицита на върховенство на закона и слабите демократични и пазарни институции в Западните Балкани е много важно за ограничаване ефекта от т.нар. корозивен капитал – средства, идващи от недемократични държави като Русия, които едновременно се възползват от – и допълнително засилват – предизвикателствата пред тези борещи се демокрации. Руската намеса в района засили във вътрешен план пространството за политически опортюнисти, опитващи се да избегнат прилагането на необходимите реформи, особено тези, свързани с върховенството на закона и премахването на авторитарни тенденции. В резултат се подкопават гражданското общество, отслабват се медиите и това води до отстъпление от демокрацията и забавяне на икономиката.“

Използваните от Русия средства са известни:

- политически натиск

- „мека“ сила, включително културни, медийни и религиозни кампании
- икономически лостове – от контрол и придобиване на важни енергийни активи до финансиране на политиески партии и медии
- координиран наратив от Кремъл, целящ подкопаване на европейските ценности.

„Всичко това попада на плодородна почва – нестабилни институции за управление и законност, системна и съществуваща от години корупция в администрацията и на политическо равнище. Всичко това често води до завладяване на политиката, регулаторните режими и дори на държавата.

Нещо повече – сместта от слаби институции и клептократични тенденции плюс медийна пропаганда и геополитически натиск от Русия (но и от други страни), накара много от правителствата в района да приемат политики, несъвместими с националната им сигурност или интересите им за развитие.“/dnevnik.bg/

 

No comments yet... Be the first to leave a reply!