Сн. Николай  Дойчинов

Сн. Николай Дойчинов

Криминализиране на психическото насилие, преследването, изнасилването в брака и оралното и анално изнасилване – това може да бъде резултатът от ратифицирането на станалата повод за остри дебати у нас Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба срещу насилието срещу жените и домашното насилие, известна още като Истанбулска конвенция.

„В българското законодателство (Наказателния кодекс – бел. авт.) не влизат форми на насилие като психическо насилие, преследване и изнасилване в брака и обществото не ги приема за такива. Макар да има закон за защита от домашното насилие, самото домашно насилие не е криминализирано. Право на държавата е да реши дали да го криминализира, но конвенцията изброява споменатите по-горе форми на насилие, които могат да се криминализират“, обяснява адвокат Марияна Евтимова, която е част от Фондация „П.У.Л.С.“ в Перник и от години работи с жени, жертви на насилие.

Насилието заради отношенията в социума

„Всички хора се раждат равни и имат право на достоен живот. Философията на Истанбулската конвенция е, че всички хора трябва да бъдат равнопоставени в социума. Оттук дойде и изкривеното разбиране на понятието „джендър“ – социопол; защото ако хората имат биологическа даденост на мъж и на жена с различен конструкт, то в социума, в обществените отношения, всички – и мъже, и жени, са равни. Това казва конвенцията, това казва и нашата конституция“, обяснява още адвокат Марияна Евтимова. От фондацията разясняват, че насилието не е между половете заради половете, а е породено от отношенията в социума.

За неправителствената организация в Перник, която за 5 години е помогнала на 2200 жени и деца, жертви на насилие,Истанбулската конвенция е като златен стандарт за превенция, протекция и съдебно преследване, скрепено с интегрирани държавни политики.

Превенция без табута за насилието

„Ако в семейството има насилие, то децата ще повторят този модел и ще израснат или с насилническо, или с жертвенско поведение. Заради това се говори за първична, вторична и третична превенция в конвенцията“, обяснява още адвокат Марияна Евтимова. Целта е от една страна в обществото да се възпитат ценности като равнопоставеност между мъжа и жената и толеранс в отношенията, а от друга – да се обучат и обикновени хора, и професионалисти, и лекари да разпознават насилието.

„Защо жертвите често се връщат при насилниците? Защото нямат подкрепа от държавата. Няма и разбиране от страна на обществото. Жертвите са обикновено безработни, в изолация, с няколко деца за утеха“, обясняват от фондация „П.У.Л.С.“.

Как се доказва насилие

Друг проблем е, че насилието се доказва трудно, защото обикновено става между четири страни. „Психическото насилие дори не оставя и следи. Физическото насилие се познава, ако жената е имала „късмет“ да има нещо счупено и синини“, обясняват от неправителствената организация. Заради това експертите смятат, че цялото общество трябва да се обедини в борбата с насилието.

В повечето случаи насилените жени не могат да си осигурят адекватна правна помощ и молбите им остават без движение в съда, защото не съответстват на изискванията на Гражданско-процесуалния кодекс. „След като толкова време се е борила тази жена да си признае, че е жертва на насилие, и да внесе молбата в съда, делото завършва с прекратяване“, обяснява адвокат Марияна Евтимова.

Помощ в кризисния център

Ратифицирането на Истанбулската конвенция ще задължи страната да изгради повече кризисни центрове за жени и деца, жертви на насилие. Текстовете предвиждат на 10 хил. души население да има по едно легло в такъв център. В момента тези центрове у нас са около двадесет, като повечето от тях са само за деца, и имат среден капацитет от осем легла.

„Кризисните центрове са място за размисъл – жертвата да се наспи и да преосмисли живота си“, обясняват от фондация „П.У.Л.С. За да се справят с недостига на легла, неправителствените организации препращат жените в други центрове или при роднини./dnevnik.bg/

No comments yet... Be the first to leave a reply!