Портрет на Софроний Врачански от неизвестен художник, 1812 г. Снимка: Дарина Григорова

Портрет на Софроний Врачански от неизвестен художник, 1812 г.  Рисуван  е  една  година,  преди  бележитият  българин  да  си  отиде  от  този  свят.  Оргиналният  маслен  портрет  е  предаден  на  Църковно – историческият  музей  1929 г.   и  днес  краси  читанките  на  първолаците. 
Снимка: Дарина Григорова

На 11 март Православната църква отдава почит на духовния закрилник на Враца свети Софроний Врачански. По този повод в навечерието на празника – на 10 март (събота) – вечерта   бе отслужено всенощно бдение в храма “Св. Възнесение”. Началото е в 17 ч., а богослужението  бе оглавено от Врачанския митрополит Григорий в съслужение със свещеници от Враца. Специално за бдението от София в града  пристигна  мъжкият хор за  църковно  пеене  “Св. Наум Охридски” с ръководител Андрей Касабов.

Днес  от  9 часа също в храма “Св. Възнесение” – Врачанският митрополит Григорий  отслужи  тържествената света Литургия. След нея владиката и свещениците от  града  взеха  участие в общоградското честване, което започна в 11 ч. пред паметника на св. Софроний Врачански. Там Врачанският митрополит  отслужи водосвет с молебен за здравето и благоденствието на врачани.

Богослуженията  в деня на св. Софроний Врачански  се отслужи  в храма “Св. Възнесение”, тъй като през годините църквата е била известна и като Възнесенски храм “Св. Софроний Врачански”.

За  това  се  информираме  от  сайта  на  БПЦ.

Поп Стойко Владиславов (роден, както сам посочва в  „Житието“през 1739 г.), приел по-късно името Софроний Врачански, е роден в Котел в семейството на търговец на добитък. Учи в килийно училище в родния си град по славянски и гръцки черковни книги. Работи като абаджия, но се забелязва стремежът му към духовни занимания. През 1762 е ръкоположен за духовник. Работи като учител и книжовник в Котел. Съдбовна се оказва срещата му с  Паисий  Хилендарски  в 1765 г. в Котел.  Паисий  му показва „История славяноболгарская“, от която той прави първия препис, известен като Софрониев препис. Софроний Врачански е пътувал до Света гора (1770-1775). През 1792 г. напуска Котел. Служи в енорията в Карнобат. Отива в с. Арбанаси в манастир (1794), а на 17 септември с. г. е ръкоположен за епископ във Враца под името Софроний.     Там развива обществена дейност и по някои сведения става инициатор за изпращане на политическа делегация в Москва от името на врачанските граждани. Поддържа връзки с гръцките фанариотски среди. Все по-трудни стават епископските му задължения. След случили се размирици във Враца (от войските на видинския паша Осман Пазвантоглу – 1797) напуска града и се скита из Северозападна България. За три години се задържа във Видин – този период е важен за изясняване на целите му като писател. През 1803 г. заминава за Букурещ – отново по народополезни дела. Там служи като висше духовно лице. От епископската длъжност е освободен по негово настояване, но продължава да се подписва като Софроний Врачански.

От 1806 г. до 1812 г. е един от най-видните представители на българския народ в отношенията с руското командване след руско-турската война. През последните години се оттегля в манастир край Букурещ. Неизвестна е датата на смъртта (датира се по последния подписан документ от 2 август 1813 г.). Същата година Д. Попски пише за него ода. Най-добрите свои творби Софроний Врачански пише в букурещкия си период. „Кириакодрумион, сиреч неделник“ е сборник от поучения и слова за всички неделни и празнични дни в годината, написани въз основа на славянски и гръцки източници – единственото отпечатано съчинение на Софроний Врачански. Сборникът има историческо значение – поставя началото на новобългарската печатна книга – и налага говоримата реч като език на книжнината. Тя е широко популярна сред народа под името „Софроние“. Пише и друг сборник „Неделное евангелское толкование“ (1805 – археологически музей Шумен).  Житие  и  страдания  грешнаго  Софрония“  и „Възвание към българския народ“ превръщат Софроний в най-видния представител на българската литература от началото на XIX век.

За  революционната  дейност  на  видният  възрожденец  може  да  се  припомни  следното .

Невероятна е срещата му с Паисий Хилендарски. Има много предпоставки Паисий да бъде убеден, че точно там трябва да занесе своя труд “История славянобългарска”. През 1765 година той почуква на портата на отец Стойко Владиславов, представя му се и му показва какво е направил. Отецът от Котел му благодари за голямото доверие и с изключително старание и интерес започва да преписва книгата му. Тази работа възпламенява у него силно патриотично чувство. Той толкова е впечатлен от съдържанието на Паисиевата история, че целият му живот оттук нататък придобива нов смисъл, ново изражение. Софроний се посвещава на каузата да служи на народа си с цялата си всеотдайност. Учи децата, проповядва в църквата и дори се включва в подготовката на национално-освободителното движение.

В Букурещ активно се включва в дейността за освобождение на България.  Той съдейства за формирането на Българска земска войска от българи доброволци.  Тази  българска  земска  войска  се  сражава  на  страната  на  Русия  по  време  на  Руско-турската война от 1806-1812.

Софроний Врачански изготвя и т.нар. “Молба” от 15 точки до главнокомандващия руската армия. В нея разкрива необходимостта от изработване на програма за решаване на Българския национален въпрос.

Ссборникът “Кириакодромион, сиреч Неделник”, който съдържа поучения и слова за всички неделни и празнични дни в годината.  Именно той поставя началото на новобългарската печатна книга. “Сборникът е толкова силен и актуален за времето си, че просветените българи започнали да го именуват “Софроние”. И днес дори той продължава да звучи съвременно – отбелязва Никола Хаджиев – Той пише и много други неща, но това си остава неговият капитален труд. Личността на Софроний Врачански е изразител на тогавашното българско самосъзнание и родова принадлежност.

Канонизиран на 31 декември 1964 г. от Българската православна църква. Паметта му се чества на 11 март.

Това  четем  в  slovo.bg  и  bnr.bg/radiobulgaria/history .

На  този  ден  се  навършват  279  години  от  неговото  рождение.

Библиография :

Първи Софрониев препис на „История славянобългарска“ (1765 г.) – за църквата в Котел. Съхранява се в НБКМ.

Втори Софрониев препис на „История славянобългарска“ (1781 г.) – правен за лично ползване. Съхранява се в Библиотеката на Румънската академия на науките.
Първи видински сборник: „Поучение и словосказание за празниците господни“
Втори видински сборник: „Разкази и разсъждения“
„Кириакодромион сиреч неделник (Софронийе)“
Житие и страдания грешного Софрония

Тези,  които  имат  възможност  може  да  посетят  и  Етнографско-възрожденски комплекс „Свети Софроний Врачански“  .

No comments yet... Be the first to leave a reply!