Александър Йорданов

Александър Йорданов

Втората световна война имаше две фази – гореща и студена – първата започва през 1939 г. и приключва през 1945 г. , а втората продължи 45 години и завърши с краха на „победителя”.

На този ден през 1950 година в 16.00 часа, в Часовниковата зала на двореца „Ке д’Орсе“ в Париж  френският външен министър Робер Шуман представя чрез декларация една визия за бъдещето на държавите от европейския континент.  Целта на „проекта Шуман” е да направи войната между европейските народи немислима, да създаде такава форма на икономическо и политическо сътрудничество, която да обединява усилията на държавите, а не да ги противопоставя.  Защото според министър Шуман „световният мир не може да бъде запазен без творчески усилия, съответстващи на опасностите, които го заплашват.” И ако в света продължава да има държави, които заплашват мира, то те трябва да получат достоен отговор. И това да бъде по-добрия и благоденствен живот, който една „организирана и жизнена Европа” може да осигури на своите граждани. Естествено е, че такава Европа няма да се създаде изведнъж, „с един единствен план”, както пояснява първият дипломат на Франция. Изграждането ѝ той вижда в „конкретни стъпки, създаващи преди всичко една действителна солидарност.” За целта вековното съперничество и противопоставяне между Франция и Германия „трябва да бъде прекратено”.  И следва конкретното предложение за създаване на първата структура на обединението: „френско-германско производство на въглища и стомана поставено под властта на един общ Върховен орган в рамките на организация, отворена за участие и на други страни от Европа.”
За министър Робер Шуман това е само началото на „обща основа за икономическо развитие – първи етап на Европейската федерация”. Затова е велик девети май. Защото

дава визия за бъдещето на близо половин милиард европейски граждани,

дава цел и смисъл на това бъдеще. Призовава народите на Европа да създадат свят на мир и благоденствие. Това предложение на Робер Шуман се счита за начало на Европейски съюз – най-успешното в историята обединение за мир и просперитет.
В бившия СССР, а днес и в Руската федерация, 9 май се отбелязва като „Ден на победата на СССР над нацистка Германия във Великата Отечествена война”.  Но СССР е само един от победителите в тази война. Съюзниците му в нея – САЩ и Великобритания, отбелязват победата във Втората световна война на 8 май, защото това е денят, в който през 1945 г. капитулира нацистка Германия. Причината за разминаването с един ден е разликата в часовото време и процедурата по капитулацията на Германия. Тя е подписана от германска страна на 7 май в 02:41 ч., но влиза в сила на 8 май в 23:01 ч. средноевропейско време. По настояване на СССР капитулацията се преподписва 18 минути преди да влезе в сила, което е  22:43 ч., но тогава в Москва часовникът вече показва  00:43 ч. на 9 май.  Премиерът на Великобритания Уинстън Чърчил и президентът на САЩ Хари Труман обявяват края на войната в Европа веднага след като капитулацията на нацистка Германия влиза в сила. По това време руснаците спят. Научават новината едва на 9 май. Но не е въпросът за часовата разлика. За друга разлика става дума. Става дума затова

КЪДЕ Е ПОБЕДАТА?

От гледна точка на 9 май 1945 г. спор няма – дошъл е краят на войната, която в Европа подпалват в ранната есен на 1939 година Германия и Съветският съюз. Правят това злодеяние с договор помежду  си и с таен протокол към него ( Пакт „Рибентроп – Молотов).  Войната е „гореща” в пълния смисъл на думата. Жертвите са милиони. Но от гледна точка на днешния ден, на сряда 9 май 2018 г., въпросът с „победата” изглежда доста по-различно. Защото междувременно една от държавите  „победители” – СССР,  се разпадна и изчезна от картата на света. А „победената” държава се обедини и си остана европейски и световен лидер. Спорен е въпросът за „победата” и защото измерител на победите не са броя на жертвите, а животът на живите. Ако след война живееш по-добре, значи си победител. Ако живееш по-зле, значи си загубил. След „загубата” Германия се променя и бързо се изправя на крака. И много скоро изглежда вече победно. Вярно е, разделена е, но и в западната, и в източната ѝ част, се живее по-добре отколкото в СССР.  И така добре се живее, че днес наследниците на„победителите” пари дават, за да отидат да живеят и работят в Германия. По обратното направление не се наблюдава придвижване.
Когато съветските войници „победители” се връщат от войната в своята държава там тях ги чака същото, което те вече са живели – Сталиновият терор с мизерията, концлагерите, гладомора и безумният „строеж на комунизма”.  Вярно е, че пропагандата още през 1945 г. започва да им набива в главите, че те са „победители”. Но

в реалния им живот  „победата” я няма

Няма я и до днес.  Когато след война няма положителна промяна,  когато политическата и икономическата система остава непроменена  – тоталитарна, еднопратийна, недемократична, антихуманна, враждебна на нормалния човешки живот, да говорим за „победа” е цинизъм и подигравка със съдбата на хората.  След „победата”  в СССР остават на власт „бойните другари” от 1939 г. на Адолф Хитлер – болшевиките. Остава на власт същата капеесесовска тоталитарна партия начело със същият партиен вожд – Йосиф Сталин, остават и се развихрят отново същите, познати от преди войната, репресивни служби (да не забравяме, че между НКВД и Гестапо има договор за сътудничество!). Годините след „победата” са години на „победилия сталинизъм”.  Според руската обществена организация „Мемориал” броят на избитите от съветския  режим в периода от 20-те до 50-те години е между 11 и 39 милиона. Има изследователи, които оспорват тези данни. Спори се и за жертвите след „победата”. Но извън споровете е ясно, че става дума за милиони погубени  хора, за милиони съсипани съдби. Защото болшевиките можеха да станат приятели с нацистите, можеха да започнат заедно с тях войната, можеха да се изживяват като „победители”, но не можеха да направят  по-щастлив живота на хората. Точно обратното. Те мразеха свободата и успеха на човека.  А държава изтъкана от маниакалност и омраза няма бъдеще. Затова и СССР се разпадна,  изчезна в небитието.
След войната в Германия протича процес на денацификация, на

покаяние и пречистване

Резултатът  е видим и днес – Германия е гарант на мира в Европа, държава създател на Европейския съюз, на който и България е член. Германия има и най-мощната европейска икономика, а нейните граждани  живеят несравнимо по-добре отколкото гражданите на Русия – държавата, която претендира да е наследник на пропадналия Съветски съюз. И това е много точен измерител на „победата”. В СССР нямаше декомунизация, нямаше прочистване на кадрите на комунистическата партия.  След войната наблюдавахме обратното – засили се и се укрепи властта на комунистическата партия.  И катастрофата бе неизбежна. Сталин, Хрушчов и Брежнев се опитаха да превърнат СССР в световен фактор с цената на терор срещу собствения си народ. Съветската система бе система на безправието и тя не можеше да просъществува дълго. За историята времето през което СССР продължи да съществува след Втората световна война – 45 години, е само прашинка, ненужен исторически миг. Именно абсурдната и антихуманна политическа система, наложена от съветските комунисти на народите на СССР, доведе тази огромна държава до икономическа немощ и стопанска разруха, до разпад.  И обратното –  забраната на нацистката партия и пропаганда, развитието на свободата и демиокрацията, доведе до победното обединение на Германия.
Втората световна война имаше две фази – гореща и студена. Първата започва през 1939 г. и приключва през 1945 г. Втората продължи 45 години и завърши с краха на Съветския съюз – събитие, което изпълни с радост и надежда сърцата на милиони хора. Включително и на нас, българите. Защото в самия край на „горещата” война Съветският съюз бе окупирал нашето отечество и монтирал в него свой марионетен режим. Това бе режимът на Българската комунистическа партия, който със закон от 2000 г. е определен за „престъпен”, а и самата партия – за „престъпна организация”.  Всъщност българските комунисти пренесоха и наложиха у нас най-отвратителните черти на съветските болшевики. Но не е проблема само в това, че страната ни бе експлоатирана от СССР ( Москва така и не си плати дълговете към нас!). По-жестокото бе, че ни бе наложена чуждата съветска политическа и икономическа система, че станахме част от т.нар. „съветски лагер”.  Самото понятие „лагер” много точно характеризира живота на българите в този период.
Днес всички 500 милиона граждани на Европейския съюз живеят по-добре от 145-те милионното население на Руската федерация. И това е ясен показател кой е победител във Втората световна война.

Победител в нея е демокрацията, а губещ – тоталитаризма

Първо загуби германският  тоталитаризъм , а 45 години по-късно и съветският. Общото между двете победи – над нацизма, и над болшевизма, е в това, че в тях участваха Съединените американски щати. Те са връзката, която обяснява успеха и на първата, и на втората победа. Те първо помогнаха на европейските народи да се освободят от нацизма, а след това и от комунизма.
Днес Германия, заедно с още 27 европейски държави, определя празничният смисъл на Деня на Европа. Опитът на СССР, а и на днешната Руска федерация, да си присвои „победата” е неуместен. „Решителната роля” на СССР в победата срещу нацистка Германия не бива да се омаловажава. Но не трябва да се забравя и „решителната” му роля за подпалването на тази война. Не трябва да се омаловажава и решителната борба на европейските народи срещу  нацизма и  болшевизма. Защото „победата” не е само фронтова. За много европейски народи, включително и за България, тя не дойде на 9 май 1945 г. Защото победата означава поражение на нацизма и комунизма във войната им срещу свободата и демокрацията.
На 9 май гражданите на Руската федерация честват „победата над фашизма“, но продължават да се разсейват за огромната вина на СССР за налагането на доктрината и режима на комунизма.  Тук има един много голям въпрос – за вината на народите за делата на техните управници.  Защото и зад фашисти, и зад комунисти,  е стоял народ!  Стоял е и страх народен. Но  когато някои днес казват, че „без „Деня на победата” нямаше да има „Ден на Европа”,  е необходимо да поясним, че „Денят на Европа” започна оттам, където не бе установен съветски режим.  Не съветската „победа” е причина за европейското обединение.  Ако това бе така, то СССР пръв би поискал да участва в обединението. А той, веднага след „победата”, практически продължи войната срещу Европа, която бе започнал заедно с Хитлер през 1939 г. Това бе и антибългарска война. Война срещу българските национални интереси. Но тази война СССР загуби катастрофално.  Днес Русия, без да е разбрала поуките от поражението си в Студената война, се опитва отново да провокира Европа, да води хибридна война срещу нас, европейците.  Кремъл отново чертае маниакален проект – т.нар. евразийско обединение. Но светът е вече друг. Съществува Европейски съюз. Съществува НАТО. И няма кой да се хване на руската въдица.
За нас, българите, днес е Денят на Европа. Защото ние сме в Европейския съюз не след победата над нацистка Германия, а след победата над болшевишкия Съветски съюз, след думите, които не се забравят: „Комунизмът си отива, спете спокойно деца!”/faktor.bg/

Автор: Александър Йорданов

No comments yet... Be the first to leave a reply!