© Георги Кожухаров

© Георги Кожухаров

В годишната класация на „Репортери без граници“ за свобода на медиите България се намира на 111-то място – между Боливия и Централноафриканската република, и далеч зад останалите в Европейския съюз. Има ли място за оптимизъм и докъде би следвало да се намесва Брюксел, „Дневник“ попита Полин Аде-Мевел, която ръководи балканския офис на организацията. Аде-Мевел бе сред участниците на международната конференция „Медийна свобода и плурализъм„.

Имайки предвид как България пада в индекса, има ли опасност Европа да приеме мнението, че „там си е така“ и че няма надежда за промяна?

Мнението на „Репортери без граници“ е, че е важно тази ситуация да бъде критикувана. Защото вярваме, че като сочим проблемите в България или в други държави, но особено в България, допринасяме за подобряване на ситуацията. Миналата седмица, например, след като разследващ български журналист (бел. ред. – става въпрос за Христо Гешов) бе нападнат, приветствахме бързата реакция на властите, които осъдиха тази атака. Намираме, че е много важно, когато нещо такова се случи, властите да го осъдят и да не игнорират тези факти, защото в общественото мнение атаките срещу журналисти трябва да се приемат за нещо недопустимо, забранено и да не остават ненаказани.

Протестираме срещу ситуацията в България (и в други държави), защото България е член на Европейския съюз. В момент, в който други държави искат да се присъединят, е важно те да видят, че върховенството на закона трябва да се спазва и свободата на пресата да се уважава. Ако пренебрегнем проблемите в България, ще пренебрегнем и следващите присъединяващи се държави. Ние от „Репортери без граници“ сме твърдо решени, както и други организации, да продължим борбата, за да подобрим стандартите. В Полша постигнахме някои резултати, в Сърбия също. Не сработва навсякъде, но сме абсолютно сигурни, че ще има полза.

Как оценявате България на фона на другите нови членове на ЕС?

С няколко други организации посетихме Хърватия в началото на януари и казахме на властите, че сме напълно несъгласни със ситуацията. Не одобряваме факта, че речта на омразата е много разпространена.

Много е важно при нови проблеми в ЕС да повтаряме какви са ценностите на съюза. Да си част от 28-те държави означава да уважаваш върховенството на закона, свободата на медиите, свободата на изразяване и всички тези държави като Полша и Унгария, които са под прицел сега, са подписали и са се съгласили да спазват тези ангажименти. Така че е важно за новодошлите (в Румъния също има проблеми, както и Хърватия) да разберат, че това не е нещо, което се приема за даденост, че щом веднъж влязат в ЕС, има правила и трябва да ги спазват.

Споменава се като удачна идея Брюксел да упражни натиск върху отделни държави-членки да се погрижат за свободата на медиите си. Смятате ли този подход за добър?

Колкото повече натиск идва от европейските инстутиции, толкова по-добре. Мисля, че е очевидно, че механичните инструменти трудно се прилагат. Унгария ще подкрепи Полша, Полша ще подкрепи Унгария, Австрия ще подкрепи Унгария срещу Брюксел. Ако нещата останат така, ще е трудно да се предприеме действие. Също не сме доволни от ситуацията в Малта и бихме искали европейските институции да изразят недоволството си от нея. Повишаваме и информираността сред населението. Важно е то да разбере, че организациите и институциите се борят за върховенството на закона и за свободата на изразяване в целия ЕС.

В последните години емоционалните, екстремни гледни точки заместиха фактите и аргументите в обществения дебат. Как може този процес да бъде спрян?

Това е огромен проблем. „Репортери без граници“ създаде някои нови инструменти. Започнахме инициатива на име Journalism Trust през април, чиято идея е да създаде методи за саморегулация, така че медиите да избягват дезинформацията. Това е огромен, глобален проблем и сме уверени, че ако се борим заедно, ще имаме успех.

Имате ли причини за оптимизъм по отношение на България?

Оптимист съм по природа, така че да. Мисля, че обсъждайки проблемите заедно, ще постигнем напредък. Очевидно, че проблемите са едни и същи, макар всички държави да са различни, макар Словакия и Чехия са изправени пред различни препятствия. Но е очевидно, че има резултати, когато действаме заедно, и е важно да го правим по-често./dnevnik.bg/

No comments yet... Be the first to leave a reply!