Сн.  Shuterstock

Сн. Shuterstock

Илиян е ученик от 11 клас в езиковата гимназия в Плевен с английски и немски език. Казва, че има всестранни интереси в много сфери – от технологии до проектна дейност, участвал е в проекти по програма „Еразъм+“, „Евроскола“. Печели първа награда от конкурса на „Европа Директно“ за есе на тема „Моето европейско утре“.

    За поредицата „Тийнейджърът вкъщи“ той писа по темата с вербалния тормоз и как той ражда агресия в училище.

Омраза. Реч. Хора.    Три толкова различни на пръв поглед думи, но и толкова неразделни една от друга. Хората са били груби и жестоки преди, такива са сега, ще бъдат и в бъдеще. Днес омразата може да се породи от различията както в материално, така и в духовно отношение между тийнейджърите.

Често ставаме свидетели на примери за агресия, оправдана от състоянието на семейството на някого: „Петя пак има 4 по биология! Не знам с колко ще си вземе матурата, но нали баща й има пари, ще плати, за да я приемат в медицинския университет.“ Различията се открояват все повече и при взимането на шофьорска книжка: „Гледай колко некадърно кара Михаил! Аз съм 100 пъти по-добър от него, ако имах такава кола, всеки ден щях да съм с нея до училище.“ Пример за обидна реч на семейно равнище може да се открие и тук: „На този Иван баща му, ако знаехте къде работи… Онзи ден го видях да продава билети в тролея по път за училище!“

Всички тези откъси от комуникацията между хората на нашата възраст доказват сериозността на проблема. Културата и благоприличието се потъпкват с известна доза завист, подигравка и най-вече омраза. За съжаление статистики на МОН показват ръст в регистрираните прояви на агресия през последните години, като на една от челните позиции е вербалната с близо 3000 случая за 2015 и 2016 г. Това са само отчетените, но още стотици, може би и хиляди остават в сянка.

Всичко, което трябва да знаете за:

Свободата, с която разполагаме, ни позволява много често да нараняваме и нагрубяваме хората, вместо да изразяваме колко много ценим и обичаме всъщност онези, които ни заобикалят.

Хората не осъзнават истинската сила на изказаното от тях

Пример за това е прекомерната употреба на нецензурни думи и изрази между младите – „Здравейте!“ например е заменено с „О, смотаняци! К’во става?“. Важността на проблема е в последващото го отрицателно въздействие. Раните, които нанася върху човешката душа, в повечето случаи са изключително дълбоки, много трудно лечими. Докато физически тялото ни се възстановява с течение на времето, тези психологически рани бележат съзнанието ни за огромен период от време, дори и доживот. Въпреки че често умишлено използваме езика с ясната представа, че нараняваме някого, ние все пак продължаваме да използваме този вид агресивност, без да се повлияваме от чувствата на отсрещната страна. Езикът на омразата определено има силата да разруши нечие бъдеще, мечти, афектирайки ги необратимо.

Тези размисли върху агресията на езиково ниво са напълно аналогични и в училищната среда. Езикът на омразата е изцяло негативен фактор в образователните заведения, но често пренебрегван от родителите и учителите.

Както всеки друг тип агресия между връстници и авторитетни личности,

вербалният тормоз оказва огромно влияние върху все още неизградилите се напълно и пълноценно ученици

Последиците от този тип насилие са не само видими в академическо отношение, но и в социално, като например тесен кръг от приятели, трудно запознанство и интегриране, по-ниски резултати на оценявания по различните предмети и т.н. Езикът на омразата е „гвоздеят“ на училищната агресия, тъй като създава предпоставки за благоприятното посяване на семенцата на другите типове насилие и е изключително лесен, удобен и достъпен начин за постигане на цели или просто за разнообразяване на училищното ежедневие на „чужд гръб“.

За огромно съжаление той е все по-често срещан начин на общуване не само между връстници сред учениците, но и с техните учители и родители.

Нормалните и уважителни форми се пренебрегват

и се превръщат в социално табу. От часовете в училище мога да дам примери от първа ръка за отношенията между учителите и учениците – „О-о-о, госпожо, аз съм дошла само заради вашия час, вие ще ме изпитвате?! Няма пък да стана! Излизам и ми пишете отсъствие! За к’во мене?“, „Оф, тая сега ще ми пише 3, аз й казах да не ме изпитва! Б**и, писна ми от нейните глупости вече!“

Пример за разклатена връзка между родител и дете споделям от разкази на свои приятели, които дори и се гордеят и хвалят с начина, по който се държат със семейството си: „Ей, мамо, стига си крякала, ще я оправя тая тъпа стая, като се прибера! Сто пъти ти казах, к’во повече искаш от мене бе, жена!?“, „Мале, тоя дъртият как ме ядоса! Викам му – дай ми 5 лева да пия кафе с Мария следобед, той пък ми се дърпа, че не съм си научила за теста утре. Ама успях да го прикоткам.“ Или „Тоя идиот- брат ми, е много зле, казах му да не казва на майка, че съм излязла с Иван. Тя се прибрала и го питала къде съм и той ме е изпортил. Толкова ли беше трудно да я излъже, тоя малък пикльо?! Накара ме да измия чиниите, а после да пиша някви си ти домашни по литература.“

Вербалната агресия е на психологическа основа. Тя е заплаха за развитието на учениците като вирус, който се предава „от уста на уста“, двойнствен инструмент – за защита и атака. Нека бъдем по-толерантни един към друг, за да може да живеем по-пълноценно и щастливо заедно! Агресията не води до нищо добро, нито пък е правилният подход за разрешаване на конфликти. Трябва да се стремим да намалим случаите, в които ние самите използваме вербалното насилие като начин на общуване./dnevnik.bg/

No comments yet... Be the first to leave a reply!