may2018_tl2На много от снимките, които слага във Фейсбук, Георги Христов въплъщава айляка – кадърът е запечатал красива гледка, слънцето пече, а усещането за безвремие е осезаемо. В живота обаче производителят на крафт бирата „Айляк“ постоянно се движи. За работа или удоволствие, Георги често е на път.

Двете му състояния са в пълна хармония, казва той с усмивка. Именно заради свободата да пътува и да се среща с интересни нови хора, но и за да има време за себе си и хобитата си, решава да се занимава с производство на бира. Затова и бирата му e „Айляк“ (в разговорната реч, айляк е свободен човек, незает с житейски проблеми).

Ние го срещаме на път – докато се придвижваме до село Мирково, където Георги ще говори за ценообразуване с обучаващите се в програмата „Бизнес постижения за социално предприемачество“ на Фондация „Америка за България“, която цели да стимулира предприемачеството и икономическото развитие в по-малки населени места. Георги е ментор-доброволец в програмата и отделя няколко четвъртъка тази пролет, за да сподели опита си от създаването на „Айляк“ с начинаещите предприемачи.
Пътят на „Айляк“ е дълъг. Георги развива вкус към добрата бира, докато учи във Франция и обикаля Европа. След кратък престой в корпоративния свят (работи като одитор в Ernst & Young) – и след като изчита всичко за пивоварство, до което успява да се добере – решава да се занимава с производство на крафт бира. Следват експерименти на готварската печка вкъщи, а по-късно и инвестиция в домашна пивоварна. Приятелите му са първите дегустатори, а първите продажби започват едва след като Георги достига до формула, която постига перфектен баланс между аромат, горчивина и плътност. В момента Георги вари „Айляк“ в Серес, Гърция, след което хмеловият еликсир потегля към специализираните барове и магазини из цяла България, но целта му е да изгради собствена пивоварна до София, за което търси инвеститори.

Понеже движението е начин на живот за Георги, едночасовото пътуване до Мирково го зарежда положително. Стимулираща е и срещата с „хора, мотивирани да придобият нови знания, да ги използват и доразвият в досегашните си бизнеси и да чуят за успехите и провалите на лекторите“, казва той. „Не малка част от участниците в програмата вече бяха стартирали бизнеси, някои от тях бяха преживели фалит, но искаха отново да опитат, този път видели грешките и научили нови неща от програмата. Впечатли ме, че имаше и млади хора, току-що завършили училище, работещи в предприятията от региона, имащи идея да стартират сериозни, капиталоемки бизнеси“.

Георги споделя, че бизнесът му все още не е толкова печеливш, колкото корпоративната кариера, но е убеден, че „Айляк“ ще успее. Смята, че най-важното за успех в предприемачеството е човек да не се предава и да пробва да почука на всяка врата. Да вярва в идеята си и да я отстоява твърдо. Да знае, че всеки ден, в който полага усилие да развива начинанието си, ще бъде ден, в който е научил нещо ново и това знание ще остане, дори сегашният му бизнес да не бъде финансово успешен.

Именно тази негова философия и желанието да помогне мотивират участието на Георги както в предприемаческата програма в Мирково, така и съдийството му в конкурс за есе на тема „Моите 25 причини да избера България“ на консултантската компания PwC тази пролет. Неговата причина е „любовта към родното, към мястото, където съм израснал, място, което има сериозни проблеми, но и потенциал за развитие“, споделя той. „Желанието ми е да насоча енергията си към създаване на по-добро място за живот на мен, моето семейство и приятели, и това място да бъде България“.

Снимка от Цветелина Белутова, Капитал

No comments yet... Be the first to leave a reply!