Искат да забравим думите на Пенчо Славейков, че „освободените имат повече нужда от свобода, отколкото робът“

Доц. д-р Александър Йорданов

Доц. д-р Александър Йорданов

Гражданското общество поставя проблеми, чиято важност не винаги се осъзнава от институциите на държавата. То контролира „сметката”, която държавата и политиката  сервират на гражданите. Добрата и справедлива демократична държава намира баланса на разнопосочните граждански интереси и цели, и успява да реализира общия национален интерес.    В България гражданското общество не успя да наложи декомунизацията. А точно отсъствието на реална декомунизация чрез лустрация се превърна в  хранителна среда за руската хибридна атака
срещу България. Тя използва кадровата база на привържениците на бившия комунистически режим. Така демокрацията ни стана лесно уязвима, удобна за манипулиране и за атаки от Москва. Стигна се дори дотам, че компромиса, „консенсуса”, „разбирателството” с бившите кадри на ДС и комунистическата партия се афишира като „демокрация”. А това направи така, че с всеки изминал ден от живота ни си отива справедливостта и солидарността, и в него се настани трайно безправието и разделението. Нестаналата декомунизация чрез лустрация държи българското общество в постоянен „съобразителен режим” със зависимости формирани в комунистическото минало. Така например още в началото на своя мандат президентът Румен Радев призова за „задължително осъждане на нацизма”, но отказва да се произнесе за „задължително осъждане на комунизма” при положение, че съществува „Закон за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен”.  И в него се казва, че „Българската комунистическа партия е била престъпна организация …” Но какво означава президент да не спази закона и да не осъди „задължително”, поне с думи, една „престъпна организация”?  Всъщност Радев продължава да се опитва да ни „коригира паметта”. Така в Литва наричат опитът чрез тенденциозно премълчаване или дезинформация да се представи превратно миналото. „Корекцията на паметта” включва и изпирането на мръсни биографии в съчетание с т.нар. „национално съгласие”, което се разбира като заедност на виновните и невинните, без търсене на вина и отговорност. Или помирение без покаяние.

Нестандартната война срещу България

Тя не е обявена официално, а началото ѝ се губи още в опита на руската империя да овладее българското национално-освободително движение като отстрани от него „неудобните” лидери. След това тя продължава с опити за преврати и терористични атаки (атентатът в църквата „Св.Неделя” през април 1925 г., прехвърлянето на терористи от СССР и т.нар. „партизанско движение”), с обявяване на открита война и окупация на страната ни през есента на 1944 г., с монтирането на марионетно правителство, с масов терор и ликвидиране на националния политически, военен, духовен и културен елит. Цялата ни история след руско-турската война от 1877-1878 г. е всъщност история на съпротивата ни като държава и народ срещу руската и  съветската хибридна война срещу срещу националната ни независимост. Тази война  продължи и се ожесточи в края на миналия и началото на новия 21 век, когато България стана член на НАТО и ЕС. Москва възприе това като враждебен антируски акт. В този смисъл, противопоставянето на руската хибридна атака е възможно, но изисква политици и гражданско общество, които заедно да защитават националните интереси, а не да градят „мостове” или „канали за връзка” с агресора.

Засега хибридната война на Русия срещу България е главно немилитарна. Но в България вече съществуват проруски паравоенни формирования, които са готови да я превърнат и в милитарна, в „гореща” война.  В хибридната война Русия използва:
1.Политически инструменти:  формиране на политически партии и подкрепа за политически партии с проруска ориентация; овладяване на ключови позиции в правителство и парламент; намеса в избори за президент; стимулиране на корупцията.
2. Хуманитарни инструменти: противопоставяне и превратно тълкуване на националното историческо и културно наследство; пропагандиране на „руското” чрез познатата митология за „братството”, за общия „руски” или „славянски свят”.
3. Икономически инструменти: енергиен и икономически шантаж изразяващ се в заплахи за спиране на суровинни доставки и високи мита за българските стоки на руския пазар, контролиране и монопол на цели стопански отрасли – главно енергетиката.
4. Инструменти на специални служби: въвеждане на руска агентура в централната държавна администрация, в дипломацията, в армията, в местните власти, в профсъюзите, в медиите и в големите фирми от областта на енергетиката и военното производство. Провокиране на кризисни ситуации в страната, ако едно или друго българско правителство случайно излезе извън контрол.
6. Информационни инструменти: организиране на „война” в интернет пространството и социалните мрежи. Масови медийни кампании за антизападна пропаганда и дезинформация.
7. Дипломатически инструменти: дискредитиране на европейската и натовска ориентация на България.
8.  Финансови инструменти:  пряко и косвено стимулиране на контролиран политически елит граждански организации.
Целта  на хибридната атака е да превърне  войната в постоянно състояние на обществото
Да създаде в него „програмиран хаос”, социална деструкция, трудно преодолими конфликти, до намали съпротивителните сили на обществото. Проруските хибридчици у нас постоянно говорят за безмислието на конфронтацията, за необходимостта от една по-разумна и балансирана политика.  Но това говорене цели да приспи общественото съзнание, за да приеме то политиката на Русия (анексията на Крим и дестабилизацията на Югоизточна Украйна, подкрепата за режима на Башар Асад в Сирия, монополът върху енергийните доставки за България) за нормална и да   забрави, че самата хибридна война не е „балансирана” политика. В нея „балансирането” означава отстъпление и загуба на позиции. На фронта не се „балансира”, а се воюва.
Хибридната война на Русия срещу Украйна започна като немилитарна и постепенно прерастна в милитарна. Започна със „загриженост” за „правата” на рускоговорящите граждани на Украйна. Но целта бе трайно да се дестабилизира и парализира украинската държава, да се блокира желанието ѝ да се откъсне от руската „орбита” и да стане член на ЕС и НАТО.  Близо 15 000 са вече жертвите на руската агресия срещу Украйна. Крайната ѝ цел е да се дестабилизира Европейският съюз. Това е война срещу европейската цивилизация. Същата цел има и атаката срещу България – държава, която в Москва възприемат като част от „руския свят”, „близка чужбина”,”троянски кон” в европейската крепост. Цинизмът на Кремъл е и в това, че градяха своята антибългарска стратегия спекулирайки с обективните трудности, които страната ни преживя при прехода си от света на несвободата към света на свободата. Във всички български „кризи” след 1990 г. – от „гладната Луканова зима” и „Виденовата катастрофа” до разграбването на КТБ, присъства „дългата ръка” на Москва. В атаката си срещу България Кремъл внушава, че ставайки член на ЕС и НАТО страната ни се е провалила, изневерила е на „дружбата”. Проруската пропаганда внушава ежедневно, че сега българите живеят по-зле от времето, когато решенията за България се вземаха в Москва. Но защо тогава българите предпочитат да живеят и работа в Европейския съюз, а не в Русия? Отбраната срещу руската хибридна атака през 90-те години помогна на България да постигне своя най-голям исторически успех – членството в НАТО и ЕС.
При какви условия хибридната война е успешна
Условие за успеха на всяка хибридна война е атакуваната държава да не изпълнява основните си функции, властта да е пасивна и дори да работи за атакуващите, а обществото да е конфронтирано и разделено. Хибридната война е успешна, когато държавната администрация не си върши работата, специалните служби бездействат и съществуват такива групови интереси, които отслабват централната власт. У нас агресорът разчита на своя „пета колона” от граждански организции, включително и на вече сформирани паравоенни организации. Основната му цел е да спечели битката за ума на гражданите. За целта са му необходими медии, достъп до съвременни технологии и телекомуникации (обществени интернет портали, интернет страници, хостинг платформи), които му помагат да достигне до съзнанието на всеки български гражданин. Хибридната война е тотална война.

Хибридната война на Русия срещу България има своята история

Началото ѝ е във времето на националното Възраждане. Тогава руската имперска пропаганда използва като оръжие два мита: славянофилството и освобождението. Целта е пробуждащото се българско национално съзнание да бъде поставено под контрол. Под контрол да се постави и ръководството на националната революция. Българските просветители и революционери са разбирали опасността от тази имперска „амалгама”.  Митът за „освобождението” цели да представи завладяването ни като „свобода”. И макар че „освобождението” е калкулирано до копейка като търговска сделка от нас се изисква и до днес да бъдем благодарни.И да забравим думите на Пенчо Славейков, че „освободените имат повече нужда от свобода, отколкото робът“. Митът за „общите славянски корени”, който прераства в расистка  доктрина цели да ни отчужди не само от националната традиция, но и от духовните и морални ценности,  които винаги са били в  основата на човешкото сближаване и общуване в „християнска Европа” – същата към която се обръща от палубата на парахода „Радецки” през май 1876 г. Христо Ботев. Просветители и революционери като Раковски, Левски и Ботев са категорични противници на славянофилския мит. Те отлично разбират, че под пряпореца на „славянофилството” Руската империя отнема свободата и тероризира много славянски народи.

След окупацията на Царство България от Съветския съюз през 1944 г. освен комунистическия терор осъществен от сътрудниците на окупаторите –българските комунисти, се стига и до насилствено налагане на съветската икономическа и политическа система. Целта е да се унищожи националната стопанска и културна традиция, част от нормалното европейско икономическо и културно развитие. Защото българската икономика, култура и образование преди съветската агресия са били в синхрон с най-добрите практики в Европа. Не само икономическия „строй”, но дори и обликът на градовете ни е бил европейски. А културата ни е в постоянен диалог между „родното” и „европейското”. Но съветските агресори и техните български ятаци налагат тотален контрол над образованието и културата, над всяка икономическа дейност, в която може да се прояви независимост и свобода. А масовото промиване на съзнанието в този период и насилственото записване на ръководната роля на комунистическата партия в конституцията, станаха методи на хибридната война срещу българския народ.

Крайната цел на руската хибридна война срещу България е страната ни да напусне ЕС и НАТО

В понятието „защита на националните интереси” проруските хибридчици у нас влагат антиевропейско и антинатовско съдържание. Те противопоставят „националния интерес” на евроатлантическата ни ориентация. Оръжия на тази атака са тоталната лъжа и дезинформация за политиката на НАТО и ЕС,  внушаването на недоверие в евроатлантическите ни партньори и приятели, блокирането на възможностите за модернизация и превъоръжаване на българската армия по натовски стандарти, тоталната зависимост от руските енергийни доставки и препречването на опитите за тяхната диверсификация. Особено разнообразни са хибридните атаки чрез „граждански организации и инициативи”. Няколко примера не са излишни.
1. На  25 ноември 1996 г. от в. „Капитал” научаваме за основаването на Асоциация „България – Русия“. Нейни съучредители са Центъра за либерални стратегии и московският Руски обществено-политически център, както и Българо-руската инвестиционна банка, която „изцяло поема финансирането на българската страна”. Амбицията на тези учредители е „да създадат открито българско-руско гражданско пространство”. Председателят на Управителния съвет на новата организация Деян Кюранов, заявява: “ Днес се чувстваме неориентирани до неловкост, но линията на хората и линията на парите могат да ни ориентират.“
2. На 27 февруари 2017 г. бе учреден Обществен  съвет „Приятели на Русия”. Негови учредители стават: „Регионален съюз на офицерите и сержантите от запаса“,  „Асоциация на разузнавачите“, „Областен съюз на пенсионерите“,„Федерация за приятелство с Русия и държавите от ОНД“, Движение „Русофили“, Гражданско движение „Единна България“, ПП „АТАКА“ и БСП.  Мисията на „Приятели на Русия“ е „да обединява общия ни дух…”.
3. На 17 януари 2018 г. Фондация „КУЗМАНОВ”  изпраща писмо до директори на учебни заведения с което предлага „български и руски учители и ученици да обменят иновативни образователни методи”. При „обмена”  учениците ще бъдат настанявани в приемни семейства (българчетата в руски семейства, а русначетата в български семейства). Всеки учител, който осигури група от 10 ученика ще участва в образователния обмен „безплатно”.

Проблемът не е Русия, а България

Преди две години заместник председателят на руския парламент Пьотр Толстой (от партията на Владимир Путин „Единна Русия”), заяви „на шега”, че Русия е готова да „изкупи напълно България” след като вече е изкупила половината от българското Черноморие. По този повод „Зюддойче цайтунг” коментира:  „Проблемът  не е, че някой иска да купува България. Проблемът е, че има кой да я продава. При това евтино.” И направи извод: „Превземането на България е в напреднал стадий“. Аргументира този извод и Центърът за международни и стратегически изследвания във Вашингтон  като посочва, че „Русия контролира пряко една четвърт от българската икономика”.
В доклад на заместник председателя на Комисията по външни работи на Американския сенат Бен Кардин озаглавен „Асиметричното нападение на Путин над демокрацията в Русия и Европа“ се споменава и намесата на Русия в президентските избори в България през 2016 г. Цитира се срещата на бившия директор на Руския институт за стратегически изследвания генерал Леонид Решетников с лидера на БСП Корнелия Нинова и се говори за предоставен от руска страна „таен стратегически документ, предлагащ път към победата на изборите“ с препоръки за „кампания с фалшиви новини и преувеличени социологически проучвания“. Документът препоръчвал в предизборната кампания да се приеме платформа, обвързана с интересите на Кремъл: отпадане на санкциите срещу Русия, критикуване на НАТО, окуражаване на Брекзит. В доклада „Кардин”се казва още, че Русия налага  влияние в България чрез господстващото си положение в икономиката, основно в енергийния сектор, както и чрез пропаганда, връзки с политически партии, културни връзки и отношения, както и чрез свои „подводници” в армията и специалните служби. Не открих информация с източник ДАНС, която да потвърждава или отхвърля тези твърдения.

Как да се противопоставим на руската хибридна война

Възможно ли е една държава сама да се справи с хибридна агресия на друга държава. Възможно е, но ако желае това и ако самите политици и бюрокрация, не са се превърнали вече в инструмент на тази агресия. Ако не се развиват безумни теории от типа, че страната ни трябва да бъде „мост за връзка” или „канал за комуникация” с Русия. А са безумни тези теории, защото ако Тръмп, Туск и Юнкер, Макрон и Меркел,  искат да общуват с Москва не им трябва „развален софийски телефон”. Техните телефони са по-модерни, затова и Путин с радост би им отговорил. А и никоя европейска държава не е скъсала дипломатическите си отношщения (а те са именно „мостът за връзка”!) с Руската федерация. Диалогът ЕС–Русия, НАТО-Русия никога не е прекъсвал. Съществувал е и ще продължи да съществува без български „мост”. Изразът „мост за връзка” е елемент на руската хибридна война срещу нас, той е за вътрешна употреба, за промиване на български мозъци. За да бъде България „мост за връзка” означава, че вместо да стоим стабилно на два крака в ЕС и НАТО ние сме изпружили едната си нога на руския бряг. А тази разкрачена стойка е най-опасна. В такава стойка напред не се върви, към успех не се тича. Стойката „мост” е „балансирана”,  но при преминаване от немилитарна към милитарна фаза на войната, най-напред се атакува тази „стойка”.

Атлантическият съвет на България предостави на българския президент, правителство и парламент експертни становища и позиции с цел да подпомогне отблъскването на руската хибридна атака срещу България. Ще припомня само отделни елементи от тях:
На 16 юни 2017 г. поискахме  от президента, парламента и правителството да настояват Руската федерация, като „правоприемник” на СССР, да поднесе официално извинение за окупацията на страната ни през 1944 г. и наложеният със сила престъпен комунистически режим. Това „настояване” би означавало, че ние познаваме своята история, знаем истината.
На 23 юли 2017 г. аргументирахме необходимостта от изграждане на постоянна база или бази на НАТО в България, с достатъчно мощен капацитет в жива сила и техника, които биха ликвидирали всякакви недобронамерени действия срещу българската национална територия. И обърнахме внимание за опасностите за националната сигурност произтичащи от рязкото увеличаване на военното присъствие на Руската федерация в района на Черно море и целенасочените действия за създаване на зона на нестабилност в Западните Балкани.
На 27 септември 2017 г. излязохме с позиция озаглавена „Въпросът за свалянето на санкциите срещу руската федерация няма място в дневния ред на българското председателство на Съвета на ЕС.”
На 14 септември 2017 г. дадохме пълна подкрепа за членството на Р Македония в НАТО „без отлагане” и организирахме „Гражданска инициатива  за приемане на Р Македония в НАТО. Проведена бе и научна конференция с международно участие за перспективите за членство на Украйна и страните от Западните Балкани в НАТО.
На 20 март 2018 г. се обърнахме към българския президент, парламент и правителство с призив да осъдят категорично провеждането от Руската федерация на избори в Крим и Севастопол.
На 23 април 2018 г. излязохме с позиция озаглавена „Политиката на „балансиране“ между Русия и евроатлантическата общност е заплаха за националната ни сигурност”.  Предложихме на президента Румен Радев да отмени планираната си визита в Москва като несъвместима с националните интереси и унизителна особено след скандалното поведение в България на руския патриарх Кирил. Поставихме остро и въпроса за незаконното посещение от народни представители на ПГ „Обединени патриоти” на временно окупирания от Руската федерация украински полуостров Крим. Още повече, че изявленията на лидера на „Атака” Волен Сидеров по време на тази визита бламираха позицията на премиера Бойко Борисов по т.нар. „случай Скрипал”. Затова и призовахме ПП „ГЕРБ” да разгледа възможността партия „Атака” да бъде извадена от правителствената коалиция.  В специално писмо до ПГ на ГЕРБ настояваме депутатите да поискат оставката на заместник председателя на парламента Явор Нотев –участник във визитата в Крим. Продължаваме да смятаме, че тази визита е антибългарска и антиевропейска провокация.
Гражданските инициативи изразени чрез позиции и декларации, чрез експертни становища и доклади, чрез писма и петиции, са важни инструменти за противопоставяне на руската хибридна война срещу България. Но те не са достатъчни. Без активността на площадите гражданското общество по-скоро асоциира с литературен клуб, а както е добре известно малцина са българските политици, които се интересуват от литературата. Стига им, че са прочели някога една книга. ./faktor.bg/

Б.А. Докладът е  изнесен на Дискусионния софийски форум ”Хибридната война на Кремъл срещу евроатлантическия път на България”, организиран от Атлантически съвет на България.

 

No comments yet... Be the first to leave a reply!