Сн. Бисер  Боянов

Сн. Бисер Боянов

Година след референдума в Трън има активно гражданско общество и двойно са се увеличили природосъобразните дейности като земеделие, животновъдство, туризъм. Това заявиха в интервю за БТА Румяна Боянова – председател на сдружение „България за Трънско“ и Руслан Зарев – председател на Трънското туристическо дружество. Според тях живеещите в граничния край сега са спокойни и по-уверени.
Първият местен референдум в Трън, на който жителите на граничния край отговориха на въпроса:       “Против ли сте община Трън чрез Общинския съвет да одобрява устройствени планове, определящи територии за добив и обработка на метални полезни изкопаеми?“, се състоя на 11 юни миналата година. 93 процента от гласувалите жители на община Трън отговориха с „да“ на този въпрос.
Трънският район стана много популярно място и в момента съществуващите къщи за гости и заведения не могат да смогнат на наплива на туристи, заяви Зарев. Ще бъдат реновирани Пенкьовският, Леворечкият и Трънският манастири, както и църквата в с. Ярловци.
Чрез Програмата за селските райони се реализира проект „Краище – новата Света гора“, който обединява Трънско и Земенско. До края на годината трябва да бъдат ремонтирани двете екопътеки на ждрелото на Ерма и на река Ябланица.
Новосъздаденото Трънско туристическо дружество се е ангажирало благотворително да обновява маршрути в района, да популяризира местности и планини. Досега са направени седем планински пътеки, организират се изкачвания в различни планини в граничния край, които привличат по 200-300 души от цялата страна. Има напредък, не е голям, но тепърва се създават предпоставки за сериозно развитие, което ще се случи, убеден е Зарев. По думите му по данни на НСИ демографският срив в Трънско е по-малък от средния за страната.
Населението в град Трън се запазва относително постоянно още от 1934 г. – между 2 000 и 3 000 души, твърди Боянова. Според нея в селата е налице застаряване на населението, но има тенденция на връщане на млади хора, намерили препитание в района. Създадени са доста нови ферми, увеличава се зеленчукопроизводството, овощарството. Очаква се скоро заводът за бутилиране на минерална вода отново да започне работа.
Представителите на сдружение „България за Трънско“ допускат възможност за подновяване на проекта за златодобив от инвеститора и евентуална препродажба. Според тях обаче мнението на местните хора не се е променило и те няма позволят реализацията му.
Годишнината от провеждането на референдума в община Трън бе отбелязана с концерт.

Следва цялото интервю:

Въпрос: Една година след референдума настроенията в Трън са разнопосочни, Вашият коментар?

Румяна Боянова: Не мисля, че е така. Настроенията са същите, както и преди референдума. Хората се успокоиха, бяха разтревожени от инвестиционното намерение за златодобив, защото законово никой не беше задължен да ги пита как да се развива районът, в който живеят. Ние благодарим на община Трън, че даде възможност на хората да си кажат мнението. Сега са спокойни и според нас по-уверени в себе си, дори по-амбицирани за собствената си реализация.
Една година след референдума може да се каже, че двойно са се увеличили природосъобразните дейности като земеделие, животновъдство, туризъм. Има шест нови проекти на къщи за гости.     Създадоха се сдружения с нестопанска цел, събират се средства за възстановяване на паметници, на културни обекти, храмове, с които районът е доста богат. Сформира се туристическо дружество, което е на по-малко от една година. То се е заело благотворително да обновява маршрути в района, да популяризира местности, планини, изцяло със собствени средства на неговите членове и с помощта на общината, която активно се включва. Получи се дух на взаимопомощ и амбиция да се върви напред.
Руслан Зарев: Една година след референдума може определено да се каже, че в Трън има активно гражданско общество. Освен това потокът от туристи се увеличи многократно. Трънско стана много популярно и реално в момента съществуващите къщи за гости и заведения не могат да смогнат на наплива на туристи. Предполага се, че това ще доведе до отварянето на още. Т.е. очаква се да има бум в тази област.

Въпрос: Постъпленията от туризъм в общината не са се увеличили. Едва около 1 000 лв. са приходите от туристически данък.

Румяна Боянова: Обектите, които се строят и реновират, все още не са отворени, не са получили необходимите документи за регистрация. Една година е недостатъчна. Организират се мероприятия, които привличат много хора. Например, подновява се празникът на киселото мляко. Той ще се състои отново на 30 юни, като се канят производители не само на млечни продукти, но на всякакви домашни продукти от региона и съседни общини. Така се помага на малките производители, които предлагат качествени фабрикати, да намират пазар.
Руслан Зарев: Цитира се единствено туристическият данък, а приходите от туризма са от доста други неща – данък сгради, такси в музеи, отваряне на работни места. Оборотите на магазините се увеличават, заетостта на местата за нощуване расте.
Петнайсет са съществуващите сега хижи, хотели и къщи. В туризма има много нови предпоставки, които тепърва предполагат още по-голям поток. Ще бъдат реновирани Пенкьовският, Леворечкият и Трънският манастири, както и църквата в с. Ярловци. Чрез Програмата за селските райони се реализира проект „Краище – новата Света гора“, който обединява Трънско и Земенско. До края на годината трябва да бъдат ремонтирани двете екопътеки на ждрелото на Ерма и на река Ябланица. Ние от туристическото дружество досега сме направили седем пътеки, имаме планове за още много.     Изкачванията, които организираме в различни планини в района, привличат по 200-300 души от цялата страна и се надяваме, че ще се увеличават. Планините стават все по-популярни. Има напредък, не е голям, но тепърва се създават предпоставки за сериозно развитие, което ще се случи.

Въпрос: Трън остава водещ по отношение на безработицата в Пернишка област.

Румяна Боянова: Една година е много малък период от време, за да се регистрира сериозен ръст в заетостта. Важно е, че районът се оживява, бавно, но сигурно хората се връщат. В моето село Ерул например има три кравеферми, едната изнася кашкавал в чужбина. Семейство изгради ферма за зайци, във всяко село вече има поне един производител на мед, налице са планове за доста голяма ферма за кози, в с. Шипковица функционира също голяма кравеферма. Няколко млади производители правят билкови насаждения. Те стартираха миналото лято, след референдума. Млад 23-годишен производител отглежда чесън, билки. Той от София е дошъл да живее в Трънско. Миналата година бяха регистрирани 230 земеделски производители, сега вероятно са повече.
Традиционно в района се отглеждат картофи, увеличават се насажденията на лук. В Бутроинци младо момиче, също върнало се от града, направи овцеферма. Във Филиповци има конеферма. В Милославци има голяма овцеферма. Увеличават се насажденията на овошки. Очаква се скоро заводът за бутилиране на минерална вода да поднови работа. Там ще има доста нови работни места. За първи път от 70 години насам бе направен курбан в с. Трънска Банкя. Хората нямат черква и искат да строят параклис.
Руслан Зарев: Нашата цел е да покажем красотите на района и хората сами да се организират и да започнат да идват. През юли очакваме втора група от Белград, 60 планинари, които желаят да минат трънската екопътека. Растящият поток от туристи ни радва и стимулира.

Въпрос: Демографският срив, който засегна цялата страна, е много ярко изразен в Трънско.

Руслан Зарев: По данни на НСИ демографският срив в Трънско е по-малък от средния за страната.
Румяна Боянова: Населението в град Трън се запазва относително постоянно още от 1934 г. – между 2 000 и 3 000 души. В селата е налице застаряване на населението, но има тенденция на връщане на млади хора, намерили препитание в района. Факт са и трудностите. Една от пречките е пътната мрежа, която на места е в окаяно състояние. В доста населени места се събират подписи за реновиране на пътищата и се надяваме скоро да има прогрес и в тази насока.

Въпрос: Възможностите за реализация на инвестиционния проект за златодобив не са изчерпани.  Може ли да се очаква изненада, въпреки референдума.

Румяна Боянова: Винаги съществува възможността инвеститорът да поднови проекта и да го препродаде. Мнението на хората обаче не се е променило, така че засега няма как да се случи такова нещо.

Въпрос: Инвеститорът помага на съседната община Брезник, където мината работи. Завиждате ли им?

Румяна Боянова: В никакъв случай. Ние избрахме друг път на развитие.

Въпрос: Уранът ли препъна инвестицията?

Румяна Боянова: Не само. Инвестиционното намерение засяга две от най-красивите планини, реките ни. Развитието на района щеше да бъде в съвсем друга насока, а не на екологично чиста зона. Ние нямаме контакти, не сме търсили помощ от хора от екосредите, от разни екологични сдружения, формации и т.н. Преценихме, че това е локален проблем и само местни хора се обединихме, без намеса на други организации.

Въпрос: Отбелязахте годишнината от референдума с концерт.

Румяна Боянова: Да, на Васко Кръпката, който е наполовина трънчанин. Малко по-рано го отбелязахме, защото така се вместихме в програмата му. Не виждам смисъл да честваме едната година, а по-скоро да посочваме постижения, които стъпка по стъпка са направени, за да се облагородява районът./БТА/

No comments yet... Be the first to leave a reply!