Иван  Николов

Иван Николов

Историческите наслагвания са тежки и пречат на всеки разговор за подобряване на положението на малцинствата, каза председателят на Културно-информационния център (КИЦ) в Босилеград Иван Николов на конференция „Българските общности в Западните Балкани – ключов фактор в процеса на присъединяване на страните към Европейския съюз“. Според него в Сърбия и Босилеград историята се използва да генерира омраза. Той даде пример, че идеята за съвместно честване на българите, загинали по времето на Втората световна война, не е приета.

Небойша Иванов от КИЦ – Цариброд, каза, че децата, които се раждат в Пирот, се пишат сърби. Нямаме права за изучаване на майчин език в училище, каза Иванов. Той добави, че въпреки че сръбската държава финансира малцинствените, няма финансиране за български медии. Той се надява тази асимилация да спре и тъй като Сърбия трябва да чуе националните малцинства по пътя си към ЕС.

Каква европейска държава е Сърбия, като не може да си запише детето, възмути се вицепремиерът Валери Симеонов. Посланикът на Сърбия Владимир Чургос отговори, че по закон всеки в Сърбия има право да си запише детето, както си иска. Александър Димитров от асоциация „Глас“ -Босилеград, репликира, че наистина е разрешено, но чиновниците записват новородените деца без български окончания на фамилните и бащините имена. Това е тиха асимилация, премълчана, каза Димитров. Според него това, че все повече българи от покрайнините учат в София, не е добра услуга, а лоша, защото после не се връщат.

Председателят на Агенцията за българите в чужбина Петър Харалампиев преди това отчете, че се е увеличил броят на българите от общностите в Сърбия и Албания, Македония и Косово, които учат в България. Харалампиев съобщи, че вече са внесени в местния парламент 500 подписа за признаване на българско национално малцинство в Косово и се очакват още писма.

Едвин Сугарев, който е генерален консул в Ниш, смята, че има психологически проблем, когато говорим за българските малцинства в Западните Балкани. Той е, че се казва, че никога не е имало по-добри отношения със Сърбия, но българите там не го усещат.

Депутатът от „Обединени патриоти“ (ВМРО) Юлиан Ангелов смята, че българската държава трябва да премахне всички административни пречки по получаване на гражданство. Чужденец без произход получава по-лесно гражданство от нашите сънародници, каза Ангелов. От участниците в конференцията се разбра, че все още има неприключили преписки за гражданство по произход от 2014 г. В същото време Унгария дава паспорт на малцинството си във Войводина за 6 месеца.

„Проблемът с тромавата процедура по получаване на българско гражданство изисква промяна в най-малко три закона“, отбеляза вицепрезидентът Илияна Йотова. „Българският документ за самоличност не е достатъчен да бъдеш пълноценен български гражданин. Българското самосъзнание, съхранявано и предавано на поколенията, доброто владеене на български език са принципи, които неизменно следвам при даването на български паспорт“, подчерта вицепрезидентът.

В ход е експертната работа по реализацията на една отколешна идея – създаването на Български културен институт, съобщи Йотова. С негова помощ ще се решават голяма част от трудностите пред българите в чужбина – от езиковите квалификации до лекторатите по български език, от разпространението на българската култура до бизнес контактите./dnevnik.bg/

No comments yet... Be the first to leave a reply!