Знаме на Илинденско- Преображенското въстание

Илинденско-Преображенското въстание представлява венецът на българското националноосвободително и обединително движение. Причините, многократно изброени от различни историци, са най-вече в броя на въстаниците (над 26 000), в чисто географския  мащаб на революционната борба, както и във факта, че участие вземат и етноси различни от българския – власи и гърци, които участват във временното правителство на Крушевската република.

Gotse Delchev -nar. biblioteka

Гоце Делчев

Всичко започва, когато на Солунския конгрес на ВМОРО (2-4 януари 1903г.) се стига до решение за организиране на въстание в Македония и Одринско. На конгреса не присъстват по различни причини Гоце Делчев, Дамян Груев, Пере Тошев и др. от всепризнатите водачи на Организацията. В тяхно отсъствие, представителят на безспорно най-подготвеният окръг- Битолският-  Анастас Лозанчев, с помощта на Иван Гарванов, успява да убеди делегатите в необходимостта от въстание. Решението е осъдено от отсъстващите водачи. По думите на Гоце Делчев „ …лошо бихме се отплатили на България за многобройните жертви подир нас, ако искаме да я вкараме боса в огъня!“, визирайки надеждата, че България би изпратила подкрепа на въстаниците. Отсъстващите войводи обаче правят компромис и се съгласяват с решението за организиране на въстание. Причините са няколко: започналата вече подготовка сред населението, както и ситуацията в Македония и Одринско към 1903г.- напрежението между българите и османската полиция и армия ескалира, увеличава се  броят  четници на ВМОРО, вследствие на турски престъпления срещу българи,  сблъсъците из планинските части на Македония между четите на Организацията и турската полиция са ежедневие , организират се множество атентати.

Тактиката на бъдещите революционни действия също е резултат от компромисно решение. Приема се въстанически действия да се водят само в най-подготвените райони, а в останалите части на Македония и Одринско да се предприемат силни четнически действия.

В подготовката на въстанието се включват освен дейци на ВМОРО и местни жители, така и български офицери от Княжеството, бивши дейци на Върховния македоно-одрински комитет (ВМОК), който реално се разпада след Горноджумайското въстание от 1902г. Въпреки несъмнено по-добрата подготовка в сравнение с други български въстания, не може да се скрие, че някои райони не са готови за едно въстание от такъв мащаб. Както споделя един от ръководителите на ВМОРО Дамян Груев: „считах за безумно да се премълчава, че някои райони никак не са подготвени и че няма да вземат участие“. Въпреки това, събитията вече са заели своя ход, в периода преди въстанието броят на сраженията вече надхвърля 86, създава се усещането, че то вече е започнало.

Вътрешността на взривената и изгорялата „Отоман банк“

Вътрешността на взривената и изгорялата „Отоман банк“

Две събития се явяват своеобразни ускорители на въстанието и неговата окончателна подготовка. Първото от тях – Солунските атентати от края на април 1903г. В Солун са взривени френският кораб „Гвадалкивир“ (28/15 април), на следващия ден тръбопровода за светлинен газ също е взривен, а вечерта е белязана от най-големия удар- срещу „Банк Отоман“. Сражения между турската полиция и станалите известни като „гемиджиите“, сред които Йордан Попйорданов-Орце, Павел Шатев, Константин Кирков и др., се водят до зори. Резултатът е засилени репресии срещу българското население във Велес (откъде са повечето от атентаторите), а в отговор четите на ВМОРО увеличават своят активност в района.

Съдбоносно като че ли за историята на ВМОРО е загубата на най-изтъкнатите водачи на организацията в най-важните моменти.  На 4 май/ 21 април, на път за конгреса на Серския революционен окръг, край с. Баница е убит Гоце Делчев, заедно с още няколко четници и войводата Димитър Гущанов. Събитията са подробно описани от поета Пейо Яворов, който е част от четата на Делчев, но успява да се спаси от организираната засада.

Въпреки неблагоприятната обстановка водачите на ВМОРО решават да се заемат с последните приготовления около организирането на въстанието, като проведат конгреси из Македония и Одринско.

В Македония такъв конгрес се състои в Смилево от 30.04. до 07.05/ 17-24. 04 1903г. Това е конгресът на най-подготвения, Битолски революционен окръг. Председател е завърналият се от затвора в Подрумкале Дамян Груев, . Мъдростта и решимостта на най-близкия съратник на Делчев вдъхват нов кураж на въстаниците. Избран е главен щаб с членове Дамян Груев, Борис Сарафов и Анастас Лозанчев. На 14/1 юли при с. Буф, Леринско се взема решение въстанието да избухне на празника Илинден.

На 11.07/28.06.1903г. се провежда конгрес в местността „Петрова нива“, Странджа. На този конгрес Одринския революционен окръг определя районите, в които ще се водят масови въстанически действия и се избира Главно боево тяло в състав Михаил Герджиков, Лазар Маджаров и Стамат Икономов. Въстаническите действия трябва да започнат след обявяването на въстанието в Битолско, за дата е избран празникът Преображение Господне.

Дамян Груев

Дамян Груев

Заради смъртта на Гоце Делчев конгресът на Серския революционен окръг е отложен и се свиква едва на 2.09/20.08.- когато въстанието в Битолско и Одринско е към своя край. Решено е да се организират главно четнически действия и подривни акции. В ръководното боево тяло влизат Димитър Стефанов, Александър Радославов и Симеон Витанов.

В Скопския, Солунския и Струмишкия окръг не са свикани конгреси. Решено е действията на местните комитети да се съобразени с общото развитие на въстанието.

Въстанието избухва по план на 2 август/20 юли, когато населението на Битолския революционен окръг се вдига. Най-ярко проявление на въстаническите действия тук представлява превърналата се в светъл идеал за поколения в Македония Крушевска република, прокламирана от „Горското началство“, начело с учителя Никола Карев. Сформираното временно правителство действа на принципа на равното представителство между българи, власи и гъркомани.

Въстанически действия започват близо до Валовища, където действа прочутият Йордан Силянов-Пиперката и в Долна Преспа, начело със Слави Арсов. Въстанието се разраства особено в Костурско, където водачи са Васил Чекаларов, Митре Влаха и Лазар Поптрайков.

Чети излизат в Леринско- Георги Попхристов, Охридско- Лука Групчев, Прилепско- Гьорче Петров, въстават част от селата в Кичевско, начело с Пере Тошев и Лука Джеров.

В разгара на сраженията в Битолско, на оръжие се вдига и Одринският окръг (19 август/6 август). Водачи тук са изтъкнатите войводи Михаил Герджиков и Кръстьо Българията, които изграждат комитетската мрежа на ВМОРО в Одринска Тракия, заедно със Стамат Икономов и Лазар Маджаров. Решено е да се извърши обединена атака на Малко Търново, която обаче не успява. Въпреки това, освободени са много от малкотърновските села, след което падат Царево и Ахтопол. На овладяната територия се образува Странджанската комуна.

В Странджа е сформирана специална въстаническа част, наречена „Смъртната чета“. Впоследствие са организирани множество смъртни дружини състояше се от най-опитните и верните съзаклятници на Организацията. Смъртните дружини представляват елитната войска на въстанието.

Рачо Петров

Рачо Петров

Събитията предполагат реакция на Княжество България, което вече граничи с въстанически територии, но за военна подкрепа моментът е твърде неподходящ. Великите сили многократно предупреждават правителството на Рачо Петров за негативните последици при евентуална намесата на България.

На 27/14 септември в Серско започват да действат четите на Атанас Тешовски и Стоян Филипов, четниците на Михаил Чаков, Никола Пазарджиклията нападат Кремен и Обидим. В Демирхисарско акции осъществяват Любомир Стоенчов и Илия Кърчовалията. В Мелник излизат четите на Яне Сандански и Йордан Стоянов. Най-мащабни са акциите в Разложко, където в отговор башибозукът извършва истинска сеч над населението. Тактическото значение на Серския окръг се оказва безценно- там са задържани 15 хил. османски войници заради постоянните и непредвидими действия на четите.

Османското правителство предприема сериозни мерки срещу въстаниците, въпреки първоначалната изненада от избухването на въстанието. Армия от около 80 000 начело с Назър паша навлиза в Македония и предприема офанзива срещу Битолския окръг. Седалището на Главния щаб, Смилево, е нападнато от 10 000 корпус, който смазва въстанието в целия район.

Крушовската република е ликвидирана след упорити боеве срещу 18 000 османска армия. Най-продължителното сражение се води на „Мечкин камен“, където легендарният Питу Гули заедно с още 300 души удържа позицията почти цял ден.

Въстанието е потушено в Долна Преспа и Демирхисарско до края на месец септември, въпреки упоритата съпротива на Борис Сарафов край с. Боища, където се бият около 1000 въстаници. Различно се развиват нещата в Костурско, където силите на Васил Чекаларов застрашават самия Костур, въпреки пристигането на редовната армия. В Костурско въстанието е потушено едва към края на октомври, а разбиването на въстаническите части там предопределя и потушаването на революционните огнища в Леринско, Охридско и Кичевско.

В Одринско настъпва 40 000на армия. Османските войскови части осъществяват планомерно настъпление срещу въстаниците.Тук е извършен морски десант в гърба на четите.Така въстаниците са нападнати от две страни и след множество неравни боеве четите са разбити и турците се нахвърлят върху населението.

В Серския революционен окръг пристигат и бивши върховистки чети. Водят се кръвопролитни сражения. В самия Разлог четниците и местните въстаници се сражават с нечувана храброст и дават много жертви.След ожесточена борба е запалена и Белица.

Участници в Илинденско- Преображенското въстание

Участници в Илинденско- Преображенското въстание

Равносметката от въстанието е близо тримесечна борба, смазана с нечувана жестокост и насилия. Както споделя Дамян Груев: „Първият ден( след разгрома на Смилево) някои жени и деца, застигнати, са били избити, па и изнасилваниВлизат си в селото, което беше изгоряло.“ В кланетата се включват сръбски и гръцки чети.  Според данните на Мемоара на ВМОРО до Великите сили от 1904г., в Битолския и Одринския вилаети срещу 25 000 въстаници е хвърлена 300 000 войска.

В сраженията загиват близо 1000 въстаници, опожарени са 201 села, убити са 4696 души от мирното население, а нов бежански поток от над 30 000 тръгва към България.

Външната реакция не закъснява. В Княжество България се създава Благодетелна комисия начело с проф. Д. Агура, която се заема с положението на бежанците, проф. Л. Милетич и проф. Ив. Георгов от Софийския университет предприемат обиколка из Европа с настояване за реформи във въстаналите вилаети, дарение за бежанците прави и майката на княз Фердинанд, княгиня Клементина, Народното събрание гласува кредит от 500 милиона лева за подпомагане на бежанците.

Джеймс Баучер

Джеймс Баучер

Особено силен е отзвукът в Русия, където се събират помощи за пострадалите. Във Великобритания ирландският журналист и кореспондент на в. Таймс, Джеймс Баучър, представя пред английското обществено мнение каузата на въстаниците и жестокостите на османските власти, а в Лондон дори се създава Балкански комитет, чийто де факто лидер е Ноел Бъкстон, който организира мисия в Македония за подпомагане на пострадалите. Във Франция широката общественост осъжда действията на османските власти. Хора като Жан Жорес, Виктор Берар и Мишел Беров се изказват в защита на македонското и одринското население. В САЩ въстанието се приема като резултат от Берлинския договор.

В крайна сметка Илинденско-Преображенското въстание не успява да постигне своите цели. Приетите реформи (т. нар. Мюрцщегски реформи) реално не са приложени, Организацията е застрашена от ново разцепление, сръбската и гръцката пропаганда си отварят път за по-стабилни позиции в поробените вилаети. Въпреки това въстаниците показват, че българите напълно са узрели за борба срещу една империя и действията им не са хаотични или необмислени. Тактиката на последователно избухване на въстанието в различните окръзи успява да хвърли в объркване османската армия, чиито части от Мала Азия нямат боен опит в планинските райони на Македония и Одринско. Същевременно помощта, оказана от български офицери е безценна. С военния си опит те допринасят за много от въстаническите успехи и оцеляването на голяма част от четниците.

Както посочихме по-горе, избухването на въстанието се оказва неизбежно. Това е отбелязано отново от Дамян Груев, който често е сменял позицията си по необходимостта от организиране на въстание: „Не вярвахме, че турците ще се решат да прибягнат до такава жестокост- съвсем да разорят населението”, описвайки икономическото положение в Македония и непосилните за населението данъци и такси. Последвалото възстановяване на ВМОРО и засилване на борбата обаче показва решимостта за свобода на населението от Охрид до Одрин, което с традиционни и нови средства продължава да мечтае и работи за своята свобода, защото както гласи девизът на въстанието: „Хиляди пъти по-добре смърт, отколкото скотски живот!“/bulgarianhistory.org/

No comments yet... Be the first to leave a reply!