18193819_2128908977335650_4679635128100764812_n               Полковник Антон Дяков – командир на 19-ти пехотен Шуменски полк, герой от Тутраканската епопея, загинал в боевете с руските войски в Добруджа през 1916г.

              На 13.09.1916г. на линията Апта атъ – Деведжикьой 4-та пехотна Преславска дивизия влиза в бой с руската 61-ва дивизия, подкрепена от сръбски части. Дивизията ни настъпва в две колони срещу руските позиции.
Срещу Деведжикьой, отбранявано от руски части настъпва 47-и пехотен полк, а зад него във втора линия действа 19-ти пехотен Шуменски полк, който още не се е възстановил от загубите при завземането на Тутракан, където овладява два румънски форта.
Противникът оказва упорита съпротива. Налага се да бъдат полагани върховни усилия за сломяването му.
47-и пехотен полк е обстрелян от силен пехотен, артилерийски и картечен огън и временно спира атаките си. По заповед на бригадния командир полк. Хараламби Кметов и полк. Антон Дяков повежда 19-ти Шуменски полк в помощ на 47-и пехотен полк, но също попада под силния огън на противника и е тежко ранен от граната.
На 14.09.1916г. при Апта атъ – Деведжикьой руснаците окончателно са разгромени и остатъците им се оттеглят безредно на североизток. Пленени са 6 офицери и 50 войници от 242-ри руски полк на 61-ва руска дивизия. Шуменци обаче скърбят, защото полк. А. Дяков умира от раните си и е погребан в Добричкото военно гробище.
„Бащата на полка убит! Тая черна вест се понесе от верига на верига. Цялата човешка маса изтръпна болестно. Смъртта на командира беше същинска бойна тръба за борба на смърт или победа.“ Така в. сп. „Отечество“, книжка 22 от 1917 г., е описана гибелта на големия българин и родолюбец полковник Антон Дяков. Щабът скрива гибелта му от войниците, защото те го обожават. А когато разкриват тайната, заедно с офицерите събират средства, за да му построят паметник в Топчии, Разградско. Барелефът е открит тържествено през 1928г.

ПОЛКОВНИК АНТОН ДЯКОВ ДЯКОВ
Роден: 11.09.1864г. в Карнобат.
Образование: 8 „регентски“ випуск на ВНВУ в София (1887), Стрелковата школа в Санкт Петербург, Русия
Военна служба:
11.1885 – участник в Сръбско-българската война.
? – 24-ти пехотен Черноморски полк в Бургас;
? – 6-ти резервен полк;
1908 – Интендант на 19-ти пехотен Шуменски полк;
05.10.1912 – 17.05.1913 – Командир на 4-та дружина на 19-ти пехотен Шуменски полк в Балканската война. Сражава се в Тракия с 4-та Преславска дивизия.
1913 – участник в Междусъюзническата война;
1915? – 09.1916 – Командир на 19-ти пехотен Шуменски полк
05 – 06.1916 – Командва 19-ти пехотен полк в атаката на Тутраканската крепост. Превзема фортове № 6 и № 5;
12.98.1816 – преминава в преследване на отстъпващите руско-румънски войски.
13.09.1916 – Води бой на линията Апта Атъ – Деведжикьой.
тежко ранен при село Деведжикьой (дн. село Добрин).
Офицерски звания:
27.04.1887 – подпоручик;
18.05.1890 – поручик;
01.01.1895 – капитан;
01.01.1906 – майор;
? – подполковник;
? – полковник.
Умира: Тежко ранен на 13.09.1916г. и умира на 16.09.1916г. Погребан в Добричкото военно гробище.
Др. биографични данни: Полковник Дяков оставя името си на село Полковник Дяково в община Крушари, Добричка област. Негова паметната плоча се намира на една от стените на читалище “Светлина“ в центъра на село Полковник Дяково. Открита е на 9.09.1974г.
Негов син е Борис Антонов Дяков – юрист и дипломат, а внук – оперният певец Антон Борисов Дяков, роден през 1934г., прогонен от комунистическа България и живял в чужбина в продължение на цели 30-години в принудително изгнание, починал през 2016г., век след смъртта на своя знаменит дядо.

Aжтор :  Янко Гочевъ / Фейсбук

No comments yet... Be the first to leave a reply!