Георги Касчиев

Георги Касчиев

Сеизмични размисли или може ли България да изчезне дори и без война?

Д-р Георги Касчиев

На 7 юни т.г. Народното Събрание дружно прие решение за възобновяване действията за рестартиране на проекта АЕЦ Белене, а на 29 юни Правителството прие аналогично Решение No 447. Съгласно тези решения Министър Петкова трябваше до 31 октомври да разработи и представи процедура за избор на стратегически инвеститор и да предложи възможности за структурирането на проекта.
Вече е ноември, а решенията на МС и на НС все още не са изпълнени.

Предупрежденията

Дали пък някой не се е стреснал от предупреждението, което ни бе изпратено чрез земетресението, станало на 28 октомври т.г. във Вранча, Румъния. То бе с магнитуд 5,8 по Рихтер и разтърси крайдунавските градове. Както се казва – дано, ама надали! Защото Министър Петкова вече уведоми депутатите, че „оставали малки детайли“! Навярно формулирани при последното й посещение в Москва.
Всъщност не за първи път природата отправя предупреждения за сеизмичния риск на площадка Белене, точно когато се подготвят решения, свързани с рестарт на проекта.
Например на 25 април 2009 год. земетресение във Вранча с магнитуд 5,3 т разтърси Русе, Добрич, Плевен, Свищов, Белене, Варна, Шумен и други населени места. Точно преди това НЕК обяви, че търси нови партньори в проекта и заеми за него.
През есента на 2004 год., след неуспешен първи опит, НЕК отново обяви конкурс за избор на технически и финансови консултанти за проекта. На 27 октомври стана земетресение с магнитуд около 5,5, с епицентър пак във Вранча. То бе усетено в цялата страна, с изключение на областите Благоевград и Кюстендил. Нанесени  бяха щети на сгради в Силистра, Разградска област, Русе, Плевен и други.
Тези земетресения събудиха кошмарните спомени за катастрофалното земетресение на 4 март 1977 год. във Вранча с магнитуд 7,4 по Рихтер. Жертвите в Румъния общо са над 1600 души, като само в Букурещ са около 1200. Трусът е усетен в цяла България и нанася много щети най-вече в населените места край река Дунав. В град Свищов, който е на около 10 км от площадка Белене, загиват 120 души и около 140 са ранени. Разрушени са 355 къщи и  жилищни сгради, а 463 са силно повредени. Съборени са 5 училища, 21 административни и някои промишлени сгради. Трусът е с такава сила, че огъва ж.п. релси на пристанището на комбинат Свилоза.

zemetresenie_svistov.jpg

Една от разрушените сгради в Свищов

Набира сила и европейска петиция срещу рестарта на АЕЦ Белене. Тя е инициирана от депутати от Европейския Парламент точно заради сеизмичния риск на площадката. Управляващите едва ли са се разтревожили … е поне засега, докато не усетят жегата зад ъгъла, както се казваше в един популярен филм.

Преглед на изследванията на сеизмичния риск за площадка Белене

Земетресението от 4 март 1977 год. във Вранча изиграва ключова роля за преоценка на сеизмичния риск на площадка Белене. Изследванията сочат, че през последните 10 века в огнище Вранча са станали 21 земетресения с магнитуд над 7 по Рихтер (последното на 30 август 1986 с магнитуд 7,9) - средно веднъж на 50 години. Това означава, че през 60 годишната работа на АЕЦ Белене (ако бъде построена) с голяма степен на вероятност ще има разрушително земетресение във Вранча, което може да доведе до тежка авария, подобна на тези във Фукушима.
Площадка Белене е застрашена от още няколко активни сеизмични огнища, като Горна Оряховица, Шабла и други. Много хора помнят катастрофалното земетресение на 7 декември 1986 год. в горнооряховската зона, което почти напълно разрушава град Стражица. Известни са и други – например на 31 март 1901 год. в района на Шабла и Калиакра стават две земетресения с магнитуд 7,2 и 7,1 по Рихтер, на 14 октомври 1892  год. в района на град Дулово става разрушително земетресение и т.н.
Създадена е карта на България, която показва най-силно пострадалите райони от най-мощните земетресения през последните хиляда години. Районите, където сеизмичното въздействие е най-голямо, са оцветени в червено. На нея съм нанесъл местоположението на АЕЦ Козлодуй и на площадка Белене. Ясно се вижда, че

районът Белене – Свищов попада в най-засегнатата област,

а площадката на АЕЦ Козлодуй е извън нея.

karta_seizmichnost.jpg

Источник: Observations and monitoring of the seismicity in Bulgaria, R. Glavcheva, E. Botev, B. Rangelov  – Geophysical Institute, BAS CSEM/EMSC Newsletter, April 2003

В запазено писмо (виж прикачения файл, б.р.) на Централна лаборатория по висша геодезия към БАН от 1984 год. до тогавашната корпорация Енергетика буквално е написано следното: „В света са построени над 400 и се строят над 300 АЕЦ, но нито една от тях не се намира в такава сложна сеизмична обстановка като АЕЦ Белене“. По-нататък в писмото се посочва: „Сеизмичността на АЕЦ Белене е обсъждана 11 пъти пред различни групи съветски специалисти … Въпреки това през юни 1983 год. съветската страна предложи да се изостави площадка АЕЦ Белене и да се търси нова площадка“. Тогава (както и сега) с мотива „да не загубим изразходваните вече средства (над 18 млн лв към 1983 год.)“, управляващите решават да продължат изграждането на АЕЦ Белене.
Разработени са и са осъществени инженерни решения за намаляване опасността от вторични деформации на конструкциите при сеизмично въздействие. За тази цел слабите почвени слоеве под главните корпуси са изгребани и са заменени с максимално уплътнена „възглавница“ от баластра и пясък с височина над 10 м. Тя е защитена от навлизане на вода, като около нея са изградени водонепропускливи завеси с дълбочина около 18 м и с обща дължина около 2800 м. Фундаментът на реакторното здание стъпва върху баластровата възглавница на около 6,6 м под повърхността, като около него са направени дренажни системи за отвеждане на дъждовната вода.
Тези инженерни решения впоследствие обаче са дискредитирани. Това става след есента на 2009 год. когато реакторното здание на първи блок е премахнато. С мотива да не се повреди баластровата възглавница от НЕК и консултантите са усвоени над 200 млн лв за разрушаване чрез най-скъпата технология – рязане с диамантени въжета. След успешното усвояване на огромните средства обаче не се предприема нищо и образуваната огромна яма се запълва с вода. Образува се прословутият „гьол“, който премиерът Борисов с изумление открива през март 2010 год. и го нарича „висша форма на корупция.

belene_borisov.jpg

Премиерът Борисов пред „гьола“

В резултат на престъпната смесицата от некомпетентност и безотговорност баластровата възглавница, която проектанти и строители са се постарали да запазят от проникване на вода, е наводнена и остава под вода дълго време. Към пролетта на 2010 год. над нея вече има хиляди тонове вода, която цяла зима многократно е изпитвала цикли замръзване-размръзване. Последиците от това върху пътища и други структури са добре известни. Напълно вероятно е в баластровата възглавница да са се образували дефекти и тя вече да не може да изпълни проектните си функции. Никой обаче не се интересува от този проблем и не желае да изследва състоянието на баластровата възглавница. След време (няма публична информация кога е станало това) образуваната яма е засипана със земна маса и се показва в този вид.
През 1990 год. екип учени от БАН и други организации, между които и моя милост, извършва комплексно изследване на проекта АЕЦ Белене. Всички са с имената си, резултатите са изложени на 412 страници. За разлика от сега тогава БАН все още е наистина независима научна институция и публикува резултатите в отделна книга (т.н. Бяла книга на БАН за АЕЦ Белене). Частта сеизмичност на площадката е разработена от 12 учени, начело с член кор. М. Минков. Установява се непълнота на изходната документация, че площадката няма резерви (запаси) за сеизмична сигурност, съществуват непредвидими последици и значителна неопределеност относно отражението на бъдещи сеизмични въздействия върху централата (стр.399). Общото заключение е (стр. 408-409): „Проучванията и изследванията като цяло водят до извода, че от енергийна, икономическа, техническа, сеизмична, екологична и социална гледна точка строителството на АЕЦ „Белене“ е недостатъчно обосновано или неприемливо“. Това изследване бе в основата на решението на Правителството за

замразяване на проекта

През последното десетилетие на миналия век се развиват няколко мащабни проекта за изследване и унифициране на сеизмичния риск в Европа. През 2003 год. Европейската Сеизмологична Комисия (European Seismological Commission) публикува резултатите от проекта SESAME, изразени чрез подробна карта на сеизмичния риск в Европа и Средиземноморието (http://www.esc-web.org/esc-outputs.html). Изследването е базирано на добре документирани земетресения, станали през последните 475 години и на унифицирани подходи и методи. Степента на сеизмичния риск (вероятността за земетресение през следващите 50 години) е показана нагледно в 8 степени, оцветени в различен цвят. Тъй като картата обхваща огромна територия показвам само частта за България и Румъния, на която съм нанесъл местоположението на АЕЦ Козлодуй, АЕЦ Чернавода в Румъния и площадка Белене.

karta_seizmichnost1.jpg

От нея ясно се вижда, че АЕЦ Козлодуй и АЕЦ Чернавода са в области с нисък сеизмичен риск. Площадка Белене обаче е в зона със средна, клоняща към висока сеизмична заплаха, най-вече заради двете активни огнища – от север Вранча, а от юг Горна Оряховица. Следва да се има предвид, че ако се отчетат земетресенията станали по назад във времето, сеизмичният риск за Белене ще е още по-висок.
Резултатите от това авторитетно международно изследване напълно опровергават твърденията на апологетите на проекта, вкл. Министър Петкова, която казва на българите да са спокойни, защото в Белене нямало никакъв сеизмичен риск.

Какво казват (и какво не казват) тези които твърдят, че няма сеизмичен риск за Белене

Към 2003 год. се стига до заключение, че под площадка Белене и в близост няма активни сеизмични огнища. На тази основа привържениците на проекта, повечето от които нямат съответна образователна основа и опит в оценката на ядрените рискове като Министър Петкова твърдят, че щом под площадката няма активно огнище значи сеизмичният риск е нисък. Това е нагледен пример за манипулация, тъй като се пренебрегва реалната заплаха от съществуващите сеизмични огнища.
Не липсват и други напълно лъжливи и манипулативни твърдения. Например през 2006 год. най-сетне е завършено изграждането на мрежа от три сеизмични станции около площадка Белене. На 23 ноември 2007 год. в официално съобщение НЕК информира, че „площадка  Белене е разположена в една от най-спокойните от сеизмична гледна точка територии на България“. Цитира се изследване на Геофизичния институт на БАН, направено обаче за период само от една година въз основа на данни от локалната сеизмична мрежа (1 ноември 2006 –31 октомври 2007 год.). От този кратък период, когато не е имало земетресения във Вранча, НЕК прави неверни и манипулативни генерални обобщения. Става ясно, че за НЕК не е имало никакво земетресение през март 1977 год. и че в Свищов не са се срутили сгради и не са загинали 120 души. Излиза, че и Бялата книга на БАН също никога не е излизала.
Други апологети на проекта твърдят уверено, че имало някакви нови изследвания, които доказвали, че площадката е безопасна в сеизмично отношение, но не казват кои са те и кой ги е направил.
Никой не споменава за предложението от 1983 год. на руската страна да се изостави площадката, нито за изводите в Бялата книга на БАН от 1990 год., нито за резултатите от най-авторитетното международно изследване по проекта SESAME, публикувани през 2003 год.
Твърди се, че в проекта за АЕЦ Белене всичко било предвидено чрез подходящи решения. Никой обаче не коментира наводняването на баластровата възглавница под главните корпуси и вероятните негативни последици.
Не се коментира и друг рисков фактор, обусловен от това, че формата и площта на основата на реакторното здание на новия проект е различна от стария. По тази причина главният корпус частично ще стъпи върху участък извън антисеизмичната възглавница, който ще е с различни свойства от възглавницата. Така строителната конструкция ще изпитва различни динамични натоварвания при сеизмично въздействие, които могат до доведат до повреждането й.
В последна сметка нежеланието да се вземат предвид тези и други фактори водят неминуемо до повишен риск от тежка авария при разрушително земетресение, последиците от което бяха ясно демонстрирани след авариите в АЕЦ Фукушима.

Решенията

През 1991 год. Правителството взема решение за прекратяване на проекта, вкл. поради сеизмичния риск на площадката.
На 2 април 2002 год., без никакви анализи и обсъждания, тогавашният премиер г-н Сакскобурготски на конгрес на своята партия обявява едноличното си решение да възобнови изграждането на АЕЦ Белене.
На 28 март 2012 год. Правителството взема Решение за прекратяване изграждането на АЕЦ Белене. На заседанието Премиерът Бойко Борисов излага много аргументи, между които: “Освен това на всички, които говорят, че няма опасност от земетресение, няма опасност от еди какво си, има доклади на БАН, има и други доклади и аз лично си го спомням земетресението от Вранча. Дори бих казал, че най-технологичната нация, японската не можа да предвиди какво може да се случи, дори и те. Вие видяхте, че в Япония стотици милиарди са загубите. Просто България няма да я има на картата.“
На следващия ден Народното Събрание гласува Решение с което подкрепя действията на Правителството. В него депутатите са написали, че „споделят опасенията за сеизмичния риск на площадката, особено след авариите във Фукушима“.
Още при избирането й за министър на 4 май 2017 год. г-жа Петкова заяви: „На преден план остава довършването на АЕЦ Белене по най-добрия начин“, очевидно изпълнявайки определена политика. Оттогава тя системно и целенасочено манипулира обществото и политиците с неверни твърдения за това как скоро сме щели да затваряме ТЕЦ-овете, как потреблението на електроенергия щяло да нарасне значително, колко безопасна ще е АЕЦ Белене, как докладът на БАН бил доказал, че тя ще е крайно нужна на страната и региона и т.н. Логично, през юни т.г. бяха взети решения за рестарт на проекта.

Управляващите обаче не могат да обяснят защо взеха точно обратното решение, след като преди 6 години са смятали, че има сеизмичен риск за площадка Белене. Тази заплаха не е нова и не е нещо, което зависи от тях, тя съществува и няма как да изчезне. Премълчаването й не е ли безотговорно и противодържавно поведение и проява на ядрен авантюризъм, под фалшивия предлог да не загубим милиардите, които са „усвоени“ досега? И да строим нещо , което не е нужно и което би произвеждало много скъпа електроенергия, за която няма да има пазар.
Ако тази централа заработи и стане мощно земетресение във Вранча – тогава, както казва г-н Бойко Борисов, може цяла България да изчезне от картата. И ако не цяла България, то поне голяма част от северната й половина, както и части от Румъния, като загубите ще са стотици милиарди евро. Катастрофа, като след локална война.

Няма да коментирам защо представителите на народа от всички партии се обединиха в нов Отечествен фронт за възобновяване на проекта АЕЦ Белене. Или защо никой не пита госпожа Петкова, защо след като стана министър на енергетиката през 2014 год. е прекратила изпращането на отработеното гориво на АЕЦ Козлодуй за преработка, с което грубо и безцеремонно нарушава всички принципи и цели на приетата от Правителството Стратегия по този въпрос и вкарва страната в ядрено тресавище./faktor.bg/

Прикачени файлове

No comments yet... Be the first to leave a reply!