Сн. lostbulgaria.com

Сн. lostbulgaria.com

На 31 август 1924 г. в местността Равна бука край пиринското село Сугарево е застрелян ръководителят на ВМРО Тодор Александров, наричан Старио въпреки неговите 43 г. Макар че физическите убийци са наказани много скоро от организацията, все още няма ясен отговор на въпроса кой е истинският подбудител. Убийството слага начало на поредния разкол в македонското освободително движение и води до практическо ликвидиране на по-голямата част от дейците на така наречената левица

.История на убийството

На 30 август 1924 г. към 22 часа вечерта Тодор Александров и генерал Александър Протогеров потеглят за конгреса на Серския революционен окръг в местността Лопово в Пирин. Те вземат двамата телохранители Панзо Зафиров и Христо Балвански. Групата пристига в Горна Джумая към 3 часа през нощта на 31 август и се прехвърлят в другата кола, която е изпратена да ги посрещне. В нея обаче вече има двама куриери, така че има място само за единия от телохранителите – Панзо Зафиров. Христо Балвански остава в града, което му спасява живота.

Към 6 часа сутринта на 31 август вторият автомобил стоварва Александров и Протогеров на шосето за Мелник при моста на Горносушицката река. Там ги чакат войводите Щерю Влахов и Динчо Вретенаров с още двама души – Динчо Сугарски и Динчо Балкански. Двамата са четници на Алеко Василев и куриери на делегатите на Серския окръжен конгрес. Войводите не са подбрани случайно: Те са в лоши отношения със зетя на Александров – Михаил Монев и се страхуват, че Старио скоро ще ги накаже.

Групата продължава на коне из Пирин, като спира за кратка почивка в село Горна Сушица. Към 11 часа тръгват отново през планината, към 14 часа спират и обядват. Към 15 часа спират в малка долчинка, за да починат те и конете им. Докато разговаря с Протогеров, Тодор Александров е застрелян в гръб от Влахов и Вретенаров, а куриерът Динчо Балкански убива телохранителя му Панзо Зафиров.

Генерал Протогеров побягва към гората, но никой не го гони. За него няма заповед да бъде убит. С това върху него пада тежкото подозрение, което и до днес не е разсеяно, за негово участие в заговора.

Труповете са заровени набързо с шума.

Със смъртта на Тодор Александров югославското правителство си спестява 100 000 динара – такава награда е определило за главата му. Сега я получава безплатно.

Последици

Протогеров прави опит да организира погребение и на 3 септември от София са повикани с телеграма секретарят на Александров – Иван (Ванче) Михайлов, зет му Михаил Монев и още няколко приближени. Телеграмата е подписана от Илия и Миле – псевдонимите Александров и Протогеров. Изключително подозрителен, Иван Михайлов тръгва чак след втората покана. Той надушва, че се е случило нещо лошо. Едва след като пристигат им казват, че Александров е убит, а виновниците още не са заловени.

Така три дни след убийството им, Александров и телохранителят му са погребани до параклиса „Свети Илия“ в планината над Сугарево. На погребението присъстват и Алеко Василев и подполковник Георги Атанасов.

Макар да ги подозира като организатори на убийството, Михайлов е изключително прикрит. Той веднага планира ответен удар и на 14 септември са ликвидирани както подстрекателите Алеко Василев и подполковник Георги Атанасов, така и редица представители на левицата по време на така наречените Горноджумайски събития.

Ден по-късно са убити и извършителите на убийството Щерьо Влахов и Динчо Вретенаров. Убийствата в областта продължават три месеца. Ванче Михайлов успява да се разправи с всичките си противници.

Версиите за убийството тръгват от лична вражда на Щерю Влахов, през общи политически интереси на генерал Протогеров, Алеко Василев и подполковник Атанасов, до неудобността на Александров за правителството на Александър Цанков след подписването на Майския манифест.

Според показанията на Денчо Сугарски, Александър Протогеров, Атанас Джолев и Перо Шанданов, Щерю Влахов убива Тодор Александров заради личната им вражда. Щефан Трьобст изказва мнение, че зад убийството на Тодор Александров стои Иван Михайлов, а Александър Цанков в спомените си заключава, че убийството е резултат от вътрешните борби във ВМРО.

Широко разпространен факт е, че Тодор Александров е в лична вражда с Алеко Василев и Георги Атанасов, като подготвя процес срещу тях на предстоящия конгрес, на който да бъде официализирано бъдещото им изключване от организацията. Те двамата са запознати с тези му намерения, а също така че мнозинството делегати са на страната на Александров, което вероятно ги е провокирало да го отстранят.

Решението Александър Протогеров да не бъде убит е продиктувано от факта, че той самият в този момент е в лоши отношения с Александров. Щерю Влахов и Динчо Вретенаров изпращат писмо на Серския конгрес, в което заявяват: „Убихме Тодор, понеже той искаше нас да убие, както уби нашите достойни другари Стефо, Сърцето и др. Готови сме да се явим пред един конгрес да отговаряме“. По-късно са намерени писма, които двамата са изпратили на Алеко Василев веднага след убийството на Тодор Александров.

Въпреки младостта си Ванче Михайлов (Скромния) още през същата година е избран за член на ЦК на ВМРО, като получава най-много гласове и фактически наследява Тодор Александров. Още четири години той е принуден да работи с ген. Протогеров в ЦК, докато на 7 юли 1928 г. решава, че е дошъл сгодният момент, и нарежда да го убият.

Михайлов става единствен лидер на ВМРО. Под негово ръководство тя окончателно се отказва от четничеството и се превръща в терористична организация. Липсата на масова опора прави възможна забраната й от военния режим, дошъл на власт на 19 май 1934 г. Така въпреки няколкото перфектни атентата ВМРО само след няколко години слиза от българската историческа сцена.

No comments yet... Be the first to leave a reply!