Снимка diagnoza.net

Снимка diagnoza.net

Президентът на Русия Владимир Путин направи сериозна стратегическа грешка, като наруши международните споразумения, без да получи зелена светлина от Китай. Всяка надежда Москва да намери активен и силен съюзник в сблъсъка си със Запада, вече изглежда обречена, както и възможността за победа на Кремъл в този конфликт.

В крайна сметка Путин разбра грешката си и внимателно благодари на Китай за предполагаемата му подкрепа в речта си след победата в Крим. Външният министър Сергей Лавров заяви, че мненията на Пекин и Москва за конфликта в Украйна съвпадат, но това не беше потвърдено от китайските дипломати, пише Амброуз Еванс-Причард в The Telegraph.

Китай не застана зад Русия в гласуването в Съвета за сигурност на ООН за Крим, така както го направи за Сирия. Вместо това китайският представител многозначително гласува се въздържал се. А от външното министерство на Поднебесната империя заявиха, че уважават независимостта, суверенитета и териториалната цялост на Украйна.

Не знаем какво точно са си казали Си Цзинпин и Барак Обама в Хага тази седмица, но е ясно, че то няма нищо общо с твърденията на Кремъл.

Заместник-съветникът по националната сигурност на САЩ Бен Роудс излезе доволен от преговорите, заявявайки, че Русия вече не може да разчита на подкрепата от своя „традиционен съюзник“.

Това поставя Путин в тежка ситуация. Той не може да се надява да мери мускули със САЩ и ще трябва да отвърне на финансовите санкции със сила, като изпрати войски в Източна Украйна и разбунтува Донбас посредством агенти провокатори.

Разбира се Западът и Китай едва ли ще действат заедно в отговор на агресията на Русия, но и неутралитетът на Пекин е достатъчен.

Москва е уплашена от шистовата революция в САЩ. Досега тя беше само вътрешен феномен, но по всичко изглежда, че Вашингтон се готви да позволи на американските компании да изнасят газ и петрол за цял свят.

В същото време Китай пречупва контрола на Русия върху газовите басейни на Централна Азия системно и безмилостно. Газът на Туркменистан, който трябваше да тече на север по договор с Газпром, сега тече на изток. Президентът Си отиде лично през септември миналата година в бившата съветска република, за да открие нов, дълъг 1 800 км газопровод до Китай, който е вторият по големина в света с капацитета си от 26 трлн. куб. метра годишно.

Това количество е равно на половината от износа на Газпром за Европа. А китайският капитал настъпва и в Казахстан, където компании от Китай вече контролират по-голямата част от енергийната индустрия.

Публикувана в Wikileaks кореспонденция показва безсилието на Москва. През 2010 г. британски дипломат описва ставащото като „китайска търговска колонизация“, при която Русия „болезнено“ отстъпва енергийното си господство над Централна Азия.

А посланикът на Китай в Казахстан предупреждава в друг документ, публикуван от Wikileaks, че сблъсъкът с Русия е неизбежен. Той дори изразява становище относно ролята на САЩ в региона, която помага да се разбие руският монопол.

Докато на глобалната сцена Пекин и Москва изглеждаха близки в последните години, противопоставяйки се доколкото могат на САЩ, то в регионален аспект нещата въобще не стояха така.

Още от времето на Мао, Хрушчов и Културната революция, отношенията между Китай и Русия са меко казано студени. Москва няма никакво доверие на Пекин, както и обратното.

Китайците още не са простили на Русия за превземането на Източен Сибир. Създаването на руската империя става за сметка на китайските търговски постове в Азия.

Китай едва ли ще вземе категорично страна по отношение на кризата в Украйна. Си се състезава с Вашингтон и Русия само му пречи с невъзможните си имперски амбиции.

Путин трябва да е осъзнал до сега, до каква степен е изолиран и обграден от неприятели, но продължава да пази фасадната визия, че действа от позицията на силата.

Дори в Германия, където Ангела Меркел е склонна да прости почти всичко на Москва докато получава евтин газ по Северен поток от Газпром, политиците вече губят търпение.

Осем страни от Европейският съюз вече имат терминали за втечнен природен газ. Още две ще се присъединят към клуба през тази година – Полша и Литва.

Европейските лидери се споразумяха, че в рамките на 90 дни трябва да бъде изготвен план, за да се прекъсне зависимостта от Газпром. На практика вносът на руски газ може да бъдат намален наполовина в рамките на едно десетилетие.

Изтичането на капитали от Русия достигна 70 милиарда долара през първото тримесечие на тази година. Централната банка не можа да защити рублата без затягане на паричната политика, но с вдигането на лихвите потопи икономиката на страната в дълбока рецесия.

Руските банки и компании трябва да рефинансират над 155 млрд. долара външните дългове през следващите дванадесет месеца, при враждебни пазари и рискови премии от над 200 базисни пункта.

Путин със закъснение разбра, че Американската комисия по ценните книжа и фондовите борси е по-страшна от руските танкове T90. Истината е, че въпреки всички приказки за финансова независимост, нито Москва, нито руските компании, могат да спрат да плащат задълженията си, защото това означава да загубят достъп до нови кредити във валута и масово изтегляне на чуждите капитали от Русия. Единствената причина Вашингтон и Брюксел да действат внимателно е, че санкциите срещу всеки един руски олигарх могат да го обрекат на фалит, а с това да донесат загуби и на западните кредитори.

Путин блъфира, но рисковият му залог се оказа прекалено висок. Газовите хранилища на Европа са необичайно пълни. Цената на петрола е на път да падне, тъй като Ирак планира да увеличи добивите и износа до 35-годишен връх. САЩ междувременно търсят начини да предотвратят формирането на големи излишъци от суровината, въпреки че всяка седмица петролните им резерви нарастват с по няколко милиона барела.

Международната агенция по енергетика прогнозира, че глобалното предлагане на петрол ще скочи с 600 000 барела на ден през тази година. А от Deutsche Bank директно заявиха, че очакват пренасищане на пазара на суровината.

Путин обаче се нуждае от цени на сорт Брент близки до 110 долара за барел, за да финансира бюджетните си разходи и то без да се включва цената на анексирането на Крим и последствията от санкциите на Запада.

Бъдещето за Русия изглежда мрачно. Страната се намира в капана на средните доходи. Времето на финансовите излишъци от износа на суровини беше пропиляно с показни прояви като Олимпиадата в Сочи, които заместиха икономическите реформи, създавайки фалшиво усещане за могъщество. Руската индустрия изглежда голяма само на цифри, но реално е ужасно изостанала технологично както от западните, така и от източните си конкуренти, като нейната продукция е напълно неконкуретна на световните пазари.

Путин направи губещ залог в Украйна. Той прие Германия за слаба, а Китай за даденост, анексирайки Крим. Но победата му е пирова. Русия вероятно ще загуби Украйна завинаги, а политиката на Путин обрича страната на политическа и икономическа изолация.

No comments yet... Be the first to leave a reply!