Александър Маринов, политолог, преподавател в СУ, в интервю за предаването „Това е България” на Радио „Фокус”

Снимка: Информационна агенция „Фокус“; Александър Маринов: Правителството на малцинството изпълнява програмата на обществото

 Водещ: След тристранната среща на ГЕРБ, Реформаторският блок и Патриотичният фронт се очертава коалиция на малцинството с по-широка парламентарна подкрепа. В превод и след първите изявление след тази среща, правителството ще е двупартийно, мнозинството – трипартийно. Как ще работи такова правителство на малцинството в съществуващата парламентарна конфигурация? Чрез какви механизми ще се взимат решения? По какви други ще се осъществява контролът? Въпросите са към политолога Александър Маринов.

Г-н Маринов, не сме имали в нашата политическа история такава конфигурация и затова е любопитно как ще просъществува, дори не смеем да питаме колко, но поне как ще просъществува?
Александър Маринов: А, имали сме такава конфигурация, точно такава даже, въпреки че става дума за правителството на проф. Беров. Тогава, обаче най-голямата политическа сила, респективно парламентарна група, която поддържаше правителството, нямаше представител в правителството. Но да кажем това е било по-отдавна. Знаете ли, тези въпроси, които вие набелязахте, те би трябвало да бъдат адресирани към самите партньори, защото това са детайли, но важни детайли, които ще определят и отговора на въпросите: и как ще функционира, и колко време ще функционира? Т.е. въобще ще го бъде ли и каква ще е ползата от него. Със сигурност, това е едно нетрадиционно решение, в смисъл, че създава неясноти, поставя повече въпроси, отколкото решава. Откровено казано, аз не мога да видя по същество, каква е причината да се отиде на този вариант. Ясно е, че има някакви неизяснени неща и непълно разбирателство в средите на мнозинството, което ще подкрепя правителството. А това е най-важното, между другото. Ако няма изрична яснота по програмата на правителството, всички по-нататъшни условности и формалности започват да стават ненадеждни. Ние нямаме информация как ще се решават тези въпроси и затова можем само да гадаем.
Водещ: Вие направихте паралел с правителството на покойния проф. Любен Беров, но известно е, то стана символ, емблема на пълната липса на държавност. Даже имахме един вицепремиер в него, който каза: „Егати държавата, щом аз съм й вицепремиер“. Е, това ли ни чака?
Александър Маринов: Да ви кажа откровено, за доста вицепремиери по-късно също важи това правило, но те даже нямаха доблестта на Нейчо Неев да го кажат. От това правителство насетне сме видели и по-лоши правителства. Аз просто дадох това сравнение, че е имало такъв прецедент. Със сигурност този прецедент не беше добър, защото подобна аморфна конструкция дава възможност върху правителството да влияят други фактори. Това е без съмнение така. Разликата тук е, че все пак министър-председателят ще бъде лидерът на най-голямата политическа сила, който няма в такъв смисъл да е зависим от партийни и непартийни игри.
Водещ: Но правителствата на малцинствата сякаш изпълняват програмата на мнозинството, т.е. на тези, които са в опозиция и го подкрепят. И това е така, защото аргументът е: те, с което не са съгласни, могат във всеки един момент да го свалят. Възможно ли е така да се случи? Или поне – какви са рисковете?
Александър Маринов: Не знам. Това е някакво странно разбиране за правителство на малцинствата. В страните, в които те работят успешно – имам предвид най-вече скандинавските, функционират по-друг начин. Те изпълняват програмата на обществото, а не на мнозинството в парламента. И всъщност, условието да се получи подкрепа от другите политически сили, които съвкупно правят мнозинство, е именно, че правителството на малцинството предлага необходимите решения за важни за обществото проблеми, респективно, поради тази причина, тези политически сили го подкрепят. Така че аз смятам, че за да се укрепи, за да се докаже това правителство, то трябва да се захване с най-важните проблеми на обществото. А дали ще го подкрепят или не, или докога ще го подкрепят другите, това вече е въпрос на тяхната отговорност пред обществото. Наистина, повтарям, това, което предлага правителството на малцинството, е необходимото и доброто за обществото.
Водещ: Как ви изглежда формулата: ГЕРБ плюс Реформаторския блок, подкрепени от Патриотичен фронт и АБВ? Малко огледално се получава на двойки.
Александър Маринов: Не знам дали са на двойки, на тройки, но тази подкрепа би изглеждала убедителна само при едно обстоятелство – ако видим, че програмата, въз основа на която се дава програмата е ясна, хомогенна, обоснована. Иначе подкрепата ще има друг смисъл – да избутаме зимата, защото сега очевидно партиите се страхуват от предсрочни избори. Страхуват се, че ако не се опитат поне да разрешат най-острите проблеми на обществото, могат да бъдат пометени. Между тези политически сили има много различия, независимо от декларациите за голяма степен на съвпадение. Всичко е въпрос на формулираната програма като цели, стъпки, срокове и цена, разбира се, на тези решения.
Водещ: И пак се връщам към първоначалните си въпроси. Какъв ще бъде механизмът на взимането на решения, първо? Второ, как ще се осъществява контролът? Мисля, че това е най-важното в случая. Какви варианти могат да съществуват?
Александър Маринов: Вариантът в такава конфигурация е постоянен режим на диалог, преговори, при това публични, като резултат поне, и самият начин на формулиране на целите и стъпките, включва в себе си механизма за контрол. Т.е. когато имате ясно формулирани във времето и като съдържание действия, те могат да бъдат проверени. Ако са формулирани неясно и са разтеглени, тогава всеки може да кажа: Не, не се изпълняват. Или обратното: Изпълняват се перфектно. При всяко положение, има едно условие, което обаче, според мен, не е налице. Такъв тип управление изисква взаимно позитивно отношение и доверие. Ако в основата са съмненията, че всеки от другите ще се опита да извлече полза и да товари отговорността на партньорите си, такова управление не може да продължи дълго и не може да даде до добри резултати. Що се отнася до детайлите, аз знам толкова, колкото и вие. Можем да имаме някакви предположения или идеи как това би могло да стане, защото то не се случва за първи път, но в българската ситуация с тези взаимоотношения между партиите, с тази ниска степен на яснота по техните приоритети и замъгляването на различията, боя се, че не мога да отговоря на тези въпроси.
Водещ: Да добавим към казаното и: с ниската политическа култура, защото това е много важно. И ниската култура на диалога.
Александър Маринов: И компетентност. Въобще, класата е ниска, много ниска, за съжаление. И тя трудно може да спомогне да се изпълни това упражнение, което е много трудно – в това отношение трябва да бъдем безпристрастни. Задачата е много трудна. Аз не мисля, че българските политици могат да се справят с нея, но дано да бъркам.
Водещ: Най-важните теми, по които трябва да почне работа това правителство, първата – КТБ, видя се – пеят в различни гласове на хора. Но другата?
Александър Маринов: Естествено, да. Ами, всички оставали въпроси: бюджет, енергетика, някои социални мерки. Те са се подредили. Има много други въпроси, които обаче, могат да бъдат структурирани в зависимост от програмата на правителството, защото дневният ред може да бъде различен. Да не говорим, че средствата могат да бъдат различни и цената може да бъде различна. Т.е. има видими неща, които буквално думкат по вратата. Случаят с КТБ е точно такъв. Но има и други, които не изглеждат толкова фрапиращо спешни, но може да се окаже, че утре, вдругиден, след 20 дни, по същия начин ще застанат императивно пред държавното управление./focus-news.net/

No comments yet... Be the first to leave a reply!